Решение № 38 от 06.04.2023, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Каварна, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и *** година в следния състав:

Председател: Живко П. Г. при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Живко П. Г. Административно наказателно дело № 20233240200006 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 594 от 13.12.2022г. на Директора на Регионална дирекция по горите/РДГ/-Варна е наложено на Д. С. А. ЕГН ********** с адрес с.Дуранкулак улица „***“ № 27 административно наказание –глоба в размер на 350.00/триста и петдесет/ лева на основание чл.266 ал.1 от Закона за горите за нарушение по чл.213 ал.1 т.2 от Закона за горите в приход на Изпълнителна агенция по горите София,чрез Регионална дирекция по горите-Варна.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателя,чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Въззиваемата страна при изпращане на административнонаказателната преписка по издаването на атакуваното наказателно постановление в Каварненски Районен съд,депозира писмено становище в което се пледира издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

Каварненският Районен съд,като прецени събраните доказателства и становищата на страните намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения седемдневен срок и от лице което има правен интерес.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. К. Д и С. И.

С.,приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства-НП № 594/13.12.2022г. на Директора на РДГ-Варна;АУАН 1 серия СИДП № 8589/10.10.2022г.,Констативен протокол серия СИДП № 148877/10.10.2022г.,Разписка за отговорно пазене

№

00012027/10.10.2022г.,Възражение вх.№ В-1235/11.10.2022г.,Нотариален акт № 082,том VIII,рег.№ 4925,дело № 949/2007г. издаден от Нотариус Софка Андреева с район на действие Районен съд гр.Каварна,както и приетите в съдебно заседание на 20.02.2023г. писмени доказателства-писмо вх.№ 369/01.02.2023г. от Регионална дирекция по горите-Варна,Заповед № РД№49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните,Известие за доставяне с бар код 2100013056098 на „М и БМ Експрес“ се установява следната фактическа обстановка:

На жалбоподателя Д. С. А. ЕГН ********** с адрес с.Дуранкулак улица „***“ № 27 е съставен АУАН серия СИДП № 008589/10.10.2022г. от Д. К. Т. на длъжност горски стражар при ТП ДЛС-Балчик,за това,че на 10.10.2022г. в с.Дуранкулак,община Шабла улица „***“ № 27 съхранява в двора на дома си дърва за огрев от дървесен вид гледичия в размер на 5,9 пр.м. 3 /пет цяло и девет пространствени кубични метра/ и дървесен вид махалебка в размер на 0,1 пр.м.3 /нула цяло и един пространствени кубични метра/.Гледичията нарязани на дължина 25-30 см и 2 пр.м.3 от същия вид отрязани на дължина 1,50-2 метра.Махалебка нарязана на дължина 2 метра.Измерени с ролетка в присъствието на нарушителя.Дървата не са придружени с превозен билет,доказващ законния им произход.

Актосъставителят е приел,че с това си деяние жалбоподателя виновно е нарушил чл.213 ал.1т.2 от Закона за горите. Разпоредбата на чл.213 от Закона за горите въвежда състав на административно нарушение и предвижда отговорност за този,който извършва покупко-продажба и други разпоредителни сделки,товарене,транспортиране,разтоварване,придобиване,съхраняване и преработване на дървени материали съгласно: т.1немаркирани с контролна горска марка,съответно с производствена марка;т.2. дървесина,непридружена с превозен билет;т.3. дървесина от внос,непридружена с документи,доказващи законния и произход и т.4. недървесни горски продукти,които са предмет на стопанска дейност,както и на коледни елхинепридружени с превозен билет за недървесни горски продукти.Актът е съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен екземпляр от него на същата дата.Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 594 от 13.12.2022г. на Директора на Регионална дирекция по горите/РДГ/-Варна,с което е наложено на Д. С. А. ЕГН ********** с адрес с.Дуранкулак улица „***“ № 27 административно наказание –глоба в размер на 350.00/триста и петдесет/ лева на основание чл.266 ал.1 от Закона за горите за нарушение по чл.213 ал.1 т.2 от Закона за горите.

От своя страна санкционната норма на чл.266 ал.1 от Закона за горите предвижда административно наказание „глоба” от 50 до 3000 лева,ако не подлежи на по-тежко наказание за физическо лице,което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече,извозва,товари,транспортира,разтоварва,придобива,съхранява,преработва 2 или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.

При така установеното от фактическа страна,съдът прави следните правни изводи:

Съдът счита,че подадената от Д. С. А. ЕГН ********** с адрес с.Дуранкулак улица „***“ № 27 жалба е допустима,подадена е от надлежна страна и в посочения срок съгласно чл.59 ал.2 от ЗАНН.Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество,жалбата е частично основателна.

Административнонаказателното производство е строго формален процес,тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридическите лица в по-голяма степен.Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност.От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя,нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление/арг.чл.84 от ЗАНН,във връзка с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС/,а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции-констатираща,обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност,с оглед разпоредбата на чл.274 ал.1 т.2 от ЗГ и Заповед № РД-49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните с оглед нормата на чл.275 ал.1 т.2 от ЗГ.

Спазени са императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП-тяхната форма и задължителни реквизити,съгласно разпоредбите на чл.40,42,43 ал.5,чл.57 и чл.58 ал.1 от ЗАНН.

От прочита на АУАН и НП е видно,че с изискуемата се от закона конкретика са посочени времето,мястото,механизмът на нарушението и обстоятелствата при които е установено,с което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 1 годишен срок от извършване на нарушението,респективно -3 месеца от откриване на нарушителя.От своя страна обжалваното наказателно постановление е издадено в законоустановения 6-месечен срок.Поради това са спазени всички давностни срокове,визирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.,досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното,АУАН и НП са съставени без допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалния закон,които да обуславят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е 3 ангажирана на основание чл.266 ал.1 от ЗГ,като му е наложено административно наказание-глоба в размер на 350 лева за нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ.

По делото е установено по несъмнен начин,че на 10.10.2022г. в с.Дуранкулак,община Шабла улица „***“ № 27 Д. С. А. ЕГН ********** съхранява в двора на дома си дърва за огрев от дървесен вид гледичия в размер на 5,9 пр.м.3 /пет цяло и девет пространствени кубични метра/ и дървесен вид махалебка в размер на 0,1 пр.м.3 /нула цяло и един пространствени кубични метра/.Гледичията нарязани на дължина 25-30 см и 2 пр.м.3 от същия вид отрязани на дължина 1,50-2 метра.Махалебка нарязана на дължина 2 метра.Измерени с ролетка в присъствието на нарушителя.Дървата не са придружени с превозен билет,доказващ законния им произход.Правилно така очертаната деятелност е квалифицирана като нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ,в която разпоредба е обективирана забрана за съхранение на дървесина,която не е придружена с превозен билет.От анализа на гласните и писмени доказателствени средства се установява,че в конкретния случай Д. С. А. е нарушила регламентираната по императивен начин забрана за съхранение на дървесина,която не е придружена с превозен билет,доказващ законния и произход.

Показанията на свидетелите Д. К. Д и С. И. С. следва да се кредитират като последователни,безпротиворечиви и логични.Същите се потвърждават от останалите приобщени писмени доказателства.Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с жалбоподателката,от които да извличат ползи от твърденията си,същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени,при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл.266 ал.1 от ЗГ,която предвижда отговорност при съхраняване на дървесина в нарушение на регламентирания в ЗГ ред.Налице е съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта,очертана чрез изискуемата се конкретика,нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация.

Деянието на Д. С. А. е извършено виновно,при форма на вината-пряк умисъл.Жалбоподателката Д. А. е предвиждала извършването на деянието,съхранявайки дървесина за огрев без надлежните документи,съзнавала е общественоопасния му характер като във волево отношение е целяла настъпването на последиците.

Не са налице основания случая да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.В НП административнонаказващия орган е изложил съображения,че не са събрани доказателства нарушението да се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от този вид.Изложените съображения изцяло се споделят от 4 съда,поради което е ненужно да се преповтарят.

За извършеното нарушение законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.266 ал.1 от ЗГ административно наказание-глоба от 50 до 3000 лева.

В случая индивидуализацията на административнонаказателната отговорност на Д. С. А. не е проведена правилно от наказващия орган,който напълно неоправдано е неглижирал обстоятелството,че се касае за инцидентна проява,доколкото по делото липсват фактически данни жалбоподателят да е санкциониран друг път за нарушения на ЗГ.При определяне размера на наказанието АНО е следвало да съобрази целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН,както и изискванията на чл.27 от ЗАНН-да отчита тежестта на конкретното нарушение,подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя,а също и обществената опасност на този вид административно нарушение.В конкретния случай следва да се отчетат обстоятелствата,че в резултат на извършеното нарушение не са настъпили други вредни последици,че не са констатирани други нарушения на закона от страна на жалбоподателя.

Изложените по-горе съображения налагат извода,че административното наказание следва да бъде определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства-в минималния размер,предвиден в разпоредбата на чл.266 ал.1 от ЗГ.Това мотивира съда да упражни правомощието си по чл.63 ал.7 т.2,пр.1 във връзка с ал.2 т.4 от ЗАНН и да измени обжалваното наказателно постановление,като намали размера на наложеното на жалбоподателя Д. С. А. за извършено административно нарушение по чл.266 ал.1 от ЗГ административно наказание-глоба от 350/триста и петдесет/ лева на 50/петдесет/ лева.

С оглед изхода на спора,неоснователно се явява искането на въззивника за присъждане на разноски за процесуално представителство и следва да бъде оставено без уважение.