Решение № 2787 от 09.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2787 гр. Варна, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110111468 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена искова молба от *В.ов И. и В. В.ов И., чрез тяхната майка и законен представител С. Й. Д., всички от гр. *, с която срещу В. С. И., гр. *, са предявени искове за изменение на съдебно решение, с което са присъдени издръжки в полза на двете деца, на основание чл. 150 СК.

В исковата молба майката на ищците С. Й. Д. твърди, че със съдебно решение гр.д.

№ */*г. на ВРС ответникът, като баща на децата, е осъден да заплаща издръжка в полза на всяко от децата в размер на 150 лв. месечно. Сочи, че от решението е изминал значителен период и е налице изменение на обстоятелствата, изразяващи се в нарастване на нуждите на децата от издръжка. Излага, че са се променили икономическите условия в страната, както и разходите на децата за пътни, джобни, дрехи, храна и училищни мероприятия. Твърди, че ответникът живее и работи в Германия и реализира достатъчно доходи, за да задоволи потребностите на децата от издръжка в по-висок размер, поради което моли съда за съдействие.

Ответникът В. С. И. не е подал отговор на исковата молба.

Конституирана по реда на чл.15 ЗЗДт, „Дирекция социално подпомагане” – гр. Варна изразява становище за необходимост от увеличаване на издръжката.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете над размерите на минималната издръжка. Твърди се, че не работи и няма доходи, поради което не е в състояние да заплаща издръжките.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От Удостоверения за раждане, издадени от Община Варна, се установява, че С. Й. Д. и В. С. И. са родители на децата В. В.ов И. и *В.ов И., родени на *г.

1

С Решение № *от *г. по гр.д. № */*г. на ВРС упражняването на родителските права над децата са предоставени на майката, определен е режим на личен контакт между децата и бащата, като последният е осъден да заплаща издръжки в размер на 150 лв. за всяко дете.

От представените три удостоверения от *г. от **“ ЕООД се установява, че С. Й. Д. работи на длъжност заместник главен готвач в с. Кранево и получава възнаграждение в размер на 1133 лв. към ноември 2025 г.

Представена е епикриза от 11.2024 г., от която се установява, че на С. Д. й е поставена диагноза – дискова херния.

Представени е Епикриза от УМБАЛ „Света Марина“, от която се установява, че *В.ов И. е постъпил на *г. в болницата, поставена му е диагноза – **и е опериран. Представен е амбулаторен лист от *г., че шевовете от операцията са свалени.

Представени са служебни бележки от Спортен Клуб по борба „*-*“, че В. И. и *И. от *г. са картотекирани състезатели и във връзка с участието им в тренировки и състезания се заплащат такси за екипировка от майка им. Представени са служебни бележки от *училище „**“, че децата са ученици в *клас през учебната */*г.

От писмо от НОИ се установява, че на ответника не са изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност за периода *г. – * г. Подал е документи за отпускане на парични обезщетение за безработица с последна заетост в Германия. Изискана е информация за преценка на правото му на обезщетение, като към момента на справката все още няма произнасяне.

От писмо от НАП се установява, че последният регистриран трудов договор на ответника е бил прекратен на *г.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявени са искове за изменение на определената със съдебна спогодба издръжка в полза на двете деца, които са квалифицирани по чл. 150 СК.

Съгласно разпределената в процеса доказателствена тежест ищците е следвало да докажат, че е налице трайно изменение в обстоятелствата, при които е определена издръжката, конкретните посочени в исковата молба нужди, както и възможността на ответника да заплаща поисканите издръжки.

С Решение № *от *г. по гр.д. № */*г. на ВРС е определена дължимата от бащата издръжка в полза на децата в размер на 150 лв. за всяко дете. Към настоящия момент са изминали повече от 11 години и близнаците са пораснали, като обичайните и нормални нужди, с оглед правилното им отглеждане и хармонично развитие и възпитание, предполагат категорична необходимост от средства за покриване на ежедневни нужди от храна, облекло, консумативи, както и средства за посрещане на разходите, свързани с обученията им.

При присъждане на предходните издръжки децата са били доста по-малки, като логично техните нужди са се повишили, налице е изменение и в обществено – икономическата обстановка, с оглед многократното покачване на минималната работна заплата за страната до сумата от 620.20 евро за 2026 г. Отделно от горното се събраха доказателства, че децата са ученици в редовна форма на обучение в 7 клас. Децата посещават и спортен клуб, за който се заплаща месечна такса само от майката. Ходят и по състезания. Представиха се доказателства и за операция на детето Стилиян.

Съобразявайки възрастта, обичайните и специални нужди на децата и ангажираните доказателства, съдът възприема за необходим общ размер на издръжката от поне 300 евро за всяко дете. Така определеният общ размер на необходимата за децата издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 СК, а именно техните възможности и материално състояние.

Разглеждайки тези критерии, съдът съобразява следното: И двамата родители са в 2 трудоспособна възраст. Майката се грижи изцяло за децата, а същата има заболяване – дискова херния. Няма данни ответникът да подпомага синовете си по друг начин, освен че е осъден да заплаща минимална издръжка в размер на 150 лв., като няма данни дали редовно изпълнява задълженията си. Преди образуване на делото от представената справка от НАП се установява, че бащата е работил. След това трудовото правоотношение е прекратено април 2026 г. Бащата е подал заявление за изплащане на обезщетение от НОИ, предвид преди това полаган труд в Германия. Въпреки указанията на съда бащата не представи доказателства за реалните си доходи, като са изложени твърдения, че е безработен.

С прекратяването на трудовото правоотношение и незапочването на нова работа ответникът сам се е поставил в положение да намали финансовото си състояние, като е знаел, че като родител дължи издръжка за децата си, което не може да се тълкува в техен ущърб и определянето на тяхната издръжка.

Бащата е в активна трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболявания, които му пречат да полага труд. Същият би могъл да положи лични усилия да си намери нова работа.

Съобразявайки всички гореописани обстоятелства, съдът намира, че бащата следва да поеме поискания размер на издръжката от 200 евро за всяко дете. Този размер е възможен за изплащане от него, при адекватна финансова грамотност, и е съобразен с нарастващите потребности на децата, които са почти на 14 години. Определянето на минимална издръжка за страната в размер на 155 евро за деца на тази възраст би било неадекватно, като превес се дава на нуждата на децата от издръжка, а не възможностите на родителя, който може с активни действия да промени икономическото си състояние.

Така мотивиран, съдът намира, че предявените искове за изменение на издръжките са основателни, като издръжките следва да бъдат изменени чрез увеличаването им от 150 лв. на 200 евро месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2025 г., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжките, с падеж на задължението на 5-то число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

Следва да се постанови предварително изпълнение на решението, съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 ГПК.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер от 355.13 евро върху изменените издръжки. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и сторените от страната разноски в размер на 300 евро за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размерите на присъдените с Решение № *от *г. по гр.д. № */*г. на ВРС, издръжки, дължими от бащата В. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *, в полза на децата В.

В.ов И., ЕГН ********** и *В.ов И., ЕГН **********, платими чрез тяхната майка и законен представител С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, по банковата й сметка с IBAN *, като ги УВЕЛИЧАВА от 150 лв. на 200 € /двеста евро/ месечно за всяко дете, с падеж пето число на месеца, за който се дължат издръжките, считано от подаване на исковата молба в съда /21.10.2025 г./ до настъпване на законно основание за отпадането или изменението им, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, на основание чл. 150 СК.

ОСЪЖДА В. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 355.13 € /триста петдесет и пет евро и тринадесет цента/, представляваща дължима държавна такса по присъдените издръжки, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

3

ОСЪЖДА В. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Студентска“ № 4, вх. А, ет. 8, ап. 58, сумата от 300 € /триста евро/, представляваща сторени от нея разноски в производството по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4