Определение № 614 от 15.12.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 614 гр. В., 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20251300500281 по описа за 2025 година

Делото е образувано по чaстна жалба от „СК“ООД, чрез адвокат Хр.М., с която моли съдът да отмени Определение № 450 от 14.03.2025г. по гр.д.

№1113/2024г. на Районен съд - В..

С обжалваното определение е отказано да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските. Жалбоподателят намира така постановеното определение за неправилно.

С решението по делото е уважен предявеният иск и са присъдени разноски за първоинстанционното производство. Жалбоподателят счита, че следва да бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски за адв.възнаграждение, евентуално да бъдат намалени присъдените разноски в размер на 480лв.-адв. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

Ответникът по жалба е подал отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Счита, че няма основание за отмяна на обжалваното определение, и че няма основание разноските за адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв. да бъдат редуцирани или отхвърлени, тъй като Н. Л. Н. е материално затруднено лице и поведението му не представлява злоупотреба с право. Посочва още, че договора за правна помощ е индивидуализиран. Прилага съдебна практика.

От данните по делото съдът констатира следното:

Пред Районен съд -Видин е образувано гр.д. гр.д. №1113/2024г. като ищецът Н. Л. Н. е предявил иск срещу „СК“ООД по чл.26,ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност сключен между страните договор за потребителски кредит от същия, с цена на иска- 5лв.- частичен от 483.81лв.

С Решението си Районен съд- В. е уважил иска за прогласяване на нищожност на процесния договор за кредит от № 564989 / 31.08.2021г.

Осъдил е „СК“ ООД да заплати на ищеца сума в размер на 483.81 лева, 1 ведно със законната лихва

Присъдил е в полза на ищеца разноски в размер на 100 лв.- разноски за държавна такса по делото за производството пред първата инстанция, както и разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗА в размер на 480 лв.

С молба по чл.248 ГПК ответникът „СК“ООД е поискал съдът да измени решението си в частта за разноските като му отхвърли или намали присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева за предоставена безплатна правна помощ.

Районен съд - В. с обжалваното определение е оставил молбата по чл.248 ГПК без уважение като е приел, че се дължат разноски, в посочения размер , тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, и присъденото е в минимален размер. Приел е също така, че не е установено по делото материалното състояние на ищеца към датата на предявяване на иска и не е налице злоупотреба с право.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Районен съд е сезиран с иск за прогласяване на нищожност на сключен между страните договор за потребителски кредит, с цена на иска- 5лв.частичен от 483.81лв Окръжен съд - В. след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото факти, намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената наредбата за адвокатските възнаграждения, определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата за адвокатските възнагражденияминималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 400 лева.

От друга страна, след постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 о т 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Изложени са мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от 2 всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изрично е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. По изложените съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

С оглед задължителния характер на даденото тълкуване от СЕС, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/09.01.2004 г. при определяне на отговорността за разноски в изпълнителното производство. Следователно с оглед на незадължителния за съда минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. и при съобразяване на правната и фактическа сложност на процесното гражданско дело, както и извършените от защитата на взискателя процесуални действия, настоящият състав намира, че възнаграждението по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА следва да бъде определено наполовина.

За да формира този извод съдът съобразява фактическата и правна сложност на настоящото дело, както и извършените действия от адвоката, упълномощен да представлява ищеца.

В случая е предявен иск за прогласяване за нищожност на клауза от договор за потребителски кредит и частичен иск за сумата от 5лв.- частичен от 483.81лв .

Както правилно е отбелязал районния съд, делото не е с фактическа и правна сложност, и присъденото е в минимален размер. Приел е също така, че не е установено по делото материалното състояние на ищеца към датата на предявяване на иска и не е налице злоупотреба с право.

Въпреки изложените аргументи, настоящият съдебен състав счита, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева следва да се намали в размер на 240 лева.

С оглед на горните съображения съдът намира, че следва да бъде изменено определението с правно основание чл. 248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането за изменение на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Окръжен съд - В.

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ Определение №450 от 14.03.2025г. по гр.д. №1113 /2024г. на Районен съд - В., с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 719/03.12.2024 г. в частта, в която са присъдени разноски на Еднолично адвокатско дружество „ДМ“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004 с адрес: гр. С., бул. Ал. С*** за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ГПК в размер на 480 лева с ДДС, КАТО НАМАЛЯВА този размер на 240 лева с ДДС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 614 гр. В., 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20251300500281 по описа за 2025 година

Делото е образувано по чaстна жалба от „СК“ООД, чрез адвокат Хр.М., с която моли съдът да отмени Определение № 450 от 14.03.2025г. по гр.д.

№1113/2024г. на Районен съд - В..

С обжалваното определение е отказано да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските. Жалбоподателят намира така постановеното определение за неправилно.

С решението по делото е уважен предявеният иск и са присъдени разноски за първоинстанционното производство. Жалбоподателят счита, че следва да бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски за адв.възнаграждение, евентуално да бъдат намалени присъдените разноски в размер на 480лв.-адв. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

Ответникът по жалба е подал отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Счита, че няма основание за отмяна на обжалваното определение, и че няма основание разноските за адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв. да бъдат редуцирани или отхвърлени, тъй като Н. Л. Н. е материално затруднено лице и поведението му не представлява злоупотреба с право. Посочва още, че договора за правна помощ е индивидуализиран. Прилага съдебна практика.

От данните по делото съдът констатира следното:

Пред Районен съд -Видин е образувано гр.д. гр.д. №1113/2024г. като ищецът Н. Л. Н. е предявил иск срещу „СК“ООД по чл.26,ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност сключен между страните договор за потребителски кредит от същия, с цена на иска- 5лв.- частичен от 483.81лв.

С Решението си Районен съд- В. е уважил иска за прогласяване на нищожност на процесния договор за кредит от № 564989 / 31.08.2021г.

Осъдил е „СК“ ООД да заплати на ищеца сума в размер на 483.81 лева, 1 ведно със законната лихва

Присъдил е в полза на ищеца разноски в размер на 100 лв.- разноски за държавна такса по делото за производството пред първата инстанция, както и разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗА в размер на 480 лв.