Определение № 249 от 05.03.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 249 гр. Шумен, 05.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500075 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 и сл. във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 1705/24.01.2025 г., подадена от адв. Д. К. при ШАК - особен представител на ответника Д. И. С., против определение № 200/22.01.2025 г. по гр. д. № 45/2024 г. на ШРС, с което по реда на чл.248 ГПК е отхвърлена молбата й за допълване на решение № 805/30.10.2024 г. по гр.д.№ 45/2024 г. на ШРС, в частта му относно разноските. Жалбоподателят счита определението за необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и противоречащо на нормалната човешка и правна логика. Неправилно съдът приел, че било поискано увеличаване на определеното възнаграждение на особения представител, а се касаело до дължим ДДС от 20% по смисъла на чл.3, ал.1 ЗДДС. Определеният съгласно чл.7,ал.1 т.12 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален размер на адвокатското възнаграждение, под който не можело да се слиза и при облагаема по ЗДДС услуга, се явявало съгласно § 2а от наредбата данъчна основа, върху която следва да се начисли ДДС, което представлявало неразделна част от дължимото от клиента възнаграждение. Сочи, че съгласно чл.67, ал.1 ЗДДС при договаряне на „доставка“ данъкът не бил включен в договорената цена, а нейният окончателен размер се формирал след начисляване на ДДС.

Предвид нормата на чл.78 ГПК, отговорността за разноски обхващала и възнаграждение за един адвокат. Сочи съдебна практика. Пояснява, че направеното искане не било в посока на неговото увеличаване, а за присъждане на дължимия ДДС в размер на 80 лв. Излага още, че е представила отговор на исковата молба, в който е взела становище по заявеното искане и е осъществила процесуално представителство в ОСЗ, където не се е явил представител на другата страна. Правото на възнаграждение на особения представител произтичало от чл.47, ал.6 ГПК, а съгласно т.6 на ТР № 6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК , възнаграждението на особения представител било винаги дължимо, а можело да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, 1 който е задължено лице. На особения представител се дължало авансово възнаграждение от ищеца за всяка инстанция бъз същото да било обусловено от изхода на спора. Предвид горното моли съдът да отмени определението на ШРС като се произнесе по същество на въпроса за допълване на решението в частта за разноските, досежно дължимия ДДС върху адвокатското възнаграждение на особения представител.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор на частната жалба, респ. не е изразила становище по нея.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба за неоснователна, поради следното:

С разпореждане № 1945/28.05.2024 г. по гр.д.№ 45/2024 г. на ШРС адв. Д. К. е назначена за особен представител на ответника Д. И. С. на основание чл.47, ал.6 ГПК. Съдът е определил първоначално възнаграждение за особения представител в размер на 400 лв. , които са внесени от ищеца – община Шумен. Особеният представител е депозирал отговор на исковата молба, както и отделна писмена молба вх.№ 9690/21.06.2024 г., в която излага, че е лице регистрирано по ДДС, за което представя удостоверение за регистрация и моли върху така определеното възнаграждение за особен представител от 400 лв. да бъде начислен 20% ДДС в размер на 80 лв., тъй като същият се явява разноски по смисъла на чл.78 ГПК. Такова искане е заявил и в проведеното по делото ОСЗ.

С решене № 805/30.10.2024 г. по гр.д. № 1991/2023г. на ШРС, съдът е уважил частично иска на ищеца по реда на чл.422 ГПК, като е признал за установено, че в полза на община Шумен, срещу Д. И. С., съществува вземане, представляващо дължима сума, по договор за наем № ЖИ-111/26.08.2021г., в размер на 334,20 лева, за периода м. 01 – м.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 334,20 лева, считано от 05.09.2023г., до окончателното плащане. Искът е отхвърлен за горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 506,59лв. /сумата от 172,39 лв./. Съдът се е произнесъл и по разноските, като е осъдил ответника да заплати на ищцовата страна сумата от 758,66 лева, представляващи направени по делото и по ч.гр.д. № 1991/2023г. на ШРС, съразмерно с уважената част от исковете.

С атакуваното определение по реда на чл.248 ГПК районният съд е отхвърлил молбата на адв. Д. К. от ШАК – особен представител на ответника Д. И. С., за допълване на решение № 805/30.10.2024г., по гр.д. № 45/2024г. на ШРС, в частта му за разноските, като неоснователна. Приел е, че на особения представител е определено възнаграждение в размер на 400 лв. съобразно наредбата, с оглед цената на предявения иск и съответната правна и фактическа сложност на делото, а регистрацията на особения представител по ЗДДС автоматично не означава задължение за съда да увеличи определеното вече възнаграждение с размера на съответния данък. Счел е сумата за адекватна с оглед извършения обем работа по конкретното дело.

2

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: Правото на възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК е регламентирано в същата разпоредба, която гласи, че особеният представител се назначава на разноски на ищеца. С т. 6 на ТР № 6/ 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че възнаграждението за особен представител е винаги дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, който е задълженото лице. Особеният представител изпълнява функция в интерес на правосъдието, назначен е от съда, който определя размера на адвокатския хонорар и постановява заплащането му с всеки акт по чл.81 ГПК.

В случая, с акта за назначаване на особения представител, районният съд е определил първоначално възнаграждение в размер на 400 лв., а с акта си по чл.248 ГПК е приел, че това възнаграждение следва да остане окончателно и не следва да се увеличава с размера на съответния данък.

Настоящата инстанция споделя този извод на районния съд. Съдът определя възнаграждението съобразно естеството, характеристиката и обема на дадената защита на ответника по критерии, които проявяват фактическата и правна сложност на конкретното дело. Съдът остойностява труда на особения представител съобразно пазара, на който адвокатите с подобна квалификация уговарят възнагражденията си за процесуална защита по подобни дела. Обемът на престирания труд по защита на ответника винаги е от значение при определяне на възнаграждението на особения представител по чл.47, ал. 6 ГПК. В акта, с който установява редовността на връчването /условията по чл.47, ал.1-5 ГПК/ и разпорежда съобщението със съдебните книжа да се приложат по делото, съдът определя предварителните разноски за възнаграждение според очаквания труд по защитата на ответника от особен представител и ги поставя в тежест на ищеца. Възнаграждението на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК се изплаща не с акта по назначаване, а с крайния съдебен акт – с решение или определение за прекратяване на делото, или с прекратяване на представителната власт, /напр. при отказ от представителство или доброволно упълномощаване на адвокат/. Тогава съдът преразглежда въпроса дали поставените в тежест и внесени от ищеца първоначални разноски съответстват на определеното възнаграждение и процедира съответно, респ. въпросът може да се постави от ищеца или от особения представител при условията по чл. 248 ГПК.

В случая с оглед цената на иска - 506,59 лв., разпоредбата на чл.7, ал.2 на НМРАВ предвижда, при интерес до 1000лв. минимално адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. Досежно приложението на наредбата следва да се отбележи, че с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 СЕС е прието, че член 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер 3 по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да определи разноски за адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен от съсловната организация, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Решението по дело С-438/22 на СЕС /чл. 633 ГПК/ и ретроактивният му ефект задължават всеки национален съд при определяне на възнаграждението на особения представител на ответника да не прилага НМРАВ, към която препраща чл.47, ал.6, изр. 2 ГПК.

Първоначално определеният размер на възнаграждението на особения представител може да бъде променян при изменение на обстоятелствата- да бъде увеличен при необичайно продължително и усложнено развитие на производството или да бъде намален, ако производството не се развие в пълнота и приключи по-рано поради прекратяването му, като основание за корекцията му е съобразяване на реално извършения обем дейност от особения представител. В случая настоящата инстанция счита, че основания за изменение на така определението възнаграждение не са налице, съобразявайки защитимия материален интерес, фактическата и правна сложност на спора, действително извършената работа от особения представител. Последният е подал отговор на исковата молба, във връзка с което се е запознал с материалите по делото и се е явил на насроченото открито съдебно заседание, в което е приключило разглеждането на делото. Ето защо и с оглед формираната съдебна практика, която настоящият състав споделя, няма основание за корекция на окончателно определения от първоинстанционния съд размер на възнаграждението на особения представител от 400лв. с включен ДДС.

Въпреки представените доказателства за регистрация на адвоката по ДДС, съдът счита, че този размер на възнаграждение се явява справедлив и обоснован, и с оглед цената на иска.

Поради изложеното атакуваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата против същото следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 1705/24.01.2025 г. от адв. Д. К. при ШАК - особен представител на ответника Д. И. С., против определение № 200/22.01.2025 г. по гр. д. № 45/2024 г. по описа на ШРС, с което по реда на чл.248 ГПК е отхвърлена молбата на адв. Д. К. за допълване на решение № 805/30.10.2024 г. по гр.д.№ 45/2024 г. на ШРС в частта му относно разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5