Решение № 246 от 07.05.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. София, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20251001000229 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 145/26.01.2024 г. по т.д. № 147/2023 г. на СГС, VI-8 състав е осъдено, „ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД, ЕИК 204611553 и „ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД, ЕИК да заплатят солидарно на МИНИСТЕРСТВОТО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА, ЕИК по БУЛСТАТ 175745920, както следва: 849 250.50 лева, представляваща заплатена от ищеца на ответниците сума на отпаднало основание поради прекратяването, предвид изтичане на срока му, на сключения между страните договор за обществена поръчка № 23-00-110/21.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 42 226.62 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 849 250.50 лв. за периода от 31.01.2022 г. до 28.07.2022 г.

Със същото решение са отхвърлени предявения от МИНИСТЕРСТВОТО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА, срещу “ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ" ЕООД, ЕИК 204611553, и "ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН" ЕООД, ЕИК 121625981 обективно, субективно и кумулативно съединен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, в ЧАСТТА относно осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищеца мораторна лихва върху главницата от 849 250.50 лв. за периода от 22.12.2021 г. до 30.01.2022 г. и размера от над 42 226.62 лв. до 51 662.74 лв.

Ответникът „Политрейд Кънстръкшън“ ЕООД е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение в неговата осъдителна част по отношение на това дружество (уточнено и с молба от 15.04.2024 г.). Сочи, че първоинстанционното решение в посочената част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа, че за изпълнение на договора му е било необходимо съдействието на възложителя, 1 изразяващо се в определяне на лице, което да осъществява строителен надзор, с чието участие следвало да се извърши целият строителен процес и което лице следвало да завери заповедната книга и да подписва всички актове по строителството. Поддържа още, че е била налице кредиторова забава, тъй като ищецът не направил нужното за избор на строителен консултант (строителен надзор) и не съобщил името му на изпълнителя, въпреки отправяните искания за това. Нямало как да е налице прекратяване на договора по право, според твърденията на ищеца в хипотезата на чл.

37, ал. 1, т. 1 от договора, тъй като изпълнението на ответника било обвързано с изпълнение на посоченото задължение на ищеца. Тъй като отпадала забавата на ответниците и нямало как договорът да бъде развален поради и поради тяхно неизпълнение. Налице било неизправно поведение на възложителя, поради неоказване на уговореното с договора съдействие.

На следващо място се излагат доводи относно направеното възражение за прихващане и се сочи, че направените от ответника-жалбоподател разходи, с които се иска прихващане са с цел реализиране предмета на договора от страна на ответника.

ДЗЗД било уредено само и единствено с цел реализиране на задълженията на изпълнителя по договора с ищеца. Ответниците добросъвестно изпълнявали договора, като осъществили солидна подготовка в тази насока - ангажирали екип от технически лица, механизация и оборудване, сключили договори за доставка на материали и др.

Многократно отправяли питания до ММС, свързани с оказване на необходимо съдействие от ищеца. Обектът не могъл да бъде завършен в срок поради неоказване на необходимо съдействие от ищеца. Налице била хипотезата на чл. 96 ЗЗД.

Жалбоподателят е изложил доводи, че процесният договор с ММС е в полза на трето лице – Община Панагюрище, както и такива, че СГС неправилно не допуснал привличане като трето лице помагач посочената община.

Изложени са доводи относно това, че СГС неправилно не приел, че направените от ответниците разноски във връзка с изпълнението не са разходи, а паричен поток, тъй като срещу направените разходи ищецът не придобил актив.

Първоинстанционният съд не извършил и подробен анализ на всички събрани доказателства.

Направено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Заявено е искане евентуално да бъде извършено прихващане със заявените с отговора на исковата молба вземания.

Ищецът ММС е депозирал отговор на въззивната жалба, в който е изложил доводи за нейната неоснователност.

Ответникът „ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД се е присъединил към въззивната жалба на "ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН" ЕООД по реда на чл. 265 ГПК и е конституиран като жалбоподател в проведеното на 22.04.2025 г. открито съдебно заседание.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната 2 жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата молба ищецът ММС е твърдял, че на 21.12.2020 г. министерството, като възложител, и ДЗЗД “ПИ ЕМ ПИ ПАНАГЮРИЩЕ”, БУЛСТАТ 177469901, като изпълнител, бил сключен Договор за обществена поръчка № 23-00- 110/21.12.2020 г., с който изпълнителят се е задължил да извърши строително-монтажни работи на обект:

“Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Средно училище “Нешо Бончев”, гр. Панагюрище”. Съдружници в гражданското дружество били ответниците “ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ" ЕООД и "ПОЛИТРЕЙД

КЪНСТРЪКШЪН" ЕООД. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора същият бил със срок на действие 81 дни, но не повече от 12 месеца, които изтекли на 21.12.2021 г. Съгласно уговореното между страните, за извършване на инженеринга възложителят се задължил да заплати на изпълнителя обща цена в размер на 707 708.75 лева без ДДС или 849 250.50 лева с ДДС, от които цена за адаптиране на проекта – 6 000 лева с ДДС и цена за изпълнение на строителството - 842 250.50 лева с ДДС. Начинът на плащане на цената бил уговорен в чл. 7 от договора, като съгласно чл. 7, ал. 3 от договора възложителят можел да заплати до 100 % от цената на договора в срок до 30 календарни дни от подписването му, но не по-късно от края на бюджетната 2020 г., като сумата се заплащала само при условие, че изпълнителят представи гаранция за авансово плащане, която следва да бъде в пълен размер на авансовото плащане и в една от формите по чл. 111, ал. 5 от ЗОП (парична сума, банкова гаранция или застраховка, която обезпечава изпълнението чрез покритие на отговорността на изпълнителя) и при условията на чл. 13-15 от сключения договор. Ищецът е твърдял, че изпълнителят представил като гаранция за авансовото плащане застраховка по полица № 1500-130-2020-01241/17.12.2020 г. при “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с валидност на полицата от 00:00 ч. на 17.12.2020 г. до 24:00 ч. на 16.06.2021г., като крайната дата на валидност е продължена до 31.12.2021г. с добавък към полицата. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от договора на 04.01.2020 г. ДЗЗД “ПИ ЕМ ПИ ПАНАГЮРИЩЕ” издало на МИНИСТРЕСТВОТО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА фактура № 00000001/04.01.2021 г. на стойност 849 250.50 лева с ДДС за дължимата по чл. 6, ал. 1 от договора цена, въз основа на която министерството е извършило авансовото плащане по договора.

Сочил е, че с Анекс от 21.12.2020 г. били изменени клаузи на договора, а на 22.03.2021 г. между страните бил сключен и Анекс № 23-00- 110/3/22.03.2021 г., с който били изменили чл. 2, ал. 1 от договора, като променили срока му на действие на 95 дни, поради удължен срок за изпълнение на адаптирането на проекта на 172 календарни дни, както и увеличили общата цена по чл. 6, ал. 1 на 723 708.75 лева без ДДС или 868 450.50 лева с ДДС, тъй като цената за адаптиране на проекта по чл. 6, ал.

1, т. 1 била увеличена на 21 000 лева без ДДС или 25 200 лева с ДДС (с включен авторски надзор). С оглед на това страните изменили и размера на гаранцията за изпълнение по чл. 11 от договора.

Ищецът е поддържал, че към момента на подаване на исковата молба възложеното по договора не било изпълнено от ДЗЗД “ПИ ЕМ ПИ ПАНАГЮРИЩЕ”.

С оглед изтичането на срока на договора на 21.12.2021 г. и поради пълното неизпълнение на поетите от изпълнителя задължения по него, ищецът отправил покана с изх. № 23-00-110/9 от 28.01.2022 г., с която е поканил ответната страна да върне заплатената авансово сума по договора, което не било сторено.

Ищецът е поддържал, че ако не се приеме, че договорът е прекратен с изтичането на срока, то да се приеме, че е развален от ищеца с поканата от 28.01.2022 г., на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Ако и това не бъде прието от съда, ищецът е 3 заявил, че разваля същия с подадената искова молба, тъй като изпълнението е станало невъзможно, поради забавата на длъжника е станало безполезно, и поради обстоятелството, че не е изпълнено в уговорения срок. Възложителят имал и право да се откаже от договора поради основателни причини. Сочил е, че строителството на обекта изобщо не е започнало, а авансово платената сума по прекратения/разваления договор подлежала на връщане, поради неоснователното обогатяване на ответниците с нея.

Твърдял е евентуално, че министерството претърпяло имуществени вреди – загуба, в размер на платената авансово сума, доколкото било налице неизпълнение на договорното задължение от ответниците за извършване на строително-монтажни работи и изграждането на обекта, като това обезщетение следвало да бъде в размер на авансово платената сума.

Отново в условия на евентуалност е твърдял, че ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца, като е налице връзка между обогатяването и обедняването, доколкото те произтичат от един и същи факт - извършеното авансово плащане и неизпълнението на договора.

С оглед на така изложеното ищецът е предявил обективно, субективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 849 250.50 лева, представляваща заплатена от ищеца на ответниците сума на отпаднало основание поради прекратяването на сключения между страните договор за обществена поръчка № 23-00- 110/21.12.2020 г., сумата от 51 662.74 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху претендираната главница от 849 250.50 лева, считано от 22.12.2021 г. (датата, следваща прекратяване на договора) до 28.07.2022 г., и законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба (23.01.2023 г.) до окончателното й плащане; при условията на евентуалност, ако не бъде уважен главният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.

III ЗЗД, е искано на основание чл. 79, ал. 1, предл. II, вр. с чл. 82 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответниците да заплатят солидарно сумата от 849 250.50 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на горепосочения договор, сумата от 51 662.74 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху претендираната главница от 849 250.50 лева, считано от 22.12.2021 г. до 28.07.2022 г., и законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба (23.01.2023 г.) до окончателното й плащане, както и при условията на евентуалност, ако не бъдат уважени главния и първия евентуален иск, е искано, на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде заплатена сумата от 849 250.50 лева, с която ответниците са се обогатили без основание за сметка на ищеца и сумата от 51 662.74 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху претендираната главница от 849 250.50 лева, считано от 22.12.2021 г. до 28.07.2022 г., както и законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба (23.01.2023 г.) до окончателното й изплащане