Решение № 3000 от 25.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3000 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20221110213345 по описа за 2022 година при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 13345 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на В. С. М. депозирана чрез адв. С. Д. С. от САК, редовно упълномощен, срещу Наказателно постановление (НП) № 22-4332-016706/29.08.2022г.,издадено от хххххх - Началник сектор към отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя В. С. М. на о снование чл. 185 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева и кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 /един/ месец.

В жалбата от В. М. депозирана чрез адв. С. С. от САК се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като в него липсва субективният елемент на 1 нарушението.

Жалбоподателят оспорва фактическите констатации и правните изводи на административнонаказващия орган, като счита, че не е осъществил състава на вменените му административни нарушения. Сочи се, че е нарушена процедурата по съставяне на АУАН, тъй като в него липсва подписа на свидетеля ********

В жалбата се поддържа, че АУАН е съставен след изтичането на тримесечният срок по чл.34 от ЗАНН, тъй като нарушението е извършено на 09.04.2022 г., а АУАН е съставен на 29.07.2022 г., както и липсата на минимално изискуемото съдържание на АУАН регламентирано в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

На следващо място жалбоподателят В. М. счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради съществени процесуални нарушения при словесното описание на нарушението по чл. 20, ал.1 ЗДвП, както и че актосъставителят не е очевидец на нарушението, поради което не става ясно защо като причина за настъпване на ПТП е посочено”недостатъчен контрол”.

Твърди, че не е спорил с никого на мястото на произшествието, не е слизал от камиона и не е обсъждал обстоятелствата относно твърдяното ПТП, поради което счита, че квалификацията по чл.123, ал.1, т.3, б. ”в” от ЗДвП е неправилна, тъй като за да има нарушение на тази разпоредба следва да е имало спор и несъгласие между водачите.В настоящия случай поддържа, че в АУАН и НП липсва съществена информация от обективния състав на нарушението, поради което не става ясно защо деянието е квалифицирано по тази разпоредба, а така също, че не са описани имуществените вреди от твърдяното ПТП, има ли пострадали хора и други факти, необходими за да бъде подведено нарушението под някоя от хипотезите в нормата. Поради тези причини счита, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят В. С. М., редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. С. С. от САК.

2

Въззиваемата страна – Началник сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща представител, като не взема становище по същество на делото.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 29.07.2022 г. свид. А. С. на длъжност "младши автоконтрольор" при ОПП - СДВР съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сер. АД, бл. № 143881 против жалбоподателя В. С. М. за това, че на 09.04.2022 г. около 10 :30 часа, в гр.София по ул.”Обиколна” с посока на движение от м-н “Практикер” към ул. “Димитър Пешев”, като водач на с.а “хххххх” модел “*******” с ******, собственост на фирма “Нелсен чистота” ЕООД поради недостатъчен контрол върху МПС допуска ПТП в л.а “****” с рег. № хххххх на който нанася щети по заден ляв панел, след което не остава на местопроизшествието и не уведомява органите на МВР по територия.

Посочените фактически констатации актосъставителят квалифицирал като нарушения по чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП. Актът бил съставен на база жалба от Александър Гогов в качеството му на пострадал.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) № 22-4332-016706/29.08.2022 г., издадено от - Началник сектор към отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя В. С. М. на основание чл. 185 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева и кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 /един/ месец.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 30.09.2022г., а на 12.10.2022 г. била подадена жалбата срещу него.

3

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства показанията на свидетеля А. С., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК сведения, декларация, протокол за ПТП, докладни записки, съпроводително писмо, справка картон на водача, писма-справки от ОППСДВР, копие на дневник регистър за ПТП, копие на заповед на министъра на вътрешните работи относно заеманата длъжност от наказващия орган, ведно с акт за встъпване в длъжност, заверено копие на Заповед № 513з5073/21.07.2015 г. на Министъра на вътрешните работи относно компетентността на актосъставителя, заверено копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., заверено копие на Заповед № 8121К-13318/23.10.2019 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество същата е основателна.

В производство по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да съдът провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице - А. С., заемащ длъжността "младши автоконтрольор" при ОПП - СДВР. Наказателното 4 постановление също е издадено от компетентен орган - Началник група при ОПП - СДВР, на когото съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., на министъра на вътрешните работи са делегирани права на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. И двата процесуални документа са съставени в предвидените за това срокове и при спазване на изискуемата се за тяхната валидност писмена форма. Налице е и редовна процедура по съставяне и връчване на акта, както и връчване на атакуваното НП.

Въпреки изложеното до тук, настоящият съдебен състав констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при описанието на двете вменени на жалбоподателя В. М. административни нарушения.

По нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП (пункт първи от НП):

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на водачите на пътни превозни средства да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че по делото не са събрани каквито и да било доказателства да е осъществено описаното нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП от жалбоподателя В. М..По никакъв начин не са изяснени причините и обстоятелствата, при които е осъществено процесното ПТП.

В АУАН се твърди, че описаното ПТП е причинено поради недостатъчен контрол върху МПС, без обаче да са изложени каквито и да е мотиви кое е довело до това заключение, както и без да е конкретизирано каква е била конкретната ситуация довела до ПТП. Освен че произшествието е било реализирано поради неосъществен достътъчен контрол, в наказателното постановление също така е отразено, че водачът е имал разногласия относно обстоятелствата за ПТП и го е напуснал като с това си действие нарушил чл.123,ал.1,т.3, б”В” от ЗДвП.По отношение на посочените обстоятелства обаче нито акта, нито издаденото въз основа на него НП съдържа каквито и да е конкретни факти, в това число какви са 5 били действията или бездействията на М. поради които е счетено, че не е упражнил контрол в/у МПС. Липсва елементарна фактическа обстановка, от която да може да се направи извод за наличие на соченото нарушение и за вина на нарушителя. Ето защо съдът прие, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са спазени изискванията, произтичащи от разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН . С оглед изложеното съдебният състав счита, че в тази част атакуваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Относно нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП (пункт втори от НП):

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП въвежда задължение на водачите, участници в пътнотранспортно произшествие, при което са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им указания.

От анализа на цитираната разпоредба следва, че за съставомерността на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП е необходимо да е настъпило ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, произшествието да е възприето от участниците в същото и между тях да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Изброените предпоставки следва да бъдат налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на нарушителя.

Съдът констатира, че по отношение на нарушението по пункт втори при съставяне на АУАН и издаване на НП не са спазени изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 о т ЗАНН , тъй като направеното описание на нарушението от фактическа страна е неясно и същото не осъществява самостоятелен състав на административно нарушение. В текста на съставения АУАН е посочено, че с лек автомобил 6 марка “хххххх” модел “*******” с ******, собственост на фирма “Нелсен чистота” ЕООД поради недостатъчен контрол върху МПС допуска ПТП в л.а “****” с рег. № хххххх, на който нанася щети по заден ляв панел, след което не остава на местопроизшествието и не уведомява органите на МВР по територия.

В обстоятелствената част на наказателното постановление досежно това нарушение не е описано при какви обстоятелства настъпва ПТП.Както в АУАН, така и в НП е абсолютно задължително нарушението да бъде описано достатъчно подробно, точно и ясно, но в случая това не е сторено, поради което е ограничено правото на защита на жалбоподателя **** М. да разбере фактическите параметри на предявеното му административно обвинение. Липсва описание на обстоятелствата, при които нарушението се е проявило в обективната действителност, както и фактите, въз основа, на които АНО е достигнал до извод за причинено ПТП. В § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието "пътнотранспортно произшествие", но в НП не са описани, какви са последствията от същото, доколкото, за да се приеме, че е осъществено ПТП, следва да има такива. Констатираната непълнота и несъответствие при словесното описание на обвинението в издаденото НП не би могла да бъде запълнена от анализа на доказателствения материал. В тази последователност, няма как и да се достигне до нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б "в" ЗДвП . Ето защо, с оглед констатираните съществени процесуални нарушения, оспореното НП следва да бъде отменено и в частта по пункт втори.