Определение № 590 от 10.08.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 590 гр. Сливен, 10.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов мл.с. Юлия Ив. Славова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20262200500397 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Ц. Д. Х. чрез пълномощника адв.

П. П. от САК против Определение № 2943 от 16.07.2026 г., постановено по гр. дело № 20262230100531 по описа на Районен съд - Сливен, с което е оставена без уважение подадената молба за изменение на Решение №550/08.06.2026 г. постановено гр. дело №20262230100531 по описа на Районен съд Сливен в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е е недопустимо, неправилно и необосновано. В проведеното съдебно производство липсвало възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В актуалната редакция на чл. 78, ал. 5 от ГПК се изисква мотивираност на възражението за прекомерност, каквото в процесния случай липсвало от страна и на двамата ответници до приключването на устните състезания. В подадения отговор на искова молба липсва каквото и да е възражение, а в изразното по делото становище е направено възражение, но същото било очевидно немотивирано. Соченото възражение е немотивирано както предвид формирането му от общо три изречения, така и от обстоятелството, че две от тези изречения изначално не можели да бъдат мотив за промяна на размера на договореното адвокатско възнаграждение. В случая срещу ответника „Изи 1

Асет Мениджмънт“ АД е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК, който е уважен в цялост. Предвид стойността на предявения иск, договореното, заплатено и в последствие претендирано по делото адвокатско възнаграждение по сключения между страните договор за правна защита и съдействие, възлиза на 204.52 евро (или 400 лв.), което е намалено от съда на 102.26 евро. С уважаването на част от заплатените от потребителя разноски за адвокатско възнаграждение (102.26 евро от общо направените в размер на 204.52 евро) по същество се възлага в тежест на потребителя остатъкът от 102.26 евро от направените разноски от ищеца. Следвало да се отбележи и че ищцата няма вина за това, че ответникът е възразил изцяло в проведеното заповедно производство по ЧГД № 5831 от 2025 по описа на Районен съд Враца, което е наложило и образуването на исково производство по чл. 422 от ГПК и съответно извършването на допълнителни разходи за него. Следва да се отбележи и че вземането, срещу което е възразено в заповедното производство е изцяло уважено в процесното исково такова.

В обобщение иска да се отмени оспореното определение като неправилно и необосновано и да се постанови друг акт, с който в осъдителната част от диспозитива на на постановеното Решение № 550 от 08.06.2026 г. постановено гр. дело № 20262230100531 по описа на РС - Сливен бъде присъдено допълнително разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 102.26 евро.

В законовия срок е подаден писмен отговор от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от Г.Т. - изпълнителен директор чрез процесуален представител по пълномощие, в който се поддържа, че частната жалба е неоснователна. Съдът е изложил подробно мотиви за решението си в частта за разноските. Постановеното от съда в частта за разноските е правилно и законосъобразно. Определеното от съда възнаграждение било в съответствие с посочените в чл. 26, ал. 3 от Закона за адвокатурата критерии. Проведеното исковото производство не е било с фактическа и правна сложност. Предметът на спора, с който е сезиран съдът не е сложен, релевантните факти не са многобройни, а дори стандартни, доколкото този адвокат е процесуален представител на множество ищци с еднотипни дела - искове на потребители.

Съгласно приетото, постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1149/2009 г. на ВКС превратното упражняване на 2 субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно 1воевремениото .азглеждане на делото в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право. В обобщение иска да се остави без уважение частната жалба.

Ищцата била представлява от процесуален представител по пълномощие – адв. П. П. от САК – Пловдив, осъществяващ правна помощ по договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 204,52 евро, което е заплатено напълно и в брой, за което е подписана нарочна разписка, приложена по делото.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение, като са изложени съображения във връзка с материалния интерес и фактическата и правна сложност.

С решението си районният съд приел, че ищцата е сторила разноски в размер 204,52 евро платено адвокатско възнаграждение и 12,25 евро платена държавна такса. Възражението за прекомерност било основателно, тъй като е мотивирано с ниска правна сложност на делото. Ответникът не е претендирал разноски, но отговора е представен от пълномощник главен юрисконсулт, т.е. в случай, че са претендирани разноски, то съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК следва да определи възнаграждението. Така в случая, доколкото делото не представлява фактическа и правна сложност, както и поради изобилната съдебна практика по подобни казуси съдът би определил юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 200 лв., респ. 102,26 евро, съгл. чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ. Ето защо съдът редуцирал адвокатското възнаграждение, платено от ищцата до този размер от 102,26 евро..

Примерните критерии при възражение за прекомерност на разноските за 3 адвокат следва да съобразяват фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид видът на претенцията, материалният интерес, броят на страните по делото, обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и международни правни норми. Броят на заседанията, в които процесуалният представител е участвал или по хода на делото, на които е депозирал писмено становище. Извършени процесуални действия в открито съдебно заседание.Значимост на извършеното процесуално действие за защита на интересите на страната. Изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложени твърдения и възражения на насрещната страна.

Икономическите условия и стандартът на живот в страната.

В случая обосновано е приетото, че първоначално претендираното възнаграждение е прекомерно. Вярно е, че пълномощникът на ищеца не се е явил лично в проведеното о. с. з. по делото, като действително извършената от пълномощника работа представлява изготвяне не само на искова молба, но и становище по хода на делото. Поради това следва да се приеме за правилно приетото, че размера на дължимото адвокатско възнаграждение по делото следва да се редуцира, който размер е справедлив и достатъчен, обоснован с оглед на всички изложени обстоятелства, като от една страна не накърнява авторитета на адвокатската професия, а от друга страна не толерира недобросъвестното упражняване на процесуални прави и не води до неоснователно обогатяване.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 и чл.248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Ц. Д. Х. чрез пълномощника адв. П. П. от САК против Определение № 2943 от 16.07.2026 г., постановено по гр. дело № 20262230100531 по описа на Районен съд Сливен, с което е оставена без уважение подадената молба за изменение на Решение №550/08.06.2026 г. постановено гр. дело №20262230100531 по описа на Районен съд Сливен в частта за разноските.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2943 от 16.07.2026 г., постановено по гр. дело № 20262230100531 по описа на Районен съд - Сливен.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5