Решение № 30 от 18.04.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20231880200136 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 193, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по жалба, подадена от Б. И. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник, против Наказателно постановление № 630026-F644607 от 25.03.2022 г. , издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ към Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ), във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

В жалбата и в молба от 18.03.2024 г., с която се препраща към съображенията, изложени в Молба-становище Вх. № 2724 от 02.11.2022 по входящия регистър на Районен съд Своге, се сочи, че наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят излага подробни съображения, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, като твърди, че не е извършил нарушението, за което е ангажирана

1 административнонаказателната му отговорност, както и евентуално, че са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Иска се наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Претендира се присъждането в полза на пълномощника на жалбоподателя на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

Длъжностното лице изпълняващо функциите на административнонаказващ орган (АНО) – началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в писмена защита изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от насрещната страна.

Към делото е приобщена административнонаказателната преписка, приети са писмени доказателства и са разпитани двама свидетели.

От събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 03.03.2022 г., в 11,05 ч., разпитаните по делото свидетели М. Г. и Т.

В., служители на НАП, извършили проверка по спазване на данъчното законодателство в търговски обект, по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, находящ се на централния площад в с. (гара) Бов. Проверяващите установили, че жалбоподателят извършва продажба на скара (кебапчета, кюфтета и питки), като приема плащания в брой и декларира налични 103,42 лева от продажби. В обекта не е налично фискално устройство, което да е функциониращо и с изградена дистанционна връзка с НАП. За приетите плащания продавачът не издава фискални бонове от фискално устройство, нито касови бележки от кочан или друг документ. Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който извършеното от жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ . Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля. Жалбоподателят се е запознал със съдържанието на акта и е бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му.

Подал е възражение, в което е посочил, че постъпленията от извършените от него продажби са предназначени за благотворителност. Същото е заявил още на 03.03.2022 г. при съставянето от проверяващите на констативен протокол и е отразил в съставения опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката. По делото е представена вносна бележка от 07.03.2022 г., видно от която жалбоподателят е внесъл по банкова сметка, открита в „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр Р. Л. сумата от 2 820,81 лева, а като основание за внасяне е посочено „дарение от спускане на трибагреник от скалата и продажба на скара и сувенири“, която вносна бележка е представена с цитираната по-горе Молба-становище Вх. № 2724 от 02.11.2022 по входящия регистър на Районен съд Своге. С последната са представени и доказателства, че благотворителната инициатива в подкрепа на семейство с 2 две малки деца, останали без дом след пожар, при който е изгоряла къщата им в с. Габровница и са загинали двама възрастни членове на семейството им, е била обявено публично много преди проверката – още на 31.01.2022 г., в 15,00 часа на интернет-страницата на Българското национално радио, където изрично е посочено, че един от начините за набиране на средства в подкрепа на бедстващото семейство е организирането на благотворителни базари. От следваща публикация от 25.02.2022 г. на същата интернет-страница се установява, че такива базари са провеждани и на други места по повод същата благотворителна инициатива.

Видно от приобщените писмени доказателства, АУАН и НП са съставени от компетентни органи (Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, т. 1.1., б. „г“ и т. 2.1.). При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем.

Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат заК.о определените реквизити, като са спазени и предвидените в закона срокове досежно тяхното съставяне, респективно издаване. АУАН е съставен и връчен на жалбоподателя на 03.03.2022 г. Издаденото на 25.03.2022 г. НП е редовно връчено на 31.03.2022 г., а жалбата е постъпила в Районен съд Своге на 12.04.2022 г. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема за неоснователни възраженията на наказаното лице изложени в жалбата и в Молба-становище Вх. № 2724 от 02.11.2022 по входящия регистър на Районен съд Своге, към която се препраща с молбата на пълномощника на жалбоподателя от 18.03.2024 г. по делото, относно това, че АУАН и НП не съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и че същите са издадени от органи, които нямат компетентност за това, доколкото те категорично се опровергават от доказателствената съвкупност.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН.

Фактическите констатации, отразени в тях, не се опровергават от събраните и относими доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като те са безпротиворечиви, логически издържани и кореспондират с другите доказателства и установени факти по делото. Съдът приема за доказано и твърдението на жалбоподателя, че се касае за благотворително мероприятие и постъпилите парични средства са преведени на лицето, в полза на което това мероприятие е организирано.

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира от правна страна, че формално е осъществен от обективна и субективна страна съставът на нарушението, за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. От фактическа страна по делото безспорно се установи, че в обект, стопанисван от жалбоподателя, в който се осъществява дейност по 3 продажба на стоки, не е монтирано фискално устройство. По смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, „Търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. От фактическа страна безспорно се установи, че в рамките на търговски обект – скара на открито, находящ се на централния площад в с.

(гара) Бов, жалбоподателят лично е извършвал продажба на скара (кебапчета, кюфтета и питки), като е приемал плащания в брой и е декларира налични 103,42 лева от продажби. Следователно обособеното от жалбоподателя място отговаря на понятието „търговски обект“. В нормативната уредба не е предвидено изключение в подобни случаи от задължението по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, доколкото е налице място, от което се извършват продажби на стоки в случая.

Безспорно е установено, че жалбоподателят е стопанисвал този обект, тъй като той е осъществявал конкретната търговска дейност в него, не е изложил твърдения да действа от името на друго лице, а обратното – признава това обстоятелство. Ето защо, всички доказателства са еднопосочни и са в насока, че именно жалбоподателят е осъществявал търговска дейност в стопанисвания от него търговски обект. Доказана е и субективната страна на извършеното от него нарушение, тъй като той безспорно е съзнавал, че следва да се снабди с фискално устройство, но в обекта му е липсвало такова. При това положение жалбоподателят безспорно не е изпълнил задължението си по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, тъй като не е осигурил монтирането и въвеждането в експлоатация на фискално устройство. Наредбата е била обнародвана в Държавен вестник (ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.), обнародвани са и всички нейни последващи изменения и допълнения, като по този начин, чрез факта на обнародването, те са били доведени до знанието на правните субекти. Това именно е и целта на обнародването – даване на пълна гласност на съответните правни норми, момента когато те влизат в сила, т.е. когато се пораждат, променят или прекратяват субективните права или юридически задължения на правните субекти. По този начин се въвежда и необоримата презумпция, че непознаването на закона не извинява никого.

Незнанието на фактите би могло да е оправдание, т.е. да изключва умисъла – аргумент от нормата на чл. 14 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН (т.нар. фактическа грешка), но същата е различна от юридическата грешка, а именно: заблуждение на дееца относно действителната, в случая административнонаказателноправна оценка на собственото му деяние – за наличието или липсата на противоправност, съставомерност или наказуемост на деянието или казано по друг начин – за това дали то е административно нарушение или не е. Юридическата грешка не изключва вината, до която последица води фактическата грешка, а може само да я смекчи, обуславяйки по-леко наказание.

Извършеното нарушение е подведено и под коректната правна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Според цитираната разпоредба, на наказание подлежи 4 лице, което извън случаите по ал. 1, извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане.

В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено правомощие на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание тази заК.а делегация е издадена и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ – § 11 от ПЗР на Наредбата. Ето защо, нарушенията на предвидените в цитираната наредба задължения, в това число и на чл. 7, ал. 1 от същата, се наказват по реда на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, тъй като представляват нарушения на нормативен акт, издаден във връзка с прилагането на чл. 118 от ЗДДС.