Решение № 3260 от 28.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3260 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д.а Въззивно гражданско дело № 20241100502027 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20103671 от 22.09.2023 год. на СРС, постановено по гр. д. № 24916/2021 г. на СРС, II ГО, 52-ри състав, частично са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Д. Д. В., ЕГН ********** и Л. Д. В., ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че всеки от ответниците дължи сумите, както следва: 192.91 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 24.02.2017 г. до 30.04.2019 г. и за дялово разпределение за периода от 24.02.2017 г. до 30.04.2019 г.,, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 24.02.2020 г., до окончателното изплащане и сумата 5.10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 13.02.2020 г. и върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2017 г. до 13.02.2020 г., като исковете са ОТХВЪРЛЕНИ за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 671.40 лева и за периода от 01.05.2016 г. до 23.02.2017 г., както и иска по чл. 422, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 93.66 лева.

Отговорността за разноски е разпределена съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК всеки от ответниците подава въззивна жалба, с която 1 оспорва решението като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място, възразяват, че по делото е установено качеството на потребител на всеки от ответниците, доколкото не са представени убедителни писмени доказателства в тази насока. Напротив, въззивниците смятат, че представената по делото молба – декларация за откриване на партида с титуляр лице, различно от ответниците, има силата на договор между лицето, подписало декларацията и дружеството топлоснабдително предприятие. Изводът на съда, че ответниците, които не са титуляри на партидата, дължат заплащане на суми за топлинна енергия е в противоречие с принципите и правилата на ЗЗД и на константната съдебна практика. На второ място, позовават се на тълкувателната съдебна практика относно лицата, които следва да заплащат задълженията за топлинна енергия. Твърдят, че това са собствениците или ползвателите, като при наличие на облигационно правоотношение между трето лице и дружеството, то същото следва да се счита обвързано, а не формалните собственици. На трето място, оспорват да се дължат сумите за лихва, доколкото не е изпълнено задължението за публикуване на фактурите на интернет страницата на дружеството, каквото е изискването на ОУ на дружеството. Молят съда да отмени първоинстанционното решение, като постанови ново, с което да отхвърли претенциите срещу ответниците. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК ищецът подава отговор срещу всяка от двете въззивни жалби, като оспорва същите като неоснователни и недоказани. Въззиваемият счита, че въззивните жалби са необосновани и дават разширително тълкуване на материалния закон и прилагане на материалния закон по аналогия. Моли съда да остави въззивните жалби без уважение, а първоинстанционното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендират и разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Предявени са искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Д. Д. В., ЕГН ********** и Л. Д. В., ЕГН ********** с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ за установяване съществуване на вземане за сумата от 656.83 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. и за сумата от 14.57 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2017 г. до 2

30.04.2019 г., или общо сумата от 671.40 лева и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата от 90.85 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 13.02.2020 г. и за сумата от 2.81 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2017 г. до 13.02.2020 г., или общо сумата от 93.66 лева, както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението-24.02.2020 г. до окончателното изплащане и съдебните разноски.

Ответникът Д. Д. В., ЕГН ********** е получили препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор. Заявяват, че не е потребители на топлинна енергия в процесното жилище през въпросния период. Твърди, че липсва облигационна връзка, между страните по делото. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Ответникът Л. Д. В., ЕГН ********** е получили препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор. Заявяват, че не е потребители на топлинна енергия в процесното жилище през въпросния период. Твърди, че липсва облигационна връзка, между страните по делото. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Съдът е сезиран с първоначално обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ.

Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Приложени са по делото Нотариален акт за собственост апартамент(жилище) по чл.55 г. от ЗПИНМ №1а, том I, дело №1/05.01.1971 г., Удостоверение за наследници № 001724/24.08.2009 г., издадено от СО, район „Красно село“ и Молба-декларация (вх.№ 1475/19.11.1999 г.) от които се установява, че ответниците са били собственици през процесния период, а именно от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. на процесния недвижим имотапартамент 1, находящ се в гр.София, район “Красно село“, ж.к.“Бъкстон“, блок ****.

Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на правоотношението, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, е същото да възниква, съществува и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. От анализа на събраните по делото доказателства се установява факта на възникналите договорни 3 отношения между ищеца и ответниците за доставка на топлинна енергия. Предвид нормата на чл. 153 от Закон за енергетиката /ЗЕ/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция за конкретния исков период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния топлоснабден имот. В качеството си на клиенти на топлинна енергия ответниците дължат на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от тях право на собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.).

По отношение на установеното валидно облигационно правоотношение между страните са приложими разпоредбите на Закон за енергетиката. В допълнителните разпоредби на посочения нормативен акт се намира легално определение на понятието 4

"потребител на топлинна енергия за битови нужди", като съгласно § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. В мотивите на тълкувателно решение № 2/2017 г. по т. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, е прието, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл.