Решение № 49 от 14.04.2022, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Дулово, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Нина Р. Станчева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20213410100318 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.318 и сл.от ГПК, образувано по молба на Х. К.

М. против А.. К. М..

Искът е с правно основание по чл.49, ал.1 от СК.

В молбата за развод ищеца твърди, че с ответницата сключили граждански брак на ******г. в гр. Дулово, от който имали родени две деца, ненавършили пълнолетие - Е. Х.К. с ЕГН ********** и Е. Х.К. с ЕГН **********. Сочи, че в началото семейния им живот протичал нормално, като след раждането на второто им дете отношенията им с влошили, започнали да не се разбират, не намирали общ език по редица семейни въпроси и имали противоположни схващания относно семейните им задъжения. Всичко това се случило в ****** където живеели. Конфликтите между съпризите по различни поводи зачестили. През месец февруари 2021г. ответницата се прибрала заедно с децата им при своите родители в ****.

Твърди, че от момента на завръщането на ответницата в страната датира и фактическата раздяла между тях. Правили опити за заздравяване на брака, но неуспешни.

Счита, че е налице настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, че същият е лишен от смисъл и съдържание и продължаването му не е 1 в интерес както на съпрузите, така и на обществото. Не претендира издръжка.

Заявява, че нямат общи банкови сметки. Имат придобит по време на брака недвижим имот, но срещу задължение за гледане и издръжка.

Моли съда да постанови решение, с което:

Да прекрати бракът имз като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за брачната вина;

Да бъде определено местоживеене на децата Е. Х.К. и Е. Х.К. при тяхната майка А.К.;

- Упражняването на родителските права по отношение на родените по време на брака деца Е. Х.К. с ЕГН ********** и Е. Х.К. с ЕГН **********, да бъде предоставено на тяхната майка А.. К. М..

- Да бъде определен следният режим на лични контакти между бащата Х.

К. М. и децата Е. Х.К. с ЕГН ********** и Е. Х.К. с ЕГН ********** – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото по споразумение между родителите.

-Бащата Х. К. М. да бъде осъден да заплаща на всяко едно от децата си Е.

Х.К. и Е. Х.К. чрез тяхната майка и законен представител А.К., ежемесечна издръжка в размер на 300 лв./изменен в съдебно заседание на 29.11.2021г./, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства изключващи плащането.

- След прекратяването на брака съпругата А.К. да възстанови предбрачното си фамилно име „Алиева”.

Представя писмени доазателства. Сочи гласни доказателства.

Ищецът Х. К. М. – редовно призован, явява се лично и заявява че поддържа молбата за развод и че желае да се разведе. Заявява, че няма възможност бракът му с ответницата да бъде заздравен и те отново да заживеят като семейство.

Ответницата А.. К. М., в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, поддържа становище, че бракът между съпрузите не е дълбоко и непоправимо разстроен и като такъв, същият н е следва да бъде прекратен.

Заявява още, че изложените в молбата за развод обстоятелства относно дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения довели ищеца 2 до желание за прекратяване на брака с развод не отговарят на обективната истина.

Сочи, че настъпилата между страните временна криза в брачните им отношения е по вина на ищеца. През всичките 13 години от бракът им не са имали спорове, скандали и разногласия, живеели в разбирателство и обич, отглеждали с желание и любов двете си деца. Заминали да работят в ****** през 2009г., направили собствена фирма за разносна търговия и работили през всичките години заедно в интерес на децата и семейството. През месец февруари 2021г. по общо решение на двамата съпрузи, ответницата се прибрала заедно с децата в Република България, защото искали те да учат в българско училище. След като се прибрала в България постепенно с течение на времето ответницата започнала да усеща при телефонните разговори с ищеца, че той съкращавал времето им, обяснявал че бърза, че има много работа, припряно пита дали тя има да му казва още нещо, след което прекратявал разгговорите. Това негово поведение било необичайно, тъй като той никога не се е държал така с ответницата.

Поведението на ищеца дало повод на ответницата да се върне с децата без предупреждение в Гервмания, в жилището където живеят там и има ключове от него.При пристигането им ищецът бил на работа. Ответницата видяла оставени върху телевизора документи за два банкови превода всеки по 1 500 евро, направени от ищеца в един месец на името на непозната жена от гр. Истанбул, Република Турция. Шщецът се прибрал от работа и пребледнял като ги видял. Вечерта ответницата провела разговр с ищеца, в който последният признал че се е запознал с тази жена в интернет мрежата и че контактувал с нея. Заявил че не се е срещал с нея на живо, но е влюбен, искал да опита дали ще се получи някаква връзка между тях, желаел сега да се разведат, а после можело отново да се съберат. Когато ответницата го попитала какво ще стане с децата им, ищеца мълчал и нищо не отговарял.

Ответницата останала шокирана от поведението на ищеца, тъй като той винаги е бил тих, скромен и работлив мъж, като през всички години на бракът им не е давал поводи за ревност.

Оспорва иска в частта на вината, като счита, че бракът следва да се прекрати по изключително вина на ищеца.

Желае сключеният между страните граждански брак да бъде прекратен 3 като дълбоко и непоправимо разстройство изцяло по вина на ищеца.Да бъде определено местоживеене на децата Е. Х.К. и Е. Х.К. при тяхната майка А.К..

Упражняването на родителските права по отношение на родените по време на брака деца Е. Х.К. и Е. Х.К., да бъде предоставено на тяхната майка А.К.. Да бъде определен следният режим на лични контакти между бащата Х.М. и децата Е. Х.К. и Е. Х.К., само за месеците в които същият се връща в България – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото когато майката не е в редовен платен годишен отпуск и по споразумение между двамата родители. Бащата Х.М. да бъде осъден да заплаща най-късно до 05-то число на текущия месец, на всяко едно от децата си Е. Х.К. и Е. Х.К. чрез тяхната майка и законен представител А.К., ежемесечна издръжка в размер на 500 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, за в бъдеще, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на промяна на обстоятелства, определящи нуждите на децата. След прекратяването на брака съпругата А.К. да запази брачното си фамилно име „М.”. Да бъде предоставено ползването на семейното им жилище, представляващо обзаведена стая с отделен вход разположени откъв главният ход на недвижим имот, находящ се в *********, заедно с общо ползване на кухня и сервизни помещения.

Претендира издръжка от ответницата в размер на една минимална работна заплата, считано от влизане на съдебното решение в сила и за в бъдеще до промяна на обстоятелствата, опредлящи нуждите й от издръжка, както и направените по делото разноски. Представя писмени доказателства.

Сочи гласни доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, констатира следното:

Страните по делото са сключили граждански брак на ******г. в гр.Дулово (Удостоверение за сключен граждански брак от ****** г., издадено въз основа на Акт за граждански брак № 0064/******г., от Община Дулово).

От бракът си имат родени две деца Е. Х.К. с ЕГН ********** и Е. Х.К. с ЕГН

**********, които понастоящем не са навършили пълнолетие(Удостоверение за раждане от *****г., издадено въз основа на Акт за раждане № ******г. от Община Дулово и Удостоверение за раждане от 4

*****г., издадено въз основа на Акт за раждане № *****г. от Община Дулово)

По делото безспорно се установи от кореспондиращата част на изявленията на ищеца и на ответницата, че съпрузите са във фактическа раздяла от месец февруари 2021г., когато ответницата се прибрала от ****** заедно с двете деца и отседнала в домът на своите родители.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е един сложен резултативен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство.

Най-общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минималната наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка - иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът прави въз основа на всички събрани по делото доказателства, които сочат, че от година страните по делото са във фактическа раздяла и от този момент няма контакт между двамата съпрузи. От показанията на допуснатите свидетели се установява, че между страните винаги е имало конфликти, предимно от финансово естество.

И ищецът и ответницата дадоха обяснения по реда на чл.176 от ГПК в проведените по делото съдебни заседания.

В обясненията ищецът първо отрече, но после призна че поддържа връзка с друга жена от гр.Истанбул, Република Турция и че е показвал на ответницата нейни снимки. Заяви, че не са имали съвместен живот като нормално семейство и че много отдавна е настъпил раздорът между тях.

Ответницата в своите обяснения заяви единствено, че не желае да е развежда и че е съгласна да заживее отново заедно с ищеца, като отиде с 5 децата при него в ******.

Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака, заложени в чл. 2, ч.17 и чл. 18 на СК, и той съществува само формално. По отношения на разпитаните свидетели, чиито показания съдът прецени с оглед на всички други данни по делото, като имаше предвид възможната тяхна заинтересованост като лица в близка родствено връзка със страните, съдът не им дава пълна вяра, като се осланя единствено на съвпадащата им част и на тази, кореспондираща с останалите доказателства по делото. От една страна, техните показания са свързани с това че са чували за отношенията между съпрузите но не са били преки очевидци на същите, и разгледани поотделно, очевидно обслужват каузата на страните, които са ги довели да свидетелстват в съдебно заседание, но от друга страна, разгледани в тяхната съвкупност, показанията им дават ясна картина какво точно се е случило и във взаимовръзката си са логични, безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото дълбоко и непоправимо разстройство на брака .

Въпреки, че ответницата заяви че не желае да се развежда и иска да запази семейството си, ищецът категорично отказа и заяви пред съда, че желае да се разведе, както и че е искал това и след раждането на първото им дете Е. Х.К..

В такъв случай и при изразено категорично желание от единият от съпрузите за прекратяване на брачната връзка, общността между съпрузите е напълно унищожена и са разкъсани всички духовни и физически връзки между тях, като от брака е останала само формално юридическата връзка, която съществува само на книга. Всички устои на брака им са подронени и разрушени, той е опразнен от жизнено съдържание, обективно е разрушен в основата си и фактически е престанал да съществува, тъй като е настъпила обективна невъзможност за неговото продължаване - това би било безсмислено, неоправдано, би представлявало само тежест за съпрузите и обществото и от тази гледна точка по-нататъшното му съществуване е нетърпимо.