Решение № 243 от 23.07.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. гр. Лом, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20211620101830 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК, образувано е по предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС – за делба на поземлен имот , находящ се в гр. В*********** и същото производство се намира във фазата по допускане на делбата.

Ищцата Н. М. С., чрез пълномощника по делото адв. Ю.- САК, твърди в исковата си молба, че с ответника са съсобственици на наследствен недвижим имот.

В тази връзка хаотично се уточнява че това е парцел ІІ, с кадастрален № *********** по плана на гр. В***********, целият с площ от 2889 кв.м., за който са отредени ***********, ведно с построените в парцела сгради, както следва: Сграда І, състояща се от жилище от 40 кв.м., гараж от 30 кв.м. и второстепенна сграда от 20 кв.м., Сграда 2, представляваща жилище от 65 кв.м. с мазе 9 кв.м. и таван от 65 кв.м., Сграда 3, състояща се от второстепенна сграда с площ от 24 кв.м., навес от оградни стени от 20 кв.м. и второстепенна сграда от 30 кв.м., Сграда 4, представляваща второстепенна сграда от 15 кв.м.

Представят се нотариален акт от 1939г., скица, удостоверение за наследници, от което е видно, че страните са наследници на общият им наследодател Д. И. Р., поч. 1991г.

1

В доуточняваща молба ищецът е представила удостоверение за търпимост на строеж, от което е видно че в ПИ с идентификатор има гореизброените сгради.

Ответника, чрез пълномощника си по делото адв. В. И. - МАК, оспорва иска по основание, излагайки аргументи за недоказаност респ. неоснователност. Мотивирайки се, че от представения НА и скица на имота няма идентитет т.е. в НА е отразено, че общият наследодател е признат за собственик на имот, представляващ дворно място в гр. В. с площ 1,6 дка в местност“Край село“, а от представената скица, че имота е с площ от 2889 кв.м.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени.

СЪДЪТ, като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК), съобразявайки и разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

При така събраните доказателства съдът намира, че предявената претенция е неоснователна.

Съображенията на съда са следните: нито удостоверението за търпимост, нито скицата на имота сами по себе си са документи за собственост. Те удостоверяват различни юридически факти, но не и кой е реалният собственик на имота. А представеният нотариален акт за собственост на недв.имот въз основа на обстоятелствена проверка № 136, т.

ІХ, дело 720/1939г. е видно, че имота е 1,600 кв.м. и липсва идентитет с това , което е отразено в скицата.

Документ за собственост

Това е официалният юридически акт, който доказва възникването, прехвърлянето или признаването на правото на собственост/ напр.

Нотариален акт, договор за покупко-продажба (напр. от Агенция по вписванията), решение по реституция, завещание или констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка/, а предназначението му е кого признава законът за собственик и служи като основен документ при сделки.

Удостоверение за търпимост на сгради, не е документ за собственост.

Това е технически, а не правопораждащ документ. Издава се от Главния 2 архитект на съответната община (в случая Община В.) и удостоверява, че сградата е построена преди определена дата (най-често преди 31.03.2001 г.) и макар да няма строителни книжа, не подлежи на премахване, тъй като е била допустима по тогавашните правила.

Защо не е документ за собственост: Този документ доказва само статута на строежа (че е законен за ползване), но не и кой го притежава.

По силата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът следва да се произнесе по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник (съделител).

Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи.

Според константната съдебна практика решението за допускане на делбата се ползва със сила на присъдено нещо относно имотите, допуснати до делба; относно лицата, между които тя е допусната, както и относно размера на дяловете им. Със сила на присъдено нещо се ползва и решението за извършване на делбата (така: Р 352 –80 –І г. о. ; Р 15 –97–ІV г. о. ; Р 174 – 04 – І г. о. ). Последното означава, че с иска за делба на съсобствен имот не просто се осъществява самото потестативното право на отделен съсобственик, насочено към ликвидиране имуществената общност, а също така се цели установяване за наличието на съсобственост между определени лица, както и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на това решението за допускане на делбата има преди всичко една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде установено наличието на съсобственост, то не би следвало да се допуска и съдебна делба. Следователно, без доказване на собствеността на делбения имот този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата (в тази насока: Р 996 – 95 – І г. о. ).

Предвид гореизложеното съдът намира, че в процесния случай кумулативното наличие на предпоставките обуславящи допускането на съдебна делба на процесния имот не са налице, поради което и настоящият иск, като недоказан и неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 344, ал. 1 ГПК съдът РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Н. М. С.

ЕГН ********** срещу: Л. М. Р. ЕГН ********** иск и НЕ ДОПУСКА съдебна делба на недвижим имот: находящ се в гр. В., обл. М***********, а именно, целият с площ от 2889 кв.м., за който са отредени ***********, при съседи: *********** и улица, ведно с построените в парцела сгради, както следва: Сграда 1, състояща се от жилище от 40 кв.м., гараж от 30 кв.м. и второстепенна сграда от 20 кв.м., Сграда 2, представляваща жилище от 65 кв.м. с мазе 9 кв.м. и таван от 65 кв.м., Сграда 3 , състояща се от второстепенна сграда с площ от 24 кв.м., навес от оградни стени от 20 кв.м. и второстепенна сграда от 30 кв.м., Сграда 4, представляваща второстепенна сграда от 15 кв.м.

ОСЪЖДА Н. М. С. с ЕГН ********** да заплати по сметката на ЛРС сума в размер на 25.56 евро /двадесет и пет евро и 56 цента/ – държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД– МОНТАНА в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4