Решение № 260106 от 17.03.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н И Е

№ /17.03.

2021 година град С.З.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 16.02. 2021 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

СЕКРЕТАР:

Антонина Николова като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА т.д. № 1301 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по молба от “Ф.” АД,

ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.К., п.к.***, представлявано от В.Н.Б. - изпълнителен директор за откриване на производство по несъстоятелност спрямо “Ф.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., п.к.***, представлявано от управителя К.С.К..

В молбата ищецът – кредитор твърди, че длъжникът му по търговска сделка „Ф.“ ЕООД е неплатежоспособен, съгласно чл.608 от ТЗ, съответно свръхзадлъжнял, съгласно чл.742 от ТЗ, поради което счита, че са налице предпоставките по чл.607а, ал.1 и ал.2 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството.

Сочи, че задълженията на „Ф.“ ЕООД към „Ф.“ АД възлизат на 100 000лв. (сто хиляди лева) главница, ведно със законна лихва за забава и 1450лв. общо направени съдебни разноски пред Старозагорски районен съд и разноски по заповедно ч.гр.д. № 848/ 2018г.по описа на РС.

Посочва, че „Ф.“ ЕООД е закупило през 2017г. от „Ф.“

АД 829 034кг. (осемстотин двадесет и девет хиляди тридесет и четири килограма) пшеница на обща стойност 265 290,88лв. (двеста шестдесет и пет хиляди двеста и деветдесет лева и осемдесет и осем стотинки). По сделката е издадена фактура №**********/27.02.2017г. В изпълнение на договора за покупко-продажба, от името на длъжника трето лице - „Б.“ ЕООД е изплатило на „Ф.“ АД част от дължимата сума. На 24.03.2017г. са изплатени 75 290,88лв. (седемдесет и пет хиляди двеста и деветдесет лева и осемдесет и осем стотинки), а на 28.03.2017г. са заплатени още 90 000лв. (деветдесет хиляди лева), съгласно платежни нареждания с №ID412831906/24.03.2017г. и №ID413235098/28.03.2017г. Изплатената сума е в общ размер на 165290,88лв (сто шестдесет и пет хиляди двеста и деветдесет лева и осемдесет и осем стотинки), а неплатеният остатък по фактурата е в размер на 100 000лв. (сто хиляди лева), който не е погасен до датата на подаване на настоящата молба.

Ищецът – кредитор посочва, че е предприел действия за събиране на част от неплатената сума. Дружеството е поканило длъжника си да заплати дължимите суми с Нотариална покана от 16.11.2017г., връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. След като задължението не е изпълнено, по искане, съгласно чл.410 от ГПК, Старозагорският районен съд е издал заповед за изпълнение №518/16.02.2018г. по ч.гр.д.№848/2018г. В законоустановения двуседмичен срок длъжникът не извършил плащане и възразил по реда на чл.414, ал.1 от ГПК. „Ф.“ АД е завел иск за установяване дължимостта на гореописаното задължение на „Ф.“ ЕООД. С Решение №1093 от 22.07.2019г. Старозагорският районен съд признал за установено, че длъжникът „Ф.“ ЕООД дължи сумата от 20000лв. (двадесет хиляди лева), като главница за съдебно предявената част от неплатения остатък от цената на доставена пшеница по фактура №**********/27.02.2017г., законната лихва върху тази главница от 15.02.2018г. до изплащането й, както и разноски в общ размер на 1450лв. (хиляда четиристотин и петдесет лева). Решението влязло в законна сила на 18.10.2019г. Така, с влязло в законна сила решение било установено, че „Ф.“ АД е кредитор по търговска сделка на „Ф.“ ЕООД.

Сочи, че въпреки направеното от „Ф.“ ЕООД изрично признание за дължимост на сумата от 100 000лв. (сто хиляди лева) по гореописаната търговска сделка, чрез писмо с изх.№003/08.08.2017г., въпреки направеното частично погасяване на дължимото задължение, както и въпреки влязлото в сила съдебно решение, с което е признато за установено спрямо него, че дължи сумата от 20 000лв., частично предявена от 100 000лв., ведно със законна лихва и разноски, длъжникът „Ф.“ ЕООД не е изпълнило задълженията си в продължение на повече от три години. От това следва, че длъжникът на „Ф.“ АД е спрял плащанията, поради което съобразно чл.608, ал.З от ТЗ по отношение на длъжника е налице законова презумпция за неплатежоспособност.

В молбата се твърди, че длъжникът не е в състояние да изпълни задълженията си по сключената търговска сделка. При направена проверка за вписани на името на „Ф.“ ЕООД особени залози в Централния регистър на особените залози се установило чрез Удостоверение №1381303/13.10.2020г., че върху имуществото на длъжника са наложени два запора по чл.4 от ЗОЗ от страна на ТД на Н.П., Офис гр.С.З., гр.С.З., ул.***.

Наложените запори от страна на приходната агенция са върху цялото известно имущество на длъжника - банковите му сметки в „О.“ АД и в „У.“ АД, върху земеделска и горска техника и движими вещи - машини и съоръжения. Наложените запори върху банковите сметки на длъжника от страна на Н.П. са в размер на 66 875,69лв. (шестдесет и шест хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки). Към момента на получаване на справката - 13.10.2020г. не е вписано изпълнение по отношение на запорираното имущество от страна на Н.П..

Сочи се, че от справка №295824/12.10.2020г. в имотния регистър се установява, че дружеството не притежава никакво недвижимо имущество, което би могло да послужи за удовлетворяване на кредиторите му.

В допълнение на горното, счита, че са налице данни, че дружеството не осъществява търговска дейност към настоящия момент. В хода на изпълнително производство №446/2020г., съдебният изпълнител не е успял да осъществи контакт с длъжника, поради което е преминал към покана за доброволно изпълнение чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК. Също така, не е публикуван годишен финансов отчет от страна на дружеството за отминалата 2019г. в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), въпреки че срокът за това е изтекъл съгласно §33 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците.

Посочва се, че лошото финансово състояние на длъжника е видно от последния публикуван в ТРРЮЛНЦ годишен финансов отчет за 2018г. От пасива на Счетоводния баланс към 31.12.2018г. е видно, че дружеството има общи задължения в размер на 240 хиляди лева, а от Отчета за приходите и разходите за 2018г. е видно, че приходите от оперативна дейност са спаднали от 355 хиляди лева през 2017г. на само 9 хиляди лева за 2018г., т.е. нивото на приходите за 2018г. е било крайно недостатъчно за обслужване на задълженията, натрупани до тогава, а липсата на обявен ГФО за 2019г. и невъзможността ЧСИ да се свърже с длъжника предполага, че финансовото състояние на дружеството не се е подобрило през предходната 2019г.

С оглед изложеното, ищецът - кредитор счита, че „Ф.“

ЕООД е неплатежоспособно дружество, съгласно чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ. Видно от продължителния период от време, в който „Ф.“ ЕООД не заплаща задълженията си към „Ф.“ АД затруднението му не е временно, съгласно чл.631, ал.1, предл.1 от ТЗ. Също така, длъжникът не разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите си според последния обявен ГФО за 2018г. Съгласно трайната съдебна практика, при преценка на това обстоятелство, дълготрайните материални активи (ДМА) следва да бъдат изключени от имуществото, с което могат да се погасяват задълженията на дружеството, за да не се създадат затруднения на кредиторите. При приспадане на ДМА на „Ф.“ ЕООД, размерът на осчетоводените задължения надхвърля размера на краткотрайните му активи, поради което чл.631, ал.1, предл.2 от ТЗ също не може да намери приложение.

В условията на евентуалност, в случай че се установи платежоспособност по отношение на „Ф.“ ЕООД, то счита, че дружеството е свръхзадлъжняло.

Сочи, че в обявения ГФО за 2018г. общата сума на задълженията на „Ф.“ ЕООД е в размер на 240 000лв., а общата сума на активите на длъжника е в размер на 268 000лв. Счита, че задълженията към „Ф.“ АД по договора за продажба на пшеница не фигурира в изготвения финансов отчет за 2018г., тъй като както декларираните задължения към доставчици, така и декларираните други задължения са на по-ниска стойност от вземането по договора за покупко-продажба на пшеница. Поради това намира, че реалната стойност на задълженията на дружеството е по-висока от обявената в ГФО за 2018г. и имуществото на длъжника не е в състояние да покрие паричните му задължения.

Така, фактическият състав на чл.742 ТЗ е изпълнен и за „Ф.“ ЕООД е налице свръхзадлъжнялост.

За начална дата на неплатежоспособността счита, че следва да бъде определена датата 28.03.2017г., тъй като тогава за последно е извършено плащане по сключения договор за продажба на пшеница от 27.02.2017г.

Моли съда да постанови решение за обявяване на неплатежоспособността на „Ф.“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., п.к.*** ***, представлявано от управителя К.С.К. и да открие производство по несъстоятелност по отношение на дружеството. Моли съда да определи начална дата на неплатежоспособността на 28.03.2017г. Претендира пълния размер на направените в настоящото производство разноски.

Към молбата си кредиторът прилага писмени доказателства.

Ответникът –длъжник „Ф.“ ЕООД, редовно призован за делото при условията на чл.50, ал.2 ГПК, не изпраща представител и не взема становище по иска.

Съдът обсъди изложените от ищеца-кредитор доводи, както и представените по делото доказателства, при което намери за установено следното:

Видно от приложената по делото фактура

№**********/27.02.2017г., през 2017г. „Ф.“ ЕООД е закупило 829 034кг. пшеница на обща стойност 265 290.88лв от кредитора „Ф.“ АД. От представените две платежни нареждания - №ID412831906/24.03.2017г. и №ID413235098/28.03.2017г. се установява, че длъжникът е погасил частично задълженията си към ищеца-кредитор, като изплатената сума е в общ размер на 165 290.88лв, а остатъкът по търговската сделка е в размер на 100 000лв. Според твърденията на кредитора, тази сума е дължима към датата на предявяване на иска и не е заплатена до приключване на съдебното дирене.

Видно от данните по делото – заповед

№518/16.02.2018г., издадена по ч.гр.д.№848/18 по описа на СтРС, решение №1093/22.07.2019г., постановено по гр.д.№3070/2018г. по описа на СтРС, за сумата 20 000лв. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а впоследствие с посоченото решение е признато за установено по отношение на „Ф.“ ЕООД, че дължи на „Ф.“ АД сумата от 20 000лв. за главница от съдебно предявената част от неплатен остатък от цената на доставена пшеница по ф-ра№316/27.02.2017г. и законна лихва върху тази главница от 15.02.2018г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед №518/16.02.2018г., издадена по ч.гр.д.№848/18 по описа на

СтРС.

С писмо изх.№003/08.08.2017г. длъжникът е направил признание за дължимостта на неплатения остатък.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните по делото и съдът го възприема.

От приетата по делото експертиза се установява, че според последния публикуван годишен финансов отчет на „Ф.”ЕООД за периода от 01.01.2018-31.12.2018г, дружеството има задължения за 240 хил.лв., като задълженията са разделени на: задължения към финансови институции - 32 хил.лв., задължения по аванси - 110хил.лв., задължения към доставчици - 47 хил.лв., данъчни задължения - 40 хил.лв. и други задължения - 11 хил.лв. Общо задълженията от публикуваният отчет възлизат на 240 хил.лв.

Експертизата не е посочила кои са фирмите кредитори и какъв е размерът и падежът на задълженията, тъй като по делото липсват данни за тези обстоятелства.

Експертът е установил от доказателствата по делото, че „Ф.” ЕООД има следните задължения: Наложен запор от ТД на Н.П. в размер на 66 875,69 лв. за задължението към НАП в размер на 73 017.20 лв.

Също така експертът посочва и задължението на длъжника към „Ф.” АД в размер на 100 000 лв.

Задължението се формира от издадена фактура №**********/27.02.2017г. на стойност - 265 290,88 лв. Според експертизата, фактурата е частично заплатена с платежно №ГО412831906 от 24.03.2017г. на стойност - 75 290,88 лв. и с платежно №Ш413235098 от 28.03.2017г. на стойност - 90 000,00 лв. Общо заплатените по Фактура №**********/27.02.2017г. суми от длъжника са 165 290,88 лв., като е останало задължение от 100 000 лв. по тази фактура.

Разпечатката съдържа 47 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/095ecee4-ba32-41bd-8c12-c0a345c71965