Определение № 2049 от 08.08.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2049 гр. Бургас, 07.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Галя В. Белева

Пламена К. Г.а Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Г.а Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501363 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК във връзка с чл. 524 от ГПК.Образувано е по частна жалба с вх.№ 2403/09.06.2023г. на „Софийски имоти“ ЕАД с ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление: гр.София,Столична Община, ул.“*****,представлявано от Д.Л.Ш.

/Изпълнителен директор/ и П.В.В. /Председател на Съвета на директорите/, срещу Определение № 183 от 01.06.2023г. по гр.д.№ 197/2023г. по описа на РС-Царево, с което е СПРЯНО изпълнението на въвод във владение, насрочен на 06.06.2023г. по изпълнително дело № 20238040400161 по описа на ЧСИ Д. Н. с рег.№ 804 ,район на действие- района на БОС, относно ТЕРЕН с площ от 4435 кв.м. ,съставляващ част от ПИ с идентификатор № ****** по КККР на гр.Китен,Община-Приморско, Област-Бургас, заедно с построената в него сграда с идентификатор № ******.2, спирането постановено до приключването на гр.д.№ 1922/2023г. по описа на Окръжен съд-Бургас с влязъл в сила съдебен акт.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е постановено при нарушение на материалния закон,изцяло неправилно и необосновано. На първо място се изтъква недопустимост на молбата на Н. П. по чл.523 ГПК,възоснова на която е постановено обжалваното определение, тъй като третото лице Н. П. не било представило писмени доказателства в подкрепа на претендираното от него право, което да изключва правото на молителя, за което сочи и съдебна практика.На второ място недопустимостта на производството, развило се пред ЦРС по гр.д.№ 197/2023г. се мотивира и с това, че молителят Н. И. П. не бил заварено от съдебния изпълнител трето лице в имота, спрямо което се предприема принудително изпълнение, тъй като въвода бил бъдещо събитие, предвидено по изпълнителното дело за 06.06.2023г. Изтъкват се съображения и за неоснователност на молбата ,тъй като молителят Н. П. бил управител и представляващ „Я.Д.И-1“ ЕООД, което 1 било наемател на „Софийски имоти“ ЕАД до прекратяване на Договор за наем от 10.06.2015г. за отдаване под наем на недвижимия имот, по отношение на който бил насрочен въвода във владение.Изтъкнати са доводи за висящо съдебно производство пред БОС по гр.д.№ 1922/2022г. на БОС, по което не било допуснато обезпечение чрез спиране на насрочения въвод;заявени за доводи за недостатъчна индивидуализация, респ.- липса на идентичност на имота с този , срещу който е насрочен въвода и този, по отношение на който се претендира придобиването му по давност от молителя; с допълнение към частната жалба се представя копие от Решение № 675/08.06.2023г. по в.гр.д.№ 685/2023г. по описа на БОС, с което е потвърдено Решение № 10/27.02.2023г. по гр.д.№ 20222180100488 по описа на ЦРС/без сочена дата на образуване/.Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски съгласно списък на разноските; заявява възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна в случай,че частната жалба не бъде уважена.

Постъпил е писмен отговор по частната жалба, предявен от молителят Н. И. П. чрез процесуален представител адвокат Г. Д. от САК, с който се оспорва частната жалба като неоснователна; моли се оставянето й без уважение; представя се копие от съдебен протокол № 1003/02.06.2023г. по гр.д.№ 1922/2022г. по описа на БОС.Заявява, че разпоредбата на чл. 532,ал.2 от ГПК определяла крайния срок, в който третото лице може да поиска спиране, но след като молителят узнал по-рано за насрочения въвод, от тогава за него възникнало процесуалното право да поиска спирането му.Счита, че молителят представил и писмени доказателства към молбата си пред БРС, каквото писмено доказателство било исковата молба, по която било образувано гр.д.№ 1922/2022г. по описа на БОС.Твърди, че правата на които частния жалбоподател основавал претенциите си, бил договор за наем от 10.06.2015г., неистинността на който обаче била оспорена пред БОС по гр.д.№ 1922/2022г. ,за което представя съдебен протокол от същото дело.

Моли за присъждане на разноските; заявява възражение за прекомерност на адв.,респ.юрисконсултско възнаграждение на насрещната страна.

Преписи от частната жалба са връчени за писмен отговор на ОбщинаПриморско и на „Я.Д.И-1“ ЕООД, които в законоустановения срок не са представили писмен отговор по същата.

Съдът , като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, при спазване разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК,намира следното:

Видно от твърденията на молителя Н. И. П. в молбата пред БРС, същият в качеството на законен представител-управител на „Я.Д.И.-І“ ЕООД, на 15.05.2023г. получил Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ по изп.д.№ 20238040400161 по описа на ЧСИ Д. Н. с рег.№ 804 от регистъра на КЧСИ и район на действие-района на БОС,видно от която покана / л.20 от делото на ЦРС/, на 06.06.2023г. в посочения час е насрочен въвод във владение на терен с площ от 4435 кв.м.,съставляващ част от ПИ ***** по КККР на гр.Китен,Община-Приморско,област-Бургас, заедно с построената в него 2 сграда с идентификатор № *****.2.

От поканата за доброволно изпълнение става ясно, че взискател по изпълнителното дело е „Софийски имоти“ ЕАД , а изпълнителното основание- изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 488/2022г. по описа на РСЦарево, с което „Я.Д.И.-І“ ЕООД е осъдено да освободи имот, представляващ терен с площ от 4435 кв.м.,съставляващ част от ПИ ***** по КККР на гр.Китен,Община-Приморско,област-Бургас, заедно с построената в него сграда с идентификатор № *****.2. и да върне държането на недвижимия имот поради изтичане на срока на сключения договор за наем рег.№ Д-03048/10.06.2015г.

Към молбата си молителят П. е представил копие от искова молба за предявен положителен установителен иск за собственост по чл.124,ал.1 ГПК срещу Община-Приморско и „Софийски имоти“ ЕАД, за установяване придобиване право на собственост по давностно владение върху реална част от ПИ с идентификатор № ****** и ПИ № ***** по КККР.От определение № 839/22.03.2023г. по гр.д.№ 1922/2022г. на БОС става ясно, че претенцията е за реална част от 5300 кв.м. от ПИ с идентификатор № ****** по КККР на гр.Китен.

В писмен отговор по молбата ответникът „Софийски имоти“ ЕАД заявява становище за недопустимостта й, тъй въводът във владение е предстоящо събитие, насрочено за 06.06.2023г., в който смисъл молителят не представлява заварено от ЧСИ трето лице в недвижимия имот ,заявяващо собствени права върху същия имот, за да е налице хипотезата на чл.523,ал.2 от ГПК.На следващо място се изтъква неоснователност на молбата, тъй като липсвали писмени доказателства за претендиранато право на собственост от страна на молителя,както и индивидуализация на претендираното от молителя право на собственост за да се приеме, че то е идентично с недвижимия имот, предмет на принудително изпълнение с насрочения на 06.06.2023г. въвод.

Районният съдия с обжалваното определение,постановено на 01.06.2023г., счел за безспорно по делото, че молителят Н. П. е трето лице по отношение на имота; че молбата за спиране на въвода е предоставена пред съда в законоустановения срок; че „ ..изпълнено е и изискването на чл.524 ГПК-с молбата за спиране третото лице е представил писмени доказателства за претендираното от него право върху имота“.

В мотивната част на постановеното от районния съд определение не са изложени никакви съображения и аргументи за фактите и доказателствата,възоснова на които съдът е направил извода си за основателност на молбата за спиране на въвода във владение , насрочен за 06.06.2023г.

Частната жалба на „Софийски имоти“ ЕАД е допустима като предявена в срок, срещу обжалваем съдебен акт, от процесуално-легитимирано лице и с платена държавна такса по сметка на БОС.

Настоящият съдебен състав при служебната проверка на обжалваното 3 определение намира, че същото е валидно постановено, но е недопустимо по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.523,ал.2 от ГПК, ако третото лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението.

Цитираната разпоредба ясно изисква като предпоставка за допустимост на молбата по чл.524 ГПК протокол на съдебният изпълнител, който в деня на насрочения въвод във владение да е намерил имота,върху който ще се осъществява принудителното изпълнение, във владение на трето лице, да е отложил изпълнението и да е определил срок на третото лице да подаде молба за спиране на изпълнението.

В конкретния случай тази предпоставка не е налице: молбата по чл.524 ГПК е предявена на 17.05.2023г. –т.е. преди датата на насрочения въвод на 06.06.2023г., поради което производството по същата молба е недопустимо.Нещо повече- самото обжалвано определение е постановено от районния съд на дата 01.06.2023г.- т.е. преди датата на насрочения от ЧСИ въвод на 06.06.2023г.

Това е така, тъй като само след констатация от съдебния изпълнителче е намерил присъдения имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице заявява за процесния имот права, които изключват правата на взискателя, молбата за спиране на въвода във владение е допустима.В този случай протоколът на съдебния изпълнител ,с който се отлага изпълнението и се дава тридневен срок на третото лице да поиска спиране на изпълнението, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на молбата по чл.524 ГПК пред районния съд, тъй като очертава процесуално-правната и материална легитимация на молителя в производството по чл.524 ГПК пред районния съд, като сочи: 1/ кое е третото лице,различно от длъжника , заварено да владее, а не да държи имота; 2/ констатация, че владението е придобито преди завеждане на делото , по което е издадено изпълняваното решение, което следва по аргумент от разпоредбата на чл.523,ал.1,изр.1 ГПК.

Освен по изложените мотиви настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи и разясненията, дадени с т.1 от ТР №3/2015г. от 10.07.2017г. по т.д.№ 3/2015г. на ОСГТК на ВКС,според които ако третото лице е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение ,това лице не може да се ползва от предвидената в чл.523,ал.2 ГПК и чл.524 ГПК защита. В случая от твърденията на молителя Н. И. П. в молбата му пред РС-Царево става ясно, че същият претендира да е придобил владението върху имота през 2002година.Видно представената покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20238040400161 по описа на ЧСИ Д. Н.

,изпълнителният лист, възоснова на който е образувано изпълнителното дело, е издаден възоснова на допуснато предварително изпълнение на Решение по гр.д.№ 448 по описа на РС-Царево за 2022г. –т.е. твърдяното от молителя владение предхожда образувано през 2022г. гражданско дело в ЦРС, поради 4 което молителят не може да се ползва от защита по чл.523-524 ГПК.

По тези съображения настоящата инстанция не следва да обсъжда спора по същество, тъй като постановеното от първоинстанционния съд определение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото-прекратено.

По делото не са ангажирани доказателства за извършени от частния жалбоподател

„Софийски имоти“ ЕАД разходи за адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции, поради което съдът не присъжда такива,; в полза на частния жалбоподател „Софийски имоти“ ЕАД следва да се присъдят разноски за заплатена по сметка на БОС държавна такса в размера от 15 лева.

Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Определение № 183 от 01.06.2023г. по ч.гр.д.№ 197/2023г. по описа на РС-Царево, с което е СПРЯНО изпълнението на въвод във владение, насрочен на 06.06.2023г. по изпълнително дело № 20238040400161 по описа на ЧСИ Д. Н. с рег.№ 804 ,район на действие- района на БОС, относно ТЕРЕН с площ от 4435 кв.м. ,съставляващ част от ПИ с идентификатор № ****** по КККР на гр.Китен,Община-Приморско, Област-Бургас, заедно с построената в него сграда с идентификатор № ******.2, спирането постановено до приключването на гр.д.№ 1922/2023г. по описа на Окръжен съд-Бургас с влязъл в сила съдебен акт.