Решение № 335 от 28.03.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Пазарджик, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220101770 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от „Кидо Тех“ ООД, с ЕИК 201382220, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Георги С. Раковски “ № 99, ет. 9, ап. 15, чрез пълномощник – адв. Д. С. от АК София, против „Свиком“ АД, с ЕИК 122046115, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Единадесети август“ № 2, представлявано от управителя Д. Е. В. и К. Д. М., с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 7440 лева, представляваща сбор от неплатени суми по фактури № 1000000197/03.08.2020 г., **********/03.09.2020 г. и 1000000335/01.12.2020 г. с ДДС, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане и 2935,96 лева, представляваща сбор от мораторните лихви по фактурите - по фактура № 1000000197/03.08.2020 год. за периода от 18.08.2020 г. до 29.04.2024 г. в размер на 344,58 лева, по фактура № **********/03.09.2020 год. за периода от 18.09.2020 г. до 29.04.2024 г. в размер на 1686,81 лева и по фактура № 1000000335/01.12.2020 год. за периода от 16.12.2020 г. до 29.04.2024 г. в размер на 904,57 лева.

В исковата молба и уточняващата молба се излагат обстоятелства, че между страните били изградени и съществували трайни търговски взаимоотношения, като ищецът многократно е предоставял на ответника под наем различни видове самоходни и други вишки, необходими за обслужване на търговската дейност на ответника.

Посочва, че през месец юли 2020 г. страните сключили договор, в изпълнение на задълженията си по който ищецът осигурил на ответника транспорт на два броя самоходни вишки с работна височина 28 м. и 39 м. от базата на ищеца в гр. София до обект на ответника в с. Априлци и обратно. В изпълнение на задълженията си по договора ищецът 1 предоставил на ответника под наем и два броя вишки - самоходна вишка с работна височина 39 м. за ползване през периода от 28.07.2020 до 31.07.2020 г. включително, както и вишка с работна височина 28 м. за периода от 28.07.2020 до 31.07.2020 г. включително.

Сочи, че цената на транспорта на два броя самоходни вишки с работна височина 28 м. и 39 м. от база на ищеца в гр. София до с. Априлци и обратно била 1600 лв. без ДДС, респективно 1920 лв. с ДДС. Наемната цена на самоходна вишка 39 м. за периода от 28.07.2020 г. до 31.07.2020 г. включително била 250 лв. без ДДС на ден или на обща стойност за периода от четири дни - 1000 лв. без ДДС, респективно 1200 лв. с ДДС за четири дни. Наемната цена на самоходна вишка 28 м. за периода от 28.07.2020 г. до 31.07.2020 г., също за четири дни, била 150 лв. без ДДС на ден или общо 600 лв. без ДДС, респективно 720 лв. с ДДС за четири дни.

Твърди, че ищецът изпълнил своевременно и точно задълженията си по договорите.

Вишките били закарани до посоченото от ответника място и предоставени за ползване за договорения срок, след което ищецът взел обратно техниката и я е върнал в гр. София. Във връзка с това била издадена фактура № 1000000197/03.08.2020 г. на обща стойност 3200 лв. без ДДС, респективно 3840 лв. с ДДС, формирана като сбор от сумите за предоставяне на гореизброените услуги. Фактурата била получена от ответника на датата на издаването й 03.08.2020 г. като по нея е извършено частично плащане на сума в размер на 3000 лв. с ДДС, а останалата сума от 840 лв. с ДДС останала неплатена.

Независимо от това се твърди, че между страните продължили да съществуват търговски отношения.

Поради това страните сключили друг договор в устна форма, по който ищецът предоставил на ответника два броя самоходни вишки за периода от 15.08.2020 г. до 01.09.2020 г. включително, както и един брой електрическа вишка за през деня на 01.09.2020 г., срещу задължение на ответника да му плати наемна цена в размер на 4200 лв. с ДДС.

Ищецът изпълнил задълженията си по договора, за което била издадена фактура № **********/03.09.2020 г. на обща стойност 4200 лв. с ДДС. Фактурата отново била изпратена по електронен път на ответника в деня на издаването й, каквато била утвърдената практика между двете дружества, но по нея не постъпило плащане. Този път вишките били взети и върнати лично от ответника в базата на ищеца в договорените срокове, но цената за ползването им не била платена от ответното дружество.

Посочва, че двете дружества продължили да работят съвместно. Поради това ищецът отново предоставил на ответното дружество под наем два броя самоходни вишки за периода от 27.11.2020 г. до 01.12.2020 г. включително срещу задължението на ответника да плати наемна цена от 2400 лв. с ДДС. Отново ответникът сам си взел и върнал машините в базата на ищеца. Сочи, че ответникът ползвал вишките за посочения период, но отново не е платил цената за това ползване. В тази връзка от ищеца била издадена фактура с № 1000000335/01.12.2020 г. на обща стойност 2400 лв. с ДДС. Фактура също била изпратена по имейл на ответника в деня на нейното издаване, но не постъпило плащане.

Заявява, че след като ответното дружество не е платило задълженията си така, както са обективирани във фактури с № 1000000197/03.08.2020 г., № **********/03.09.2020 г. и № 1000000335/01.12.2020 в уговорените срокове за ищеца възниквало и вземане за мораторна лихва за забава. Позовава се на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, изр. първо по отношение на срока за изпълнение на задълженията по фактурите. Сочи, че фактура № 1000000197 от 03.08.2020 г. е била получена от ответника на същата дата, т. е. срокът за плащане на сумата по тази фактура е изтекъл на 17.08.2020 г. и за забавата си в периода от 18.08.2020 г. до 29.04.2024 г. дължимата мораторна лихва от ответника върху остатъка от сумата по тази фактура е в размер на 344,58 лв. Фактура № ********** от 03.09.2020 г. е била получена от ответника на същата дата, т. е. срокът за плащане на сумата по тази фактура е изтекъл на 17.09.2020 г. и за забавата си в периода от 18.09.2020 г. до 29.04.2024 г. дължимата мораторна лихва от 2 ответника върху сумата по тази фактура е в размер на 1686,81 лв. Фактура № 1000000335 от 01.12.2020 г. е била получена от ответника на същата дата, т. е. срокът за плащане на сумата по тази фактура е изтекъл на 15.12.2020 г. и за забавата си в периода от 16.12.2020 г. до 29.04.2024 г. дължимата мораторна лихва от ответника върху сумата по тази фактура е в размер на 904,57 лв.

Претендират разноски.

В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, за ищеца не се явява законен или процесуален представител.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответната страна.

В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът не изпраща законен или процесуален представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложената на л. 4 от делото фактура № 1000000197/03.08.2020 г., че същата е съставена от ищцовото дружество като доставчик с получател ответното дружество по повод транспорт на два броя самоходни вишки с работна височина 28 м и 39 м от база гр.

София до с. Априлци и обратно на стойност 1600 лева без ДДС, наем на самоходна вишка 39 м за период 28.07.2020 г. до 31.07.2020 г. включително на стойност 1000 лева без ДДС /по 250 лева без ДДС на ден, общо за четири дни/, наем на самоходна вишка 28 м за период 28.07.2020 г. до 31.07.2020 г. включително на стойност 600 лева без ДДС /по 150 лева без ДДС на ден, общо за четири дни/, всичко на обща стойност от 3200 лева без ДДС и 3840 лева с ДДС.

Видно от приложената по делото фактура № **********/03.09.2020 г., че същата е съставена от ищцовото дружество като доставчик с получател ответното дружество по повод наем на 2 броя самоходни вишки „Grove J66, Grove MZ 72“ за период 15.08.2020 г. до 01.09.2020 г. и наем на 1 брой електрическа вишка за 01.09.2020 г. на стойност от 3500 лева без ДДС и 4200 лева с ДДС.

Видно от приложената на л. 5 от делото фактура № 1000000335/01.12.2020 г., че същата е съставена от ищцовото дружество като доставчик с получател ответното дружество по повод наем на 2 броя самоходни вишки за периода от 27.11.2020 г. до 01.12.2020 г. включително на стойност 2000 лева без ДДС и 2400 лева с ДДС.

Фактурите са подписани от съставителя.

От приетото по делото заключение на съдебно – икономическа експертиза, което съдът кредитира с пълно доверие като обективно, изчерпателно и компетентно изготвено, се установява, че в счетоводството на ищцовото дружество процесните фактури са осчетоводени по дебита на сметка 411 „Клиенти“ – аналитична партида на „Свиком“ АД и кредита на сметка 703 „Приходи от услуги“ – с данъчна основа на фактурите и кредита на 3 сметка 453 „Разчети по ДДС“ – с начисления ДДС. Фактурите са включени в дневниците за продажби и справките декларации по ЗДДС на ищцовото дружество за съответните данъчни периоди, което означава, че ищецът е начислил дължимия ДДС по фактурите. По фактура № 1000000197/03.08.2020 год. на стойност 3840 лева на 26.11.2020 г. е отразено плащане на стойност 3000 лева и е останал непогасен остатък от фактурата в размер на 840 лева. Към датата на изготвяне на заключението ищцовото дружество отчита като непогасени задълженията на ответника по фактура № 1000000197/03.08.2020 год. в размер на 840 лева, по фактура № **********/03.09.2020 год. в размер на 4200 лева и по фактура № 1000000335/01.12.2020 год. в размер на 2400 лева, общо в размер на 7440 лева по трите фактури. По отношение на ответното дружество вещото лице е извършило проверка в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, където са му предоставени заверени копия от дневниците на покупки и справките декларации по ЗДДС на ответното дружество. Установява се, че фактура № 1000000197/03.08.2020 год. на стойност 3840 лева с ДДС е включена в дневника за покупки и справката декларация по ЗДДС за месец август 2020 г., фактура № **********/03.09.2020 год. на стойност 4200 лева с ДДС е включена в дневника за покупки и справката декларация по ЗДДС за месец септември 2020 г. и фактура № 1000000335/01.12.2020 год. на стойност 2400 лева с ДДС е включена в дневника за покупки и справката декларация по ЗДДС за месец декември 2020 г. Включването на процесните фактури в дневниците за покупки и справките декларации по ЗДДС на ответника означава, че същите са надлежно осчетоводени в счетоводството му и че същото е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит в размер на начисленото ДДС. Размерът на лихвата за забава по фактура № 1000000197/03.08.2020 год. върху неплатения остатък от 840 лева за периода от 18.08.2020 г. до подаването на исковата молба на 29.04.2024 г. е 345,22 лева, по фактура № **********/03.09.2020 год. на стойност 4200 лева за периода от 18.09.2020 г. до подаването на исковата молба на 29.04.2024 г. е 1690,03 лева и по фактура № 1000000335/01.12.2020 год. на стойност 2400 лева за периода от 16.12.2020 г. до подаването на исковата молба на 29.04.2024 г. е 906,41 лева. Общо сборът на мораторната лихва по трите фактури е в размер на 2941,66 лева.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, чл. 367 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Безспорно се установи по делото, че в конкретния случай се касае за търговски сделки, сключени между ищцовото дружество и ответното търговско дружество, тъй като страните са търговци по смисъла на ТЗ и спрямо тях съгласно разпоредбата на чл. 286 от ТЗ следва да се прилагат правилата за търговските сделки. По отношение на договора за наем са приложими разпоредбите на чл. 232 и сл. от ЗЗД. Касае се за неуредени в ТЗ положения по тези търговски сделки и затова съгласно чл. 288 от ТЗ ще следва да се прилагат разпоредбите на ЗЗД и по-конкретно на договора за наем.