Определение № 288 от 19.05.2026, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 288 гр. Разград, 19.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20263300500166 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от заявителя Евро Финанс Колект България ЕООД, ЕИК:

207473982, гр. София, чрез пълномощник адв. И. Л. от САК против заповед за изпълнение № 642/23.04.2026 г., издадена по ч. гр. дело № 709/2026 г. по описа на Районен съд - Кубрат в частта й за разноските, като твърди, че неправилно съдът е присъдил адвокатско възнаграждение от 50 евро, вместо претендираното такова в размер на 204,52 евро. Излагат се съображения за незаконосъобразност на заповедта в частта й за разноските, с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Производството пред КРС по ч.гр.дело № 709/2026г. е образувано по подадено заявление от Евро Финанс Колект България, ЕИК: 207473982, гр. София гр.София, чрез пълномощник адв. И. Л. от САК за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника А. С. К. за вземане в полза на заявителя за дължими суми, произтичащи Договор за електронни съобщителни услуги от 11.10.2022г. за мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „Unlimited 100“, в който план са включени мобилни и интернет услуги при общо дължима главница от 47,78 евро и мораторни лихви в общ размер на 19.02 евро с ДДС за конкретно посочени период, ДТ в размер на 10.86 евро и адв.възнаграждение в р-р на 204,52 евро.

С разпореждане от 23.04.2026г., инкорпорирано в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 709/2026 г., съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за сумите, посочени в заявлението, представляващи главници и лихви, като е постановил и длъжника да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 50 евро в полза на заявителя, като е отхвърлил претенцията за адвокатско възнаграждение над този размер до претендирания такъв от 204,52 евро.

Частната жалба е допустима, тъй като по силата на чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение подлежи на обжалване от страните в частта й за разноските и предвид срока на подаването й.

Въззивният съд, за да се произнесе по жалбата съобрази сбора на сумите, претендирани със заявлението, посочени по-горе, вкл. главница и изтекли лихви и заплатено адвокатско възнаграждение.Отчете също така в случая и липса на фактическа и правна сложност на проведеното заповедно производство – подадено е заявление по образец, не са дадени и съответно изпълнени последващи указания на съда, проведеното заседание по издаване на ЗИ е закрито, без 1 участие на упълномощения от заявителя адвокат, липсват други усложнения в развитието на процеса, а материалният интерес е в сравнително невисок размер.

На следващо място съдът съобрази и приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г на СЕС, в което е направен извод, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Горното решение дава на настоящия съдебен състав основание да приеме, че определените в Наредбата размери не са обвързващи. Съдът може да прецени пропорционалността на платеното от заявителя адв. възнаграждение спрямо сложността на делото и да присъди по-нисък от минималния размер на разноските, дължими от длъжника, вкл. и без направено възражение за прекомерност /заповедното производство на този етап е едностранно и няма насрещна страна/.

Минималният размер от 400 лв. на възнаграждението, определен от чл. 7, ал. 7 в. в. с ал. 2, т. 1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, е ориентир за присъждане на възнаграждение в полза на заявителя, но не е задължителен, предвид цитираната по-горе практика на СЕС.

В настоящия случай, като отчита , както и първостепенният съд липсата на фактическа и правна сложност на производството и предвид и защитимият материален интерес на предмета на заявлението, посочен по-горе, въззивната инстанция счита , че размерът на възнаграждението за извършената от адвоката дейност следва да бъде в размер именно на 50 евро, така както е определен и от заповедния съд. Присъждането на такова в по-висок размер би било неоправдано.Ето защо частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

В този смисъл ,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от заявителя Евро Финанс Колект България ЕООД, ЕИК: 207473982, гр. София, чрез пълномощник адв. И. Л. от САК против заповед за изпълнение № 642/23.04.2026 г., издадена по ч. гр. дело № 709/2026 г. по описа на Районен съд - Кубрат в частта й за разноските и конкретно присъденото п полза на същия адвокатско възнаграждение в размер на 50 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2