Решение № 195 от 26.06.2023, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 221/2023
- Вид
- Решение № 195
- Подписан
- 26.06.2023
- Състав
- Петър Христов Маргаритов, Мария Анастасова Славчева, Тоничка Димитрова Кисьова
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.89 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за обществените поръчки
- чл. 116, ал. 1, т. 3 · Закон за обществените поръчки
- чл.120 · Закон за обществените поръчки
- чл.306 · Търговски закон
- чл.307 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 195 гр. Смолян, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петър Хр. Маргаритов
Членове:
Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20235400500221 по описа за 2023 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по чл.267 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с редовна и допустима въззивна жалба вх.№ №2043 от 21.03.2023година от „Мост Енерджи“АД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление - град С., бул.“Б.“№ ***, представлявано от Т. Т. - изпълнителен директор,проитв решение №58 от 13.02.2023г, постановено по гражданско дело №398 по описа за 2022г. на Районен съд – Смолян, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани отрицателните установителни искове с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, предявени от „Мост Енерджи“ АД, ЕИК *******,със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ № ***, ет. 2, представлявано от Т. Л. Т., с които се иска да бъде установено по отношение на ответника Районна здравноосигурителна каса – Смолян, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ № *, представлявана от Р. З. К., че ищецът не дължи сумата от 3 751.49 лв., представляваща разликата между заплатената от Районна здравноосигурителна каса – Смолян цена на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД като доставчик от последна инстанция за доставена електрическа енергия в периода 01.11.2021 – 31.01.2022 г. и цената на електрическата енергия, на която „Мост Енерджи“ АД е доставяло електроенергия на ответника по договор № РД-14-4/29.04.2021 г. , както и сумата от 2 584.20 1 лв. представляваща неустойка по чл. 29 от договора.
С въззивната жалба е направено пространно оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. Изразено е несъгласие с изводите на съда относно прекратяването на процесното договорно правоотношение, които счита,че са погрешни и вътрешнопротиворечиви. Развива оплакване, че в мотивите на съда е налице необосновано смесване на института на разваляне на договора съгласно чл.89 ЗЗД и хипотезата на прекратяване или изменение на договора, в условията на непреодолима сила(чл.306 ТЗ) или стопанска непоносимост, съгласно чл.307 ТЗ. Поддържа се също така, че произволен и неподкрепен от доказателствата по делото е извода на решаващия състав, че изпълнителят се е позовал на стопанска непоносимост при разваляне на договора(стр.8 абзац четвърти на решението).
Направено е и оплакване,че изцяло погрешен е изводът на съда, че посочените от „Мост Енерджи“АД основания за разваляне на процесния договор не представляват пълна обективна невъзможност за изпълнение по смисъла на чл.32 ал.1 т.З във вр. с чл.89 ЗЗД.
Твърди се също така, че от това невярно умозаключение на решаващият състав следва и друг неверен извод, а именно, че ищецът е следвало да продължи да изпълнява договора при първоначално договорените условия, тъй като на практика изцяло се отрича правото на страна по договора да се позове на пълна обективна невъзможност за изпълнение, още повече когато това е предвидено в процесния договор. Жалбоподателят изразява несъгласие и с извода на съда, че не са били налице условията за изменение на договора по смисъла на чл.116 ал.1 т.З от ЗОП. Извън предмета на процесиите отношения е и изложеното от съда в посока прилагане на цитираните в решението европейски директиви. В случая, същите са неотносими към процесното правоотношение и не дерогират приложението на ЗОП, на чието основание е сключен и процесния договор. Допълнителен аргумент в подкрепа на правото на страна по договора да развали същия при условията на настъпила обективна невъзможност за изпълнение и разпоредбата на чл.120 ЗОП, която препраща към прилагането на общите норми на ЗЗД и ТЗ за неуредените хипотези в специалния закон, вкл. и относно хипотезите на разваляне на договора. Предлага се окръжният съда да обсъди отново в съвкупност събраните по делото писмени доказателства, като приеме, че съдебно решение №58 от 13.02.2023г, постановено по гражданско дело №398 по описа за 2022г. на Районен съд - Смолян е неправилно, поради неговата незаконосъобразност, като го отмени и вместо него постанови решение, с което да уважи предявения от „Мост Енерджи“АД искове.
С депозираният в срока по чл.263ал.1 ГПК писмен отговор от Районна здравноосигурителна каса гр. Смолян, представлявана от директор - В. Д. се поддържа неоснователност на въззивната жалба и се предлага съдът да потвърди атакуваното съдебно решение. Според въззиваемата страна договор № РД-14-4/29.04.2021 г. е сключен след проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Избор на доставчик на активна нетна електрическа енергия и координатор на балансираща група за ниско напрежение за нуждите на Р. - Смолян", като при подаване офертите всички 2 участници са имали възможност да се запознаят с условията и изискванията на възложителя, включително и проекта на договор и приложените образци, както и да предложат съответните фиксирани цени за едногодишния срок на договора, съобразно поставените изисквания. Съгласно чл. 5, ал. 5 от договора, цената от 0,11800 лв. без ДДС за един kWh нетна електрическа енергия за ниско напрежение за всички тарифни зони е фиксирана за времето на изпълнение на договора и подлежи на промяна, само когато е в полза на възложителя, като в сключения договор и в документацията на обществената поръчка не се съдържат условия или опции за увеличение на цената, включително и в случай на увеличение на борсовата цена на електрическата енергия. Съгласно чл. 42 от договора, той може да се изменя само в съответствие с изискванията и ограниченията на ЗОП. В чл. 116 на ЗОП са посочени възможностите и ограниченията за изменение на договори, сключени в резултат на проведени обществени поръчки. Според въззиваемия прилагането на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП при изменение на договори може да се извършва на база мотиви, които обосновават настъпили непредвидени обстоятелства, след сключване на договора. В настоящия случай такива мотиви не са налице, поради което прилагането на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП, както и на останалите хипотези по чл. 116 от ЗОП относно увеличение на фиксираната в договор № РД-14-4/29.04.2021 г. цена би било незаконосъобразно. Развива довод,че напълно обоснован и правилен е изводът на районния съд, че в договора не е предвидена възможност за изменение цената на доставяната ел. енергия, освен ако е в полза на възложителя и направеното от ищеца искане за изменение на цената е незаконосъобразно. В договора са посочени съответните клаузи за прекратяването му, като не е налице такава клауза, която да дава право на едностранно предсрочно прекратяване от страна на изпълнителя, без последствия. Позовава се на писмо № МЕ- 7568/27.09.2021 г. на „Мост Енерджи“ АД е посочено, че са изправени пред обективна невъзможност да продължат изпълнението, което реферира към чл. 32, ал. 1, т. 3 от договора. Твърди още, че цитираната клауза е неприложима, тъй като настъпилите съществени изменения на пазарните условия не са обстоятелства, които пораждат пълна обективна невъзможност за изпълнение. В явяващия се специален Закон за обществените поръчки (ЗОП) липсва легална дефиниция на „обективна невъзможност за изпълнение“, но съобразно приложимото общо тълкуване и практика, обективната невъзможност следва да е по причини свързани с форсмажорни обстоятелства; непреодолима сила; случайни, незакономерни, непредвидими събития и такива от извънреден характер; виновни действия на трети лица и т.н. В тази връзка според въззиваемия промяната на пазарните условия не може да се приемат, като незакономерни, форсмажорни или обстоятелства от извънреден характер. Не се споделя поддържаното от „Мост Енерджи“ АД, че договорът ще се счита за развален по право на основание чл. 89 от ЗЗД, тъй като ЗЗД, като общ закон може да се приложи, когато в договора и в специалния закон (ЗОП) не са уредени съответните условия и клаузи, а настоящия случай не е такъв, тъй като в договора ясно са дефинирани хипотезите за прекратяване. Предвид гореизложеното и полученото от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД уведомление за прехвърляне на обекта на Р.-Смолян от 01.11.2021 г. към ДПИ без тяхно изрично съгласие, се твърди, че е налице едностранно 3 прекратяване на договора и доставките на електрическа енергия. Твърди също, че правилен е и крайният извод, че след като изпълнителят по договор за обществена поръчка не е предявил иск за прекратяване на договора поради стопанска непоносимост, то договорът за обществена поръчка не е прекратен на това основание, считано от 01.11.2011г., поради което ищецът-изпълнител е бил задължен да доставя на ответника ел. енергия. Налице е виновно неизпълнение на задълженията на изпълнителя, със съответните последици съгласно клаузите на договора и приложимото законодателство и в тази връзка Р. Смолян е в правото си да активира договорените клаузи при виновно неизпълнение, в това число за усвояване на представената гаранция за изпълнение и налагане на неустойка по чл.
29 от договора.
Поддържа се и становище, че правилен и обоснован е и изводът в решението на районния съд, че ищецът е могъл да предвиди обстоятелствата по изменение на цената, която той купува на борсата с цел продажба на други субекти именно поради въведения от КЕВР още през 2017г., преди сключване на процесния договор, режим за определяне на пределна цена за сключване на сделки, с които се либерализира пазарът на ел. енергия за небитови потребители в страната, поради което правилно се приема от районния съд, че не са налице условия за изменение на договора по смисъла на чл. 116 ал.1т.З от ЗОП. Следвало е ищецът да продължи да изпълнява договора, но това не е направено и така виновно не е изпълнил задълженията си по договора.
В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят „Мост Енерджи“ АД не изпраща процесуален представител.
В. Р. Смолян редовно и своевременно призован, чрез пълномощника си юрисконсулт Т. П. поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.
Смолянският окръжен съд, след като взе в предвид оплакванията в жалбата, становището в писмения отговор, извърши проверка на атакувания съдебен акт, след като обсъди доказателствата по делото съобрази следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 ал. 1 т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК, Подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК, тъй като жалбоподателят е получил съобщение, че решението е изготвено и може да бъде обжалвано на 06.03.20 23година, а въззивната жалба е депозирана на 20.03.2023година,видно от приложената към нея товарителница. Депозирана е от активно-легитимирана страна, имаща право на жалба, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели.
СОС намира решението за валидно, като постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда и в изискуемата форма.
Настоящият състав счита, че с атакуваното съдебно решение, с което са отхвърлени предявените искове срещу Р. Смолян като неоснователни е процесуално 4 недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Съдът констатира, че производството пред районен съд е образувано по предявени в обективно и субективно съединение искове от ищеца „Мост Енерджи“ АД срещу ответника Р. С. за заплащане сумата 6077.27лева, от които 3 751.49лева – представляваща разлика между заплатената от ответника цена на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД(доставчик от последна инстанция) за периода от 01.11.2021година 31.01.2022година и цената на доставената електрическа енергия по договор № РД-144/29.04.2021година, и сумата 2 584.20лева - неустойка претендирана на основание чл.29 от договора.