Определение № 520 от 29.12.2022, Окръжен съд - Сливен

М

О

Т

И

В

И към определение № 520/29.12.2022 г. по вчнд № 653/2022 г. на СлОС Въззивното производство е образувано по частен протест от прокурор от Районна прокуратура - Сливен срещу определение № 797/20.12.2022г. постановено по чнд № 1448/2022г. по описа на Районен съд – Сливен.

С атакуваното определение е оставено без уважение искането на Районна прокуратура – Сливен за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Д.С.К.. Със същото определени спрямо обвиняемото лице е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“, която да се изпълнява на адрес ***, чрез средство за електронно наблюдение, по реда предвиден в ЗИНЗС.

В частния протест, депозиран от прокурор от Районна прокуратура - Сливен в установения от закона срок за обжалване, определението на Районен съд – Сливен се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилна оценка на наличните по делото доказателства. Изразява се несъгласие с изводите на първата инстанция в цялост и се заявява, че са налице законоустановените предпоставки за вземане на найтежката мярка за неотклонение. Твърди се, че обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност за тежко умишлено престъпление – такова по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б“А“ вр.чл.18 ал.1 от НК; че извършеното е с висока степен на обществена опасност и че самото обвиняемо лице е многократно осъждано, а конкретното му деяние е в условията на опасен рецидив. Навеждат се доводи и относно съществуване на реална опасност обвиняемият да извърши престъпление или да се укрие, като този извод се мотивира не само с оглед презумпцията по чл.63 ал.2 т.2 от НПК, но и предвид събраните по делото доказателства касаещи механизма на извършване на конкретното престъпление и поведението на обвиняемото лице. Аргументира се тезата, че единствената адекватна с оглед постигането на целите по чл.57 от НПК мярка за неотклонение в конкретния случай спрямо обвиняемия мярка за неотклонение е най-тежката такава. В тази връзка се настоява за отмяна на атакуваното определение на СлРС, с което по отношение на обвиняемия Д.Д. е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ и спрямо това лице да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Сливен заявява, че поддържа частния протест на посочените в него основания и настоява за уважаването му. Аргументира тезата, че в конкретния случай са налице всички законови предпоставки визирани в разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК за вземане на найтежката мярка за неотклонение спрямо обвиняемото лице. Оспорва наведените в атакуваното определение аргументи относно съставомерността и правната квалификация на извършеното от подсъдимия, като сочи, че доколкото разследването е все още в начален стадий повдигнатото по отношение на Д. обвинение има характер на работно такова, а в хода на самото разследване ще се установяват допълнителните обстоятелства, които ще го конкретизират. Излага доводи за съществуването както на обосновано предположение за извършено тежко умишлено престъпление от обвиняемото лице, така и за съществуването на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Настоява за отмяна на определението на СлРС, с което спрямо обвиняемия Д. е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ и вместо това да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение – п“Задържане под стража“

Обвиняемият Д.Д. и защитата му оспорват частния протест, като заявяват, че същият е неоснователен. Обосновава се тезата, че обвиняемият се е отказал да върши кражба от банковия клон и че се е предал на пристигналите на мястото на произшествието 1 служители от СОС и на полицията. В тази връзка се аргументира извод, че не съществува реална опасност обвиняемото лице да се укрие или да извърши престъпление, а взетата спрямо него мярка за неотклонение „Домашен арест“ се явява напълно адекватна на целите по чл.57 от НПК. Изразява се съгласие с атакуваното определение на СлРС и с оглед на това се настоява същото да бъде потвърдено, а протестът на прокуратурата да бъде оставен без уважение като неоснователен.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен намира жалбата за неоснователна и настоява същата да бъде оставена без уважение. Излага съображения, че и към настоящия момент са налице условията на закона за продължаване действието на найтежката мярка за неотклонение.

Настоящият съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в частния протест, като обсъди изложените в него доводи и съображения, както и тези наведени от представителя на Окръжна прокуратура – Сливен, като и изложените от защитата и обвиняемото лице в съдебно заседание, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши проверка на атакувания съдебен акт по повод на направените оплаквания, намери частния протест за основателен.

По делото с оглед на събраните доказателства е установено от фактическа страна следното:

Досъдебно производство № 1875/2022 г. по описа на РУ на МВР -Сливен, вх. № 6777/2022 г. по описа на РП - Сливен е започнато на 17.12.2022г. за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, вр.чл.18 ал.1 от НК, за това, че на 17.12.2022г. в ***, след като използвал техническо средство и чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот стъклена врата, направил опит да отнеме чужди движими вещи - пари, собственост на „Юробанк България“ АД, от офис на клон „Цар Освободител“ - Сливен, с управител Д.К.К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини.

С постановление на разследващия орган от 18.12.2022 г. Д.С.К. е привлечен към наказателна отговорност и му е повдигнато обвинение, за това, че на 17.12.2022г. около 18.50 ч. в гр. Сливен, от офис находящ се. на ***, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот /разбиване на стъклена врата на страничен вход/, при условията на опасен рецидив /т.е. извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК/, е направил опит да отнеме чужди движими вещи - парични средства в размер около 30 000 лв., намиращи се в три бюра с леки каси в офиса, от владението на Д.К.К. - управител на банков офис, собственост на „Юробанк България“ АД, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, което е престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3, вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ вр.чл.18 ал.1 от НК.

Разпитан в това си качество обвиняемият е заявил, че разбира обвинението и се признава за виновен. Депозирал е обяснения, в които заявява, че е отишъл до банковия клон с намерение да проникне в него с взлом и да открадне пари, а след като е проникнал в помещението на банката и не е намерил пари в чекмеджетата и шкафчетата, които отворил е излязъл навън, където бил задържан.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 18.12.2022г. на основание чл.64 ал.2 от НПК, обв. Д.С.К. е бил задържан за срок от 72 часа, считано от 13:15 ч. на 18.12.2022г., с оглед довеждането му пред съда за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

В хода на разследването до настоящия момент са разпитани няколко свидетели вкл. управителя на банковия клон, служители на СОТ и на полицията пристигнали на мястото на 2 произшествието, майката на обвиняемия, таксиметровия шофьор, който го е превозил до банковия клон, както и свид.Д.Д., която наблюдавала обвиняемия в момента на приближаването му до банковия клон и поведението му вътре и отвън и е заснела случилото се.

По делото е приложена справка за осъжданията на обвиняемия, от която е видно, че същият е осъждан многократно за тежки умишлени престъпления вкл. против собствеността и личността, като е търпял и наказания лишаване от свобода ефективно. Последното му осъждане е на лишаване от свобода за срок от осем години, наложено му по НОХД № 131/2007 г. на СлОС, като с определение на Окръжен съд – Стара Загора в сила от 15.05.2017г. е бил освободен условно предсрочно с изпитателен срок от 1 година 5 месеца и 4 дни.

С атакуваното определение № 797/20.12.2022г. постановено по чнд № 1448/2022г. по описа на Районен съд – Сливен е оставено без уважение искането на Районна прокуратура – Сливен за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Д.С.К.. Със същото определени спрямо обвиняемото лице е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“, която да се изпълнява на адрес ***, чрез средство за електронно наблюдение, по реда предвиден в ЗИНЗС.

Въз основа на така установеното от фактическа страна настоящата инстанция стигна до извода, че определението на районния съд, с което е оставено без уважение искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Д.Д., както и за вземане на по-лека мярка за неотклонение се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

Първоинстанционният съд е мотивирал решението си спрямо обвиняемото лице да бъде взета по-лека мярка за неотклонение с аргументи касаещи поведението на Д. по време на извършване на деянието и след това и в частност, че осъщественото от него представлява евентуално доброволен отказ от довършване на престъплението, както и че той сам се е предал на органите на полицията.

Въззивният съд, обаче, не споделя тези съображения и намира, че в настоящия случай са налице всички изискуеми според нормата на чл.63 ал.1 от НПК законови предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

Обвиняемият Д. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години.

Събраните към настоящия момент доказателства позволяват да се направи извод за съществуването на обосновано подозрение за съпричастност на обвиняемото лице към деянието, за което то е привлечено към наказателна отговорност. От гласните доказателствени материали вкл. и от обясненията на самия обвиняем се установява, че той се придвижил от с. Сотиря до гр.Сливен именно с намерение да извърши кражба от банковия клон. Точно с такава цел той е разбил едно от стъклата и е проникнал вътре.

Твърденията на обвиняемия пред районния съд относно мотивите да извърши деянието не са от такова естество, че да бъдат игнорирани неговите обяснения депозирани в хода на досъдебното производство и дадени по съответния процесуален ред. Освен това тези негови твърдения се подкрепят и от друго гласни доказателствени материали.

Следва да се има предвид, че в производството по вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ не е необходимо доказателствата да са такива и в такъв обем, че по несъмнен и категоричен начин да установяват виновното поведение на обвиняемото лице, а е достатъчно от тях да може да се направи обосновано подозрение за съпричастност към деянието предмет на обвинението. Необходимо е и да се има предвид и това, че разследването е все още в началната си фази и предстои събирането на допълнителни доказателства за изясняването на всички относими обстоятелства вкл. и по отношение на 3 предмета на престъпление. Това съответно ще доведе и до прецизиране на обвинението, което към този момент има характер на работно такова.

С оглед на многобройните си осъждания и обстоятелството, че деянието предмет на настоящото производство е извършено в условията на опасен рецидив, приложима е разпоредбата на чл.63 ал.2 т.2 от НПК т.е. налице е законовата презумпция за съществуването на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

Не са налице конкретни доказателства, които да опровергават това законово предположение.

Що се отнася до поведението на обвиняемия след извършване на деянието, тепърва предстои да се изясни чрез събирането на необходимите доказателства дали е нелице доброволно предаване на органите на властта от страна на обвиняемия или не е така. В тази връзка следва да се имат предвид неговите собствени обяснения, а именно че е бил заловен при напускането на банковия клон.