Решение № 896 от 17.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 896 гр. София, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20211000503826 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 263145/17.05.2021 г., постановено по гр. дело № 4349/2019 г. по описа на СГС, І ГО, 13 състав, частично е уважен предявеният деликтен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на заместващо обезщетение в размер от 13000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 65000 лв.) за причинените неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 1, предл. 5 и чл. 29, ал. 1, б. „Б” НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила на 26.11.2014 г. Присъда № 101/15.04.2014 г., постановена по нохд № 5132/2013 г. по описа на СГС, НО, 3 състав. Изцяло е уважен искът за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените от същото незаконно наказателно преследване имуществени вреди в размер на сумата от 5200 лв., представляващата размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение за осъществената в съдебната фаза на наказателния процес адвокатска защита, ведно със законната лихва върху главните парични притезания от 01.11.2016 г. до окончателното им заплащане (тази акцесорна претенция е отхвърлена за периода от 03.11.2014 г. до 31.10.2016 г.).

Ищецът е предявил въззивна жалба срещу така постановеното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният деликтен иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконното обвинение за извършено престъпно деяние - над присъдената сума от 13000 лв. до пълния му предявен размер от 65000 лв.

Въззивникът счита, че при определяне размера на заместващото обезщетение за 1 претърпените болки и страдания от незаконното обвинение за извършено престъпно деяние по чл. 354а, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 1, предл. 5 и чл. 29, ал. 1, б. „Б” НК решаващият първоинстанционен съд не е съобразил интензитета на изживените страдания и личен дискомфорт съобразно продължителността на наказателното производство и взетата найтежка мярка за неотклонение „задържане под стража” в продължение над 8 месеца, през които неговото здравословно състояние значително се е влошило, както и че през един значителен период (от 02.09.2013 г. до 2018 г.) не е могъл да напуска страната поради наложената му мярка за процесуална принуда.

Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, но в проведеното на 19.04.2021 г. пред САС о. с. з. неговият процесуален представител изразява становище за нейната неоснователност.

Ответникът е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените кумулативно обективно съединени деликтни искове: 1) за заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди – за сумата от 13000 лв. и 2) за заплащане на компенсаторно обезщетение - за сумата от 5200 лв. Въззивникът поддържа, че постановеното решение е порочно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че пред първата инстанция не са били събрани годни доказателствени средства, от които да се установяват действително претърпени от ищеца вреди и които да са пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение. Счита, че при определяне размера на заместващото обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца от незаконното обвинение решаващият съд не е обсъдил отделните критерии и тяхното значение спрямо присъдения размер на обезщетение. Твърди, че първоинстанционният съд е нарушил принципа за справедливо обезщетяване, установен в нормата на чл. 52 ЗЗД, тъй като не е съобразил съдържащите се в ППВС № 4/1968 г. задължителни за съдилищата разяснения относно критериите, въз основа на които следва да бъде конкретизирано дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Поддържа релевираното в отговора на исковата молба възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществената правна помощ в съдебната фаза на наказателния процес.

Въззиваемият-ищец не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, но в проведеното на 19.04.2022 г. пред САС о. с. з. неговият процесуален представител изразява становище за нейната неоснователност.

Ответникът е обжалвал и Решението (наречено Определение) на СГС, с което не е допусната поправка на твърдяната очевидна фактическа грешка в първоначалното решение.

С оглед на изхода на правния спор, предмет на настоящото производство, въззивният съд ще изясни в диспозитива на съдебното решение какво по вид обезщетение ще присъди на ищеца, поради което е отпаднал правният интерес от тази въззивна жалба и тя трябва да бъде оставена без разглеждане.

Въззивните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения в чл. 259, ал. 1 ГПК срок, поради което те се явяват допустими.

2

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС, I-13 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ.

За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4) причинените неимуществени и имуществени вреди да са необходима, естествена, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява правнорелевантното обстоятелство, че с Постановление на прокурор при СГП от 06.12.2012 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на следното престъпно деяние: на 05.12.2012 г. в гр. София разпространил 15 гр. хероин, без надлежно разрешително, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл. 354а, ал. 2, т.

4, във вр. с ал. 1, предл. 5 и чл. 29, ал. 1, б. „Б” НК. Безспорно е и обстоятелството, че срещу незаконно обвинения е била взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” - след 72 часово прокурорско задържане, като тази мярка на процесуална принуда е продължила за периода от 06.12.2012 г. до 29.08.2013 г. (продължителност почти 9 месеца).

Следователно, човешкото право на незаконно обвинения за свободно придвижване е било значително ограничено.

Установява се, че още с Присъда № 101/15.04.32014 г., постановена по нохд № 5132/2013 г. по описа на СГС, НО, 3 с-в, обжалвана пред САС, но потвърдена и влязла в сила на 26.11.2014 г., ищецът е бил оправдан за извършване на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Следователно, наказателното преследване срещу обвиняемия К. В. Д. е продължило за периода от 06.12.2012 г. до 26.11.2014 г., т.е. по-малко от 2 години.

Не е спорно обстоятелството, че от 02.09.2013 г. на незаконно обвинения е била 3 наложена принудителна административна мярка „забрана за напускане пределите на Република България”, но с оглед на обстоятелството, че не е доказано той да е предприемал преди налагането й пътувания извън страната, респ. да е имал намерение след нейното налагане да напуска пределите на Република България, интензитетът на тази мярка за процесуална принуда не е висок, поради което това обстоятелство трябва да бъде взето предвид при определяне на съвкупното заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди от незаконното обвинение.

От Трудов договор № 2/01.11.2013 г. и от трудовата му книжка се установява, че след изменението на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” в най-леката „подписка”, незаконно обвиненият е успял да започне работа по трудово правоотношение, като продължава да полага труд, от който придобива законни доходи.

Не е спорно, а и от Справката за съдимост от 03.12.2019 г. се установява, че ищецът е бил признат за виновен със 7 присъди в извършване на сходни с процесното инкриминирани деяния, като по четири от тях му е наложено наказание „лишаване от свобода”, чието изтърпяване не е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК.

От показанията на св. Н. С. (дадени пред СГС и пред САС), която е била интимна приятелка на ищеца, се установява, че преди образуване на процесното досъдебно производство незаконно обвиненият се е лекувал от менингит (тежко състояние).

Посещавала го постоянно в ареста, докато е бил с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” - през този период той й споделял, че бил много напрегнат, не могъл да спи, не се чувствал добре. В началото бил обнадежден, че поради незаконното обвинение ще излезе скоро от ареста, но след 2-3 месеца го обзело отчаяние - „Искаше да спра да ходя на негови свиждания, не приемаше багажа. Казваше, че щом го държат толкова много време, няма да го освободят, че ще трябва да лежи тези години, които му дават”.

Споделял мисли и за самоубийство. След промяната на мярката му за неотклонение в найлеката продължавал да изпитва притеснение - „Постоянно мислеше, че някой го следи, че пак ще го приберат. Това продължава и сега”. Изяснява, че преди процесното задържане К. бил много позитивен човек, много весел, имал планове за бъдещето - искал да си намери постоянна работа на трудов договор. Имал намерение да създадат със свидетелката семейство, да имат дом. Споделял й, че в ареста не се чувствал добре - здравословното му състояние се влошавало, боляла го главата, не могъл да стои прав, губил равновесие. „Имаше постоянно главоболие, изморяваше се по-бързо, спазваше хранителен режим, все още пиеше антибиотици”. След освобождаването му от ареста пред 2013 г. свидетелят установил промяна в неговия характер - станал по-затворен човек, не искал да излизат, не споделял, ограничил социалните си контакти.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като субективните възприятия за последиците върху психичното състояние на ищеца след процесното обвинение са непосредствени.

От приетата от СГС като компетентно изготвена и неоспорена от страните СПЕ се 4 изяснява, че при проведеното психологическо изследване ищецът не проявява психотични симптоми, макар и да се наблюдава невротична симптоматика. Установява се, че ищецът е преживял тежко задържането, което е променило начинът му на живот - затворил се е в себе си, загубил интимната си връзка, трудно си намирал работа (тези изводи са формирани обаче единствено въз основа на неговите обяснения пред експерта - „Към настоящото дело не фигурират медицински документи или такива за проведени психологически констатации или психотерапевтична работа, поради което не може да се констатира динамиката на интензитета на страданията му”). Наблюдаваната към настоящия момент картина на психическото състояние на ищеца неминуемо е свързана с преживяното от него досега както с наказателните преследвания преди 2012 г. , така и с преживяното през процесното наказателно производство.