Решение № 6912 от 14.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6912 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20241100506414 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 2026 от 05.02.2024 г., постановено по гр. дело № 65348 по описа за 2021 г. на СРС, 76 състав е:

1. Допуснато извършването на съдебна делба между С. М. С., В. И. Н., Л.

П. В., П. В. В. и И. В. И. на следните недвижими имоти:

Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18138/24.07.2017г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Слатина, ул. „******** (преименувана с Решение № 26, Протокол № 45 от 28.11.2002г. на Столичен общински съвет, предишно име - ***), с площ на имота 282 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор няма, номер по предходен план: 280, квартал 31, парцел: I, при съседи: поземлени имоти: № ***, ***,

***,

***, ведно с построените в него:

Сграда с идентификатор *** със застроена площ 115 кв.м. , на един етаж, с предназначение: сграда със смесено предназначение;

Сграда с идентификатор *** със застроена площ 14 кв.м., на един етаж, с предназначение: постройка на допълващо застрояване и Сграда с идентификатор *** със застроена площ 9 кв.м., на един етаж, с предназначение: постройка на допълващо застрояване, при следните дялове: 3/9 идеални части за С. М. С., 3/9 идеални части за 1

В. И. Н., 1/9 идеална част за Л. П. В., 1/9 идеална част за П. В. В. и 1/9 идеална част за И. В. И.;

2. Допуснато е извършването на съдебна делба между С. М. С., Л. П. В., П.

В. В. и И. В. И. на следния недвижим имот:

Сграда с идентификатор *** със застроена площ 68 кв.м., на един етаж, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, находяща се в поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18138/24.07.2017г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Слатина, ул. „******** (применувана с Решение № 26, Протокол № 45 от 28.11.2002г. на Столичен общински съвет, предишно име - ***), с площ на имота 282 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор няма, номер по предходен план: 280, квартал 31, парцел: I, при съседи: поземлени имоти: № ***, ***, ***,

***, при следните дялове: 18/48 идеални части за С. М. С., 9/48 идеални части за Л. П. В., 9/48 идеални части за П. В. В. и 12/48 идеални части за И. В.

И.;

3. Оставена е без уважение претенцията на С. М. С. с правно основание чл.

344, ал. 2 ГПК за осъждане на ответниците да й заплащат среден пазарен наем за ползване на делбените имоти в размер на: 600 лв. - за сграда с идентификатор ***; 100.00 лева - за сграда с идентификатор

*** и 50.00 лева - за сграда с идентификатор ***, считано от влизане в сила на решението за допускане на делбата до влизане на решението за извършването на делбата по настоящото дело;

4. Оставена е без уважение претенцията на Л. П. В. с правно основание чл.

344, ал. 2 ГПК за осъждане на ищцата С. М. С. да й заплаща обезщетение, в размер на 200 лева за невъзможност да ползва нейната част от поземления имот, ведно със сградата , считано от влизане в сила на решението за допускане на делбата до влизане на решението за извършването на делбата по настоящото дело.

5. С решението е оставена без уважение претенцията на П. В. В. с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на ищцата С. М. С. да му заплаща обезщетение, в размер на 200 лева за невъзможност да ползва неговата част от поземления имот, ведно със сградата , считано от влизане в сила на решението за допускане на делбата до влизане на решението за извършването на делбата по настоящото дело.

6. С решението е оставена без уважение претенцията на И. В. И. с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на ищцата С. М. С. да му заплаща обезщетение, в размер на 250 лева за невъзможност да ползва неговата част от поземления имот, ведно със сградата , считано от влизане в сила на решението за допускане на делбата до влизане на решението за извършването на делбата по настоящото дело.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е 2 депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство И. В. И., с твърдения, че в хода на производството пред СРС са разпитани свидетели, които по категоричен начин установяват, че този съделител е бил неправомерно лишен от възможността да ползва своята идеална част от поземления имот.

Поддържа, че от свидетелските показания следва да се формира извод, че ищцата С. С. е заградила част от общия имот, достъп до която има само тя, като е поставено и техническо средство за охрана (СОТ), а с оглед заключението на Съдебно-оценителна експертиза се констатира, че не е осигурен достъп до частта, ползвана от ищцата, което допълнително доказва нарушението.

В тази връзка е направено своевременно искане ищцата да бъде осъдена да заплати обезщетение за неправомерното ползване.

Претендира се, че неправилно районният съд не е съобразил, че И. И. е единствен собственик на процесната Сграда с идентификатор

***, с оглед на своевременно релевираното възражение за изтекла в негова полза придобивна давност.

Отделно от гореизложеното, поддържа, че с Нотариален акт от 10.01.2022г., е придобил от съсобственика В. И. още 1/16 идеална част от Сграда с идентификатор ***, ведно с дворното място. Сочи, че прехвърлителната сделка е извършена по време на брака му със С. М.Б., което поставяло въпроса за приложението на законовия режим на съпружеска имуществена общност, с оглед неучастието на С. М.Б. в производството по делба, което намира, че дори да не води до нищожност, представлява нарушение на нейните права, особено ако тя има различни интереси от останалите страни в делото.

Въз основа на гореизложеното се настоява за отмяна на решението на СРС.

Вместо това се иска съдът да признае И. И. за собственик на сградата с идентификатор ***, придобита по наследство и чрез давностно владение, респективно да не бъде допускан до съдебна делба описания имот.

Обжалва решението и в частта, с която е оставена без уважение претенцията му с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК, в която част решението е с характер на определение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на И. В. И. от ищеца в първоинстанционното производство С. М. С.. Поддържа, че СРС правилно е отхвърлил искането на И. В. И. по чл. 344, ал. 2 ГПК за присъждане на обезщетение в размер на 250 лева, тъй като ответникът не е доказал, че не е бил допуснат до спорния имот. Поддържа, че от доказателствата по делото се установявало, че тя не е имала достъп до общите имоти, тъй като е била заплашвана, пребита, а имотите са били заключени с катинари, което я е принудило да престоява в хотел при прибиране си от Англия.

Намира за правилно и законосъобразно решението на съда, в частта, в която е оставено без уважение възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на сграда № ***.

Излага доводи, че доколкото прехвърлянето на идеални части от Сграда с идентификатор *** е извършено в течение на производството, то 3 следва да се прилагат правилата на чл. 226 ГПК.

По тези съображения моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство Л. П. В., П. В. В.. Излагат, че СРС е постановил решение, според което не се признава изтеклата придобивна давност по отношение на трите сгради – със сграда с идентификатор № ***, сграда с идентификатор № *** и сграда с идентификатор №

***. Това решение е критикувано като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, тъй като не съответства на събраните в производството доказателства, с оглед на свидетелските показания на Х.в и А..

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС, тъй като считат, че същата е неприложима в процесния случай.

Поддържат, че решението е неправилно и в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК, тъй като доказателствата категорично показват, че ищцата е ограничава достъпа до имота, заключвайки го, и така нарушава правата на другите съсобственици.

В обобщение, молят за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което да не бъдат допускани до делба сграда с идентификатор № ***, сграда с идентификатор №

*** и сграда с идентификатор № *** и претенциите им с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК да бъдат уважени. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на Л. П. В., П. В. В. от ищеца в първоинстанционното производство С. М. С..

Поддържа се, че решението е правилно в частта, в която първоинстанционният съд е констатирал, че в полза на въззивниците Л. П. В., П. В. В. не са налице предпоставките на чл. 79 ЗС по отношение трите сгради – със сграда с идентификатор № ***, сграда с идентификатор №

*** и сграда с идентификатор № ***.

Въззиваемата страна оспорва основателността на съдържащите се във въззивната жалба доводи, като поддържа, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, но е недопустимо:

Производството е за делба във фазата по допускане.

4

Производството по иска за делба в първа фаза има за предмет установяване кои са собствениците и какъв е обема на техните права и тези въпроси се решават в първата фаза на делбата, като постановеното решение се ползва със сила на присъдено нещо.

Настоящият състав намира, че в проведеното производство СРС не е изпълнил служебното си задължение да осигури участие в делото на всички лица, които се легитимират като съсобственици, като задължителни другари по иска за делба.