Решение № 191 от 18.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Велико Търново, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500204 по описа за 2025 година С Решение № 64/05.02.2025 г. по гр. д. № 512/2023 г. Великотърновският окръжен съд осъдил „Застрахователна компания Лев Инс“ АД да заплати на Н. Г.

Д. сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 05.05.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 10.11.2021 г. до окончателното изплащане, като отхвърлил като неоснователен иска в останалата му част до пълния предявен размер от 150 000 лв. – за разликата от 60 000 лв.

Осъдил „ЗК Лев Инс“ АД да заплати на Н. Г. Д. сумата от 3 029.34 лв. обезщетение за претърпените от него имуществени вреди – направени разходи за лечение и възстановяване в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху посочената сума от 10.11.2021 г. до окончателното изплащане.

Осъдил „ЗК Лев Инс“ АД да заплати на адв. М. М. М. 6 500 лв. възнаграждение за един адвокат, а по сметка на Окръжен съд – Велико Търново - 3 721.17 лв. ДТ върху уважените искове, 200 лв. направени по делото разноски от бюджета на съда за вещо лице и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

1

Осъдил Н. Г. Д. да заплати на „ЗК Лев Инс“ АД сумата от 392 лв. направени по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Въззивна жалба против решението в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 90 000 лв. до претендирания размер от 150 000 лв., е подадена от ищеца Н. Г. Д. чрез адв. М. М..

Счита решението в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и със събраните в хода на производството доказателства.

При преценката за определяне на застрахователното обезщетение съдът не е приложил правилно института на чл. 52 от ЗЗД, като е постановил съдебния си акт в противоречие с ПВС № 4/1968 г. и трайната практика на ВКС. Присъдената сума е недостатъчна, за да репарира претърпените от ищеца болки и страдания, с оглед вида и характера на уврежданията, обичайната продължителност на възстановителния период, степента и интензитета на претърпените болки и страдания и отраженията им върху психиката на ищеца. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи претенцията в нейната цялост. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В писмения си отговор ответникът „ЗК Лев Инс“ АД чрез пълномощника юрисконсулт К. И. оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Направено е искане за присъждане на разноски.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Решението е валидно, допустимо и правилно. Въззивната жалба е неоснователна.

Ищецът Н. Г. Д. е предявил искове с правно основание чл. 432 от КЗ за осъждане на ответника „ЗК Лев Инс“ АД да му заплати сумата от 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат от получени травматични увреждания при ПТП на 05.05.2021 г., настъпило по вина на водач на л. а. „Ровър 75“ с ДК № ВТ 3627 КН, застрахован от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и сумата от 3 029.34 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, в резултат от същия деликт, ведно със законната лихва върху обезщетенията от датата на предявяване на застрахователната претенция 10.11.2021 г. до окончателното 2 изплащане.

В исковата молба твърди, че при ПТП е получил мозъчно сътресение – лека степен, закрито счупване с разместване на фрагментите на лявата ключица, закрито счупване на лявата лопатка в областта на нейния гребен; закрито счупване на тялото на гръдната кост; посттравматична пневмония (засягаща левия бял дроб); закрито счупване (с разместване на фрагментите) на лявата бедрена кост в горната/средна трета. Твърди, че уврежданията са довели до промяна на клиничното му здраве. Физическите болки и страдания са търпени продължителен период от време. Приложено е лечение и специализирана медицинска помощ, съхранила живота му. Твърди, че е претърпял и психическа травма – изпитвал силен страх за живота си, ужас от преживения инцидент, нарушение на съня, пристъпи на паника, страх от пътуване с автомобил.

С писмения си отговор ответникът „ЗК Лев Инс“ АД е оспорил изцяло исковете. Оспорил вината на водача на автомобила, настъпването на вреди за ищеца в причинна връзка с ПТП, конкретните увреждания, възстановителния период. Въвел възражение за съпричиняване на резултата поради непоставен обезопасителен колан.

Първостепенният съд е уважил частично иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – за сумата от 90 000 лв. и изцяло иска за обезщетяване на претърпените имуществени вреди.

В частта, с която е уважена претенцията за обезщетение за неимуществени вреди до размер на 90 000 лв., ведно със съответната лихва и изцяло претенцията за обезщетение за имуществени вреди, решението не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.

С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл. 269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в производството неимуществени вреди, претърпени от ищеца като последица от деликта и справедливия размер на обезщетението, което следва да ги репарира, при това за разликата над влязлата в сила част на съдебния акт.

Установено е следното от фактическа страна:

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че при ПТП ищецът е получил закрито счупване на лява бедрена кост с наложена металическа остеосинтеза, закрито счупване на лява ключица и лява лопатка, закрито счупване на лява лъчева кост на предмишницата, закрито счупване на гръдна кост, контузия на бял дроб, посттравматичен излив в лява гръдна половина 3 с наложена торакоцентеза (тръбен дрен), мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, контузии по тялото, неуточнени по вид и размер.

Счупването на лява бедрена кост е причинила трайно затруднение в движението на ляв долен крайник над 30 дни, със срок за лечение и възстановяване около 12 м. Счупването на лява лъчева кост, лява ключица и лява лопатка в съвкупност и поотделно са причинили трайно затруднение в движението на горен крайник над 30 дни, със срок за лечение и възстановяване около 4 м. Счупването на гръдна кост е причинило трайно затруднение в движението на снагата над 30 дни, със срок за лечение и възстановяване около 2 м. Гръдната травма (контузия на бял дроб и излив в лява гръдна половина) е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота. Срокът за лечение и възстановяване е около 3 м.

Мозъчното сътресение и другите травми по тялото са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за около 25 дни.

Според вещото лице към момента е налице двигателен дефицит в ляво бедро при клек от около 5 процента и болка в травмираните места при промяна на климата и при физическо натоварване.

От представените по делото епикризи се установява, че непосредствено след ПТП на 05.05.2021 г. ищецът е приет в „МОБАЛ д-р Ст. Черкезов“ АД – Отделение по ортопедия и травматология, с диагноза закрито счупване на тялото (диафизата) на лява бедрена кост. На 06.05.2021 г. е извършена репозиция – закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация. Предписана е антикоагулантна терапия.

Изписан е на 07.05.2021 г.

За времето от 07.05.2021 г. до 28.05.2021 г. ищецът е бил хоспитализиран в „УМБАЛ д-р Г. Странски“ – Клиника по ортопедия и травматология.

Окончателната диагноза е контузио корпорис генерализата, фрактура феморис синистра, фрактура клавикуле синистра, фрактура процесос стилоидеи. На 08.05.2021 г. е извършена оперативна интервенция (въведен е универсален пирон и е извършена репозиция на фрактурата). Лечението на лява ключица е проведено консервативно чрез ортопедична ортеза.

На 07.06.2021 г. ищецът е постъпил в „МОБАЛ д-р Ст. Черкезов“ АД с диагноза плеврален излив. Извършена е плеврална пункция с плеврокан. Изписан е на 15.06.2021 г. в задоволително общо състояние.

За времето от 15.06.2021 г. до 19.06.2021 г. ищецът е бил хоспитализиран в „УМБАЛ проф. д-р Ст. Киркович“ АД, където е извършена оперативна интервенция - торакоцентезис синистра ет дренаж.

4

Видно от амбулаторен лист от 06.07.2021 г., ищецът е бил прегледан от лекар, предвид оплаквания от епизодична кашлица и затруднено дишане при физическа активност. Основната диагноза е плеврален излив. Извършени са изследвания и е предписано лечение с аспирин протект.

От показанията на разпитаната пред първата инстанция свидетелка М. С. Д.

– съпруга на ищеца, се установява, че при приемането му в спешно отделение ищецът изпитвал силни болки. На следващия ден била поставена екстензия. В гр.

Плевен била извършена операция на левия крак. Междувременно той поддържал температура, заради което отложили операцията на ключицата. Изпитвал болки при дишане, странично. Лежал по гръб и не е можел да мърда. Рехабилитаторите не успели да го повдигнат за раздвижване, защото не е можел да стъпи на крака си, изпитвал болки при изправяне и в седнало положение. Не продължили рехабилитацията заради проблемите при дишането. По-късно лекарите установили, че ищецът има двустранна пневмония и лек излив на белия дроб вляво. Не можел да се храни сам и тя му е помагала за това, както и за изправянето.

Поради изминалия период от време, не можело да се направи операция на ключицата и бил поставен брейс. След изписване от болницата ищецът продължил да поддържа висока температура. Отново бил констатиран излив и бил приет в болница в гр. Велико Търново. Направили пункции за извличане на течността.

След това бил транспортиран в болница в гр. Стара Загора. Там му направили нова пункция за изтегляне на течност и сложили машина за вакуум. Престоят в болници бил около месец и половина. Ищецът се възстановил бавно. Изпитвал болки и около 2-3 седмици лежал по гръб вкъщи. Над година куцал и изпитвал болка. След като през м. октомври 2023 г. извадили импланта, продължил да куца и не бил в състояние да върви пълноценно. Чувствал болка при изкачване на стъпала. При шофиране се оплаквал от болки в китката. Отказал да прави ел. системи, поради липса на възможност. Започнал работа, но намалил обема, защото чувства умора и болки. При шофиране изпитва несигурност.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Въззивният съд намира присъденото от първостепенния съд обезщетение в размер на 90 000 лв. за обосновано с оглед доказаните по делото неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от травматичните увреждания, получени при процесното ПТП и съобразено с принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД.

При определяне размера на обезщетението съдът съобразява релевантните 5 обстоятелства, които следва да бъдат преценени съгласно Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и доразвити в съдебната практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД. При телесните увреждания тези обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

Съдът следва да отчита и социално-икономическите условия в страната към датата на деликта.

Безспорно е, че при пътния инцидент ищецът е получил няколко травми закрито счупване на лявата бедрена кост, на лява ключица и лява лопатка, на лява лъчева кост на предмишницата, на гръдна кост, контузия на бял дроб с плеврален излив, мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, неуточнени по вид и размер контузии по тялото. Болките са били най-интензивни непосредствено след получаване на травмите, както и при извършените оперативни интервенции. Една от травмите – гръдната, е била животозастрашаваща и следва да бъде обсъждана приоритетно при преценката за търпените болки и страдания. Приложено е оперативно лечение на фактурата на левия крак и интервенции във връзка с контузията на белия дроб. Болничното лечение на ищеца е продължило около месец и половина, и е било свързано, освен с физически болки, с неудобството да бъде обслужван от своите близки. Ищецът е бил на легло около месец, подпомаган от съпругата си в ежедневните си битови нужди. Рехабилитацията е започнала два месеца след травмата (през м. юли) и е продължила три месеца. Възстановяването на ищеца от получените контузии на лявата лъчева кост, ключица и лява лопатка, на гръдна кост и на белия дроб, е в рамките на около 4 месеца, а от травмата на крака – около 12 месеца. Въз основа на заключението на съдебномедицинската експертиза, съдът приема, че възстановителният период за всички травми е протекъл в рамките на обичайните срокове и че ищецът е възстановен от травмите, с изключение на двигателния дефицит в ляво бедро при клек от около 5 процента и характерните при подобни травми болки при промяна на времето и при физическо натоварване. Вещото лице е извършило преглед на ищеца, но не е констатирало неблагоприятни последици за здравето му към настоящия момент, извън посочените, още по-малко дългосрочни такива. С оглед на това, недоказани са твърденията в жалбата, че към настоящия момент счупванията не са зараснали напълно и до края на живота си ищецът няма да води пълноценен живот, съответно - неоснователни са доводите, че подобно обстоятелство е следвало да бъде ценено от първоинстанционния съд. Установени по делото са последиците от преживения 6 от ищеца психически стрес, чувството на несигурност при шофиране (показанията на свидетелката). Житейски обосновано е да се приеме, че към момента ищецът съобразява физическите дейности, които извършва в работата си, със своите възможности, в каквато насока са показанията на съпругата му. В същото време, следва да бъде оценен и факта, че той продължава да работи, да извършва ремонтни услуги както преди, няма установена неработоспособност, нито вещото лице е посочило констатираният двигателен дефицит да затруднява или да препятства физическата активност на ищеца, включително и при извършваната от него работа.