Решение № 14792 от 29.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14792 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВА ЦВ. НЕШЕВА при участието на секретаря СОНЯ Д. К.ОВА като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело № 20231110123319 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ФИРМА срещу Г. Х., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1555,42 лева главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 47,76 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (03.05.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца за сумата от 107,81 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 18.04.2023 г. и за сумата от 9,73 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от 15.06.2020 г. до 18.04.2023 г.

В исковата молба се твърди, че ответницата Г. Х. била клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ФИРМА на потребители в гр.******, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ФИРМА и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал 1 да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 11 (мезонет), находящ се в АДРЕС с абонатен № ******, през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., но не била заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответницата били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответницата Г.

Х., като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от същата, чрез адв. К. Я. от САК. В отговора се застъпва позицията, че ответницата не се води „битов клиент“, тъй като не е закупувала електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Сочи се, че имотът не бил обитаван от датата на закупуване – 19.11.2018 г. и от тази дата до настоящия момент в апартамента текат строително-довършителни дейности. Ответницата не е сключвала и договор с дружество топлинен счетоводител, като представения по делото от 2014 г. не касае ответната страна. Отрича да е направен действителен разход на уредите за дялово разпределение, тъй като не са налични отоплителни тела. Накрая се позовава на изтекла в полза на ответника погасителна давност по смисъла на чл. 111, б.

„в“ от ЗЗД. Моли за отхвърляне претенциите на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1555,42 лева главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 47,76 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (03.05.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца за сумата от 107,81 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 18.04.2023 г. и за сумата от 9,73 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и 2 текла в периода от 15.06.2020 г. до 18.04.2023 г.

С доклада по чл. 146 ГПК, обективиран в Определение № 43993 от 08.12.2023 г., приет при липса на възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи следните обстоятелства: 1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответницата за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период; 2. качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди на ответницата през процесния период, в това число, че е собственик, респ. ползвател на процесния топлоснабден имот; 3. количеството на реално доставената на ответницата топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане; 4. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане, включително датата на публикуване на месечните дължими суми за топлинна енергия на интернет страницата на ищцовото дружество; 5. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва; 6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

При установяване на горните обстоятелства, в доказателствената тежест на ответницата е възложено да установи, че е заплатила претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ищеца, при релевираното възражение за погасяване по давност на вземанията, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните вземания.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.

149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна 3 енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. ФИРМА е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Ответницата не спори да е собственик на процесния имот в исковия период, а и същото се подкрепя от представените от страните писмени доказателства (Нотариален акт за покупко –продажба на недвижим имот № 4, том II, рег. № 2525, дело № 105/2018 г. по описа на Нотариус Д. Ч., вписана под № 075 в РНК – л. 8-12 от делото; Заявление-декларация – л. 14-15 от делото), предвид което съдът намира, че ответницата е собственик на процесния на имот за процесния период и като такава се явява страна по облигационното правоотношение с ФИРМА по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР (чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката).

По делото е представен договор между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: АДРЕС и ФИРМА за извършване на услугата дялово разпределение на количеството топлинна енергия между отделните клиенти в 4 сграда – етажна собственост, след представен Протокол от решение на общото събрание на ЕС, с което ФИРМА е избран да извършва тази услуга (л. 16-19 от делото), както и Протокол № 1 от 06.03.2014 г. от решение на общото събрание на етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: АДРЕС (л. 20-21 от делото). Видно от тези документи се установява, че за процесния период услугата дялово разпределение на количеството топлинна енергия се е извършвала от ищцовото дружество, като по делото не са налице данни за прекратяване на посочения договор на някое от предвидените в чл. 6 от същия основания за прекратяване.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ФИРМА АД на потребителите в гр. София (представени по делото на л. 31) най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответницата да е направила предложения за промени в общите условия, поради което и същите я обвързват. Според клаузите на тези Общи условия (идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия) се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация - чл. 31, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен период, след изтичане на периода, за който се отнасят - чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г. (приложими през процесния период).