Разпореждане № 6106 от 28.11.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XX-ти състав в проведеното на 28.11.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3647 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Преслава Кр. Дякова, районен съдия.

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по заявление по образец от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл.

53Е, вх. В, против длъжника И. А. К., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: ********, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 200.00 BGN /двеста лева/ неплатена падежирала главница по Договор за потребителски кредит с № ****** от ******* г. сключен между заявителя и И. А.

К. за периода 25.03.2025 г. 25.09.2025 г.; 28,97 BGN /двадесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/ - договорна лихва за периода от 25.03.2025 г. до 25.09.2025 г.; 130.00 BGN /сто и тридесет лева/ - неплатена неустойка, начислена поради неизпълнение на поето договорно задължение съгласно чл. 10 от Общите условия към договора за кредит за периода от 25.03.2025 г. до 25.09.2025 г.; 100.00 BGN /сто лева/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 24.06.2025 г.; 30,00 BGN /тридесет лева/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.04.2025 г.; 38,68 BGN /тридесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/ - мораторна лихва, дължима от 26.03.2025 г. до 26.11.2025 г., ведно със законната лихва от 27.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сторените разноски: 21,25 BGN държавна такса, 230,00 BGN за юрисконсултско възнаграждение и 100.00 BGN за подготовка на документи, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.13, ал.2 от НЗПП.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за потребителски кредит, погасителен план към договора и др.

Районен съд - Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо. Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания в една част са неоснователни. Съображенията за това са следните:

Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на 1 потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.

В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС. По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното производство.

Досежно сумата в размер на 130,00 BGN, представляваща неустойка по чл.10 от Общите условия, клаузата на която се основава е нищожна. Клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което същата е нищожна. И тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.

1, във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка и за възникване на задължение за неустойка по чл. 10 от Общите условия. Ето защо претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение ще се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузата от процесния договор на закона и добрите нрави.

Относно таксите за извънсъдебно събиране на вземането: Съдът намира, че и клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на такси за събиране на вземането, е нищожна, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив – изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността.

Предвид изложеното, горепосочените суми са недължими, като противоречащи на принципите на справедливостта и добрите нрави. Като уговорени в явен ущърб на икономически по-слабата в облигационното отношение страна, което на свой ред е нарушение и на принципа на добросъвестност при сключването и изпълнението на договорите.

В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 80,00 BGN (осемдесет лева) , тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. Посочените разноски следва да се редуцират с оглед уважената част от заявлението, ето защо дължими се явяват сумите, както следва: 10,78 BGN – държавна такса и 40,58 BGN – юрисконсултско възнаграждение.

2

Искането за присъждане на разноски за подготовка на документи за подаване на заявление по чл. 410 ГПК в размер на 100.00 BGN се явява изцяло недоказано, поради което и не следва да се уважава. Тъй като са разноски в заповедното дело, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи отделен диспозитив за частичното им отхвърляне.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, съгласно която И. А. К., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: *******, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, сумите, както следва: 200.00 BGN /двеста лева/ неплатена падежирала главница по Договор за потребителски кредит с № ******* от ****** г. сключен между заявителя и И. А. К. за периода 25.03.2025 г.

25.09.2025 г.; 28,97 BGN /двадесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/ договорна лихва за периода от 25.03.2025 г. до 25.09.2025 г., - неплатено падежирало договорно възнаграждение; 38,68 BGN /тридесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/ мораторна лихва, дължима от 26.03.2025 г. до 26.11.2025 г., ведно със законната лихва от 27.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сторените разноски: 10,78 BGN - държавна такса, 40,58 BGN за юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх.

В за издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: 130.00 BGN /сто и тридесет лева/ - неплатена неустойка, начислена поради неизпълнение на поето договорно задължение съгласно чл. 10 от Общите условия към договора за кредит за периода от 25.03.2025 г. до 25.09.2025 г.; 100.00 BGN /сто лева/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 24.06.2025 г.; 30,00 BGN /тридесет лева/ неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.04.2025 г.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск относно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Кюстендил.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение, и на заявителя за сведение.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Преслава Кр. Дякова )

3