Решение № 12170 от 19.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12170 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от С. Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110147072 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК „"***"“ АД срещу "***" АД с правно основание чл. 411 КЗ за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 255,08 лева, представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № 0020-185-0132-2020, във връзка с настъпило на 05.05.2020 г. в гр. София, ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.05.2025. до окончателното заплащане на сумата, както и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата вразмер на 96,35 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 29.05.2022 г. до 29.05.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 32512/2025 г. по описа на СРС, 153 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 05.05.2020 г. в гр. С., на ул. "****" № * е настъпило ПТП, причинено от водачът на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.

№ СВ **** КХ, управляван от Л. Д., вследствие на което били нанесени материални щети по лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № СА ****НН, като между участниците в ПТП бил съставен двустранен констативен протокол. Изтъква се, че виновният за настъпване на произшествието водач на лек автомобил марка „***“, модел „****“ с рег. № СВ **** КХ, който без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението и без да се увери, че пътят зад него е свободен, предприема маневра „движение на заден ход“ и удря паркирания лек автомобил марка „***“, модел „****“ с рег. № СА **** НН. Поддържа се,че за „****“, модел „****“ с рег. № СА ****НН към датата на ПТП имало валидно сключена застраховка „Каско“ при ищеца, поради което за настъпилото застрахователно събитие било 1 подадено уведомление и била образувана преписка по щета № *****. Сочи се, че е извършен оглед на автомобила и било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 240,08 лева, която сума била заплатена на автосервиз „***“ ЕАД. Направени били е ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Твърди се, че към датата на ПТП за лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № СВ *** КХ е имал сключена с ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът посочва, че е изпратил на ответника регресна покана за сумата от 255,08 лева с включени ликвидационни разноски, като и към момента на депозиране на исковата молба не е извършено плащане. С оглед на това претендира от ответника заплащането на дължимото застрахователно обезщетение, както и мораторна лихва за забава. Релевирано е и искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от името на ответното дружество е депозиран отговор на исковата молба, в който се оспорват предявените искове. На първо място релевира възражение за погасяване на претенциите по давност. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на процесното ПТП по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите относно лек автомобил „***” с рег. № СВ *** КХ. Оспорва твърдения от ищеца механизъм на процесното събитие, като оспорва вината на застрахования при него автомобил. Сочи, че от представеното по делото уведомление за щета, адресираното до ищцовото дружество, собственикът на увредения автомобил декларирал, че няма представа кога и как е настъпило събитието, които обстоятелства били декларирани ден след изготвянето на протокола, поради което поддържа, че същият е антидатиран. Предвид изложеното оспорва представеня по делото протокол за ПТП, както и че на сочената дата е настъпило процесното ПТП, при сочения механизъм. Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка като се поддържа, че щетите на застрахованото при ищеца МПС не са причинени в следствие на процесното събитие. Поддържа, че платеното от ищеца обезщетение надхвърля размер на действителните вреди. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени, като се претендира присъждане и на сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника 2 по застраховка „Гражданска отговорност”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже възраженията си, съответно да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на делинквента, а при установяване на посочените от ищеца обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.

Между страните не се спори , че ищцовото дружество е имало сключен договор за автомобилна застраховка „Каско” за автомобил с марка „***“, модел „****“ с рег. № СА *** НН, валиден към датата на застрахователното събитие. Това обстоятелство се потвърждава и от представената по делото застрахователна полица № ****за застраховка „Каско на МПС“, с подробно описани данни за застрахованото МПС и посочен срок на валидност от 18.01.2020г. до 17.01.2021г. В същата е посочено, че собственик на автомобила е И. С. К., като първата регистрация на МПС е от 2009г.

Доказано е, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане е била образувана преписка по щета № *** във връзка с твърдения за настъпило застрахователно събитие на 05.05.2020г. Видно от представените по делото доказателства от страна на застрахованото лице и било подадено уведомление за настъпило ПТП и от застрахователя е съставен опис на щетите. Тези обстоятелства се потвърждават от приложените по делото уведомление за щети по застраховка „КАСКО“, опис техническа експертиза на щетите на МПС от 07.05.2020г, доклад по щета от 23.06.2020г и доклад по щета от 07.07.2020г с посочена сума за заплащане като обезщетение.

Установено е и, че ремонтът на застрахованото МПС е възложен на „***“ ЕООД от застрахователя, като въз основа на това е била изготвена фактура за осъществените ремонтни дейности, приета като доказателство по делото. Съгласно издадена фактура № ****/12.06.2020г. стойността на осъществените ремонтни дейности е 28 лева с ДДС, която сума видно от представено платежно нареждане с опис към него е била заплатена на автосервиз „****“ ЕООД. Представена по делото е и фактура за закупуване от името на „****“ АД на „спойлер среден в предна броня“ на стойност 212.08 лева с ДДС, която сума е била заплатена на доставчика на частта видно от приложеното по делото платежно нареждане. Обстоятелството, че тези суми е били заплатена изрично се признава от ответника още в отговора на исковата молба.

Така посочените обстоятелства са били обявени за безспорни още с доклада по делото, обявен за окончателен, без възражения от страните.

Първият и основен спор по делото е концентриран върху това дали в действителност е настъпило процесното ПТП на посочената дата, доколкото от страна на увреденото лице било посочено в уведомлението за щета, че „няма представа кога е станало. Почти не е се забелязва. Показаха ми го приятели. Не ми направило впечатление“.

Във връзка с това съдът намира, че следва да се извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, а именно двустранен констативен протокол, заключение по съдебно-техническа експертиза относно изписването на датата в протокола и показанията на двамата разпитани по делото свидетели. На първо място, съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза, кредитирана от съда по реда на чл. 202 ГПК, не се 3 установява следи от подправки, заличавания или последващи корекции и документът е в първоначалния си графичен вид. Следователно не се установява документът да е бил подправен или да е налице дописване на датата в протокола за ПТП. Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели относно изготвянето на протокола за ПТП и в частност, че същият е съставен от тях, като въпреки че свидетелят Д. твърди, че не си спомня процесното ПТП, защото е минало твърде много време, той е категоричен, че именно графа А от двустранния констативен протокол е изписана от него. Същият е категоричен, че щом почеркът в протокола е негов, то и датата изписана в този протокол следва да съответства на датата на ПТП. Същевременно свидетелят К. уточнява, че единственият път, в който е видял свидетеля Д. е на мястото на ПТП и след това пред съдебната зала в деня на разпита. В тази насока и свидетелят Д. подчертава, че не е мила друга среща с водача на увредения автомобил след това ПТП. Свидетеля К. изрично посочва, че протоколът за ПТП е бил изготвен от двамата водачи в деня на застрахователното събитие. Липсват доказателства, която да опровергаят така заявеното от двамата свидетели относно датата на ПТП и въз основа на които да се обоснова наличието на поправка или неяснота относно датата на настъпване на същото. В действителност в приложеното към исковата молба уведомление за щета, подадено ден след ПТП, е изписан текст, който касае липса на информация за конкретното ПТП и момента на настъпването му, този документ по своята същност представлява частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща съда доказателствена сила. От друга страна по повод изписания текст свидетелят К., който е автор на уведомлението за щета, доколкото същото носи негов подпис, изрично посочва, че е занесъл протокола за ПТП при застрахователя и никога не е посочвал, че не знае кога е станало ПТП. Изрично подчертава,че обикновено уведомлението за щета се попълва на ръка, като това което е изписано със сигурност не е било под негова диктовка. Неоснователно е възражението на ответника, че индиция за наличието на подправка е представянето на протокола за ПТП след датата на завеждане на щетата. Не е налице законова пречка след подаване на уведомлението за настъпило застрахователно събитие от страна на застрахования да се представят допълнително доказателства, като дори в тази насока е предвидено в КЗ изискване от страна на застрахователя на допълнителни документи. Предвид това съдът намира,че не е налице основание да се възприема направеното отбелязване в уведомлението за щета, което не е изписано собственоръчно от някой от участниците в ПТП.

Следващият спорен по делото въпрос касае настъпването на процесното застрахователно събитие и неговия механизъм, съответно наличието или липса на вина на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. При съобразяване на всички събрани по делото доказателства настоящият състав приема, че по делото е установено и че водачът на лек автомобил „****” с рег. № СВ **** КХ с действията си е осъществил фактическия състав на гражданския деликт. Аргументите на съда в тази насока са следните:

От съвкупната преценка на представените по делото доказателства, показанията на 4 разпитаните по делото свидетели Д. и К. и приетото заключение по допуснатата автотехническа експертиза, което съдът кредитира с оглед разпоредбата на чл. 202 от ГПК като изготвено от вещо лице притежаващо необходимите професионални знания и квалификация, се установява, че на 05.05.2020г в гр.София, водачът на лек автомобил „***” с рег. № СВ *** КХ предприема маневри за движение на заден ход, вследствие на което реализира ПТП с паркираният зад него автомобил с марка „**“, модел „**“ с рег. № СА *** НН.