Решение № 29 от 04.11.2024, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Първомай, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Административно наказателно дело № 20245340200032 по описа за 2024 година

Производство по реда на Раздел пети на Глава трета от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с Жалба УРИ 325000-521/26.01.2024 г. (по описа на Районно управление – Първомай), с която А. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, моли съда да отмени Наказателно постановление № 24-0325-000002/16.01.2024 г., издадено от Началника на Районно управление (РУ) – Първомай при Областна дирекция (ОД) на МВР – Пловдив, с доводи за неговата незаконосъобразност.

Навежда различна от описаната в съдържанието му фактическа обстановка, а именно, че когато на 03.01.2024 г. в гр. Първомай автомобилът му се намирал на полигона на СПТУ, спрян и с незапален двигател, тогава е позволил на внука си да имитира управлението му и го е видеозаснел.

С Молба-становище УРИ 325000-636/01.02.2024 г. въззиваемият настоява за потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно и за редуциране на евентуално претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение до нормативно предвидения минимум.

В открито съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата, а въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема от фактическа страна следното:

1

На 03.01.2024 г. около 13:35 часа по пътното платно на ул. „***“, отворено за обществено ползване и незаето от други участници в движението, в участък зад сградата на Професионална гимназия по селско стопанство „Васил Левски” малолетният М.А.Щ., ЕГН:

**********, управлявал лек автомобил марка и модел „Мерцедес Ц 200 ЦДИ” с рег. № ***, собственост на неговия дядо в лицето на жалбоподателя, който, седейки на предната дясна седалка, го заснемал с мобилен телефон. След като забелязали движението на колата, която изминала няколко метра, след което внезапно спряла поради угасване на двигателя, свид. И.

Н. А. – „Младши автоконтрольор” в РУ – Първомай, и колегата му С.Б.Б., които междувременно осъществявали служебните си функции по полицейски автопатрул в центъра на гр. Първомай, установили служебния автомобил успоредно на нея.

Жалбоподателят и внукът им, които били без обезопасителни колани, видимо се изненадА. от появата на представителите на МВР. Първият подал телефонния апарат на детето, което преустановило снимането и по покана на полицейските служители възпроизвело пред тях заснетия видеоклип, който бил с продължителност около три-четири минути и съдържал кадри как то шофира с израз на задоволство, като споделило, че възнамерява да го покаже на съучениците си в Холандия.

На мястото на събитието жалбоподателят отказвал да изпълнява полицейските нареждания да представи идентификационни документи и да демонтира регистрационните табели на автомобила си, държал се арогантно в присъствието на детето, което плачело, и заявил, че счита за полезно и нормално да го обучава да шофира и че е наясно с желанието му да демонстрира способностите си пред холандските си връстници посредством видеозапис. Поради това бил отведен от органите на реда в полицейския участък в гр.

Първомай, където свид. И. А., овластен с правомощия по упражняване на контролна дейност и актосъставяне по ЗДвП със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи на основание чл. 165, чл. 186, ал. 1 и чл. 189, ал. 1, ал. 5 и ал. 12 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), чл. 37, ал. 1, б. „б”, чл. 39, ал. 2а и чл. 47, ал. 2, във вр. с ал. 1, б. „а” от ЗАНН, чл. 45, ал. 2, т. 13 от Правилника за устройството и дейността на МВР и чл. 33, т. 9 от ЗМВР, съставил в негово присъствие и в това на колегата си С.Б. в качеството на свидетел, предявил му за запознаване и му връчил екземпляр от Акт бл. № 1187612/03.01.2024 г. за установяване на административно нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП за това, че на 03.01.2024 г. в 13:35 часа в гр. Първомай на ул. „***” зад Професионална гимназия по селско стопанство „Васил Левски” в посока запад изток, като пътник и собственик на лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ” с рег. № ***, допуска и предоставя на неправоспособното малолетно лице М.А.Щ., ЕГН: **********, да управлява горепосоченото моторно превозно средство.

Възприемайки изцяло фактическите констатации на актосъставителя, Началникът на РУ – Първомай, оправомощен да санкционира провинения по ЗДвП с горецитираната министерска заповед, издал Наказателно постановление № 24-0325-000002/16.01.2024 г., връчено на жалбоподателя на 24.01.2024 г., с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „А” от ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му наложил административно наказание 2

„Глоба” от 300, 00 лева.

В Докладна записка, изготвена на 19.04.2024 г. от полицейски инспектор В.В. при РУ – Първомай, е отразено, че след извършен на тази дата обход и проверка за наличие на видеокамери в районна на процесното нарушение, такива не са издирени.

Видно от Справка за нарушител/водач от автоматизираната система на МВР, изготвена на 02.02.2024 г., считано от 09.12.1997 г., жалбоподателят е правоспособен водач с категории В и АМ, притежаващ Свидетелство за управление на моторно превозно средство № 283463548, издадено на 17.11.2017 г. от МВР – Пловдив, и е многократно наказван по ЗДвП в периода от 2003 г. до 2023 г.

Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно изяснена от приложената административнонаказателна преписка, цитираната докладна записка и от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел И. Н. А., които се кредитират, тъй като обективно, последователно, логично и правдоподобно възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантните факти и се подкрепят от писмените доказателствени източници.

При така очертаните фактически положения настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от активно легитимиран субект срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, но разгледана по същество – за неоснователна.

Оспореното Наказателно постановление № 24-0325-000002/16.01.2024 г. е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от Началника на РУ – Първомай при ОД на МВР – Пловдив в кръга на неговата административнонаказателна компетентност, изрично делегирана му по реда на чл. 47, ал. 2 във вр. с ал. 1, б. „а“ от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, въз основа на Акт бл. № 1187612/03.01.2024 г. за установяване на административно нарушение, съставен при спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, от длъжностно лице, нормативно овластено, съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП със същата министерска заповед.

Служебната ревизия на законосъобразността на протеклата административнонаказателна процедура, чийто правен режим, по изричното препращане на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, е подчинен на ЗАНН, не открива допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените.

При съблюдаване на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН актът е изготвен и подписан от съставителя в присъствието както на свидетел – С.Б.Б., който е служебно лице при позволението на чл. 189, ал. 3 от ЗДвП, и който също е положил подпис, така и на нарушителя, на когото е предявен за запознаване и подписване, след което му е връчен и препис.

Актът и наказателното постановление съдържат изискуемите се от чл. 42 и чл. 57, ал.

1 от ЗАНН задължителни реквизити и прецизно, пълно, точно и в кореспонденция с 3 установената фактическа обстановка индивидуализират противоправното деяние по време, място и начин на извършване.

Анализът на конкретната доказателствена съвкупност дава основание на съда да заключи, че жалбоподателят е консумирал състава на вмененото му административно нарушение по 177, ал. 1, т. 3, б. „А” от ЗДвП.

Текстът му гласи: „Наказва се с глоба от 100 до 300 лева собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Визираната норма е предвидена да санкционира неспазването на забраната, закрепена в чл. 102, ал. 1 от ЗДвП за водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно превозно средство да го предоставя на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, вА.дно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

Данните по делото формират категорично убеждение, че на 03.01.2024 г. в гр.

Първомай жалбоподателят е отстъпил на единадесетгодишния си внук М.А.Щ., който предвид малолетието си е неправоспособен водач, управлението на собствения си лек автомобил марка и модел „Мерцедес Ц 200 ЦДИ” с рег. № ***, на път, отворен за обществено ползване – а именно ул. „***” в участъка зад Професионална гимназия по селско стопанство „Васил Левски”. В този контекст не намират никаква доказателствена опора твърденията на нарушителя, че внукът му е имитирал шофиране на превозното средство, докато то е било в покой, и то на полигон. Безрезултатни са и положените от съда усилия да издири по искане на обжалващия други източници на преки доказателства – а именно записи от видеокамери в района на случката.

Не са налице и условията на чл. 28 от ЗАНН за дефиниране на проявата като маловажна, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други деяния от същия вид. Тъкмо напротив, жалбоподателят е позволил на малолетно дете да управлява автомобила му съвсем само без обезопасителен колан в обеден час в близост до учебно заведение, с което е създал реални предпоставки за пътно произшествие.

Наложената глоба е в съответствие с чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, доколкото е индивидуализирана законосъобразно в пределите по чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „А” от ЗДвП.

Определена е в максималния й размер от 300 лева, който е съобразен с тежестта на нарушението, за която говорят споменатите по-горе специфики за времето, мястото и начина на извършването му, подбудите за неговото осъществяване и отегчаващите вината на дееца 4 обстоятелства. Като такива се открояват допускането наред с процесното и на друго нарушение на правилата за движение, изразяващо се в непоставяне на предпазни колани на невръстния водач и на пътника, наличието на немалък брой предишни провинения на последния по ЗДвП и заснемането от него на нарушението с цел популяризирането му сред други ненавършили пълнолетие лица. Казаното е показател за особено дръзко противоправно поведение, излагащо на сериозен риск живота, здравето и възпитанието на подрастващите. Прави впечатление и липсата на всякаква самокритичност у привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

Гореизложеното мотивира съдебния състав да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 от ЗАНН да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0325-000002/16.01.2024 г., издадено от Началника на Районно управление на МВР – Първомай при Областна дирекция на МВР – Пловдив, с което на А. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложено на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „А” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) административно наказание „Глоба” в размер на 300, 00 (триста) лева за нарушение на чл.

Разпечатката съдържа 41 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/095a8e12-a15d-412a-92c7-3f42fba2704f