Решение № 4452 от 06.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4452 гр. Пловдив, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20225330113236 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Кредито“ ЕООД срещу Т. И., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 300 лева- главница по Индивидуален договор за потребителски кредит № *** от ***г. ; сумата от 20, 27 лева – договорна лихва за периода от 21.02.2020 г. до 21.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.04.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 2455/ 01.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4701/ 2022 г., по описа на Районен съд- Пловдив, XIII- ти гр. с-в.

В исковата молба ищецът твърди, че между „Кредито“ ЕООД, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен Индивидуален договор за потребителски кредит № *** от ***г. Договорът е сключен чрез онлайн платформата на ищцовото дружество, като потребителят се е идентифицирал посредством въвеждането на уникален код, изпратен му от системата на ищцовото дружество. Сочи се, че съгласно чл. 3.1.4 от договора за кредит, страните са се съгласили, че въвеждането на уникалния код потвърждава волята и съгласието на потребителя за възникването на кредитното правоотношение. По силата на цитирания 1 договор, ответникът усвоил сумата от 300 лв., която следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва на 3 месечни вноски до дата 21.04.2020г.

Ответната страна не е извършвала плащания по договора, като всички задължения по него са падежирали. Предвид изложеното, моли се предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

Ответникът, макар и редовно уведомен, не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба. Ответникът не се явява лично в открито съдебно заседание, не се и представлява. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за процесуалните последици на чл. 238 ГПК ( видно от съобщение на л. 46 от делото).

В открито съдебно заседание, проведено на 02.11.2023г. / л. 52- 53 от делото/, съдът е докладвал писмена молба от ищцовото дружество с дата 02.11.2023г., с която изрично е поискано постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Както вече бе посочено, ищецът с писмена молба от 02.11.2023г., докладвана в открито съдебно заседание от същата дата, отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на дата 30.06.2023г., чрез актуален работодател (съобщение на л. 39 от делото). Допълнително, ответникът е редовно призован за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание, като призовката отново е връчена чрез актуален работодател на дата 12.09.2023г. (л. 46 от делото ). Макар и редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК (със съобщението, с което се уведомява за датата и часа на първото по делото ОСЗ), ответникът не е проявил процесуална активност под каквото и да било форма.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се 2 гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на предявените искове.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за заплатени разноски в общ размер от 770 лв., формирана както следва: 25 лева- държавна такса за исковото производство, 25 лева- държавна такса за заповедното производство, 360 лв. заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в заповедното производство и 360 лв. - заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в исковото производство Предвид изложеното, сумата в размер от 770 лева следва да се възложи изцяло в тежест на ответната страна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. И., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530 на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД следните суми: сумата от 300 лева- дължима главница, по Индивидуален договор за потребителски кредит № *** от ***г.; сумата от 20, 27 лева – договорна лихва за периода от 21.02.2020 г. до 21.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.04.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 2455/ 01.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4701/ 2022 г., по описа на Районен съд- Пловдив, XIII- ти гр. с-в.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. И., ЕГН ********** да заплати на „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530, сума в размер на 770 лева, представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното производство по ч.гр.д. № 4701/ 22г., по описа на РС- Пловдив, XIII- ти гр. с-в.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

3

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4