Решение № 1014 от 18.09.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1014 гр. Кюстендил, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20251520103900 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 15283/15.12.2025 г. от Р. Д. К., ЕГН **********, с адрес: *******************, чрез пълномощника адв. К. С. със съдебен адрес: **************, срещу „Винпром – Кюстендил“ АД, ЕИК: 109030266, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ж. к. „Герена“ № 1, представлявано от изп. директор В. С..

В исковата молба се сочи, че страните били в трудовоправни отношения на основание трудов договор № 29/12.11.2014 г. като ищецът заемал длъжността „портиер“ при ответника. В трудовия договор било уговорено трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, платимо до 30-о число на месеца. Със Заповед № 003/22.03.2024 г., на основание чл.

328, ал. 1, т. 2 от КТ трудовият договор бил прекратен. На основание чл. 220, ал. 1 от КТ било начислено обезщетение за работника в размер на 892,61 лева, а на основание чл. 224, ал. 1 от КТ – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 212,53 лева. Твърди се, че от месец януари 2024 г. до прекратяване на трудовото правоотношение – 22.03.2024 г., ответното дружество преустановило плащането на трудови възнаграждения на ищеца. За месец януари 2024 г. било дължимо брутно трудово възнаграждение в размер на 933,00 лева, за месец февруари 2024 г. – брутно трудово възнаграждение в размер на 933,00 лева, за месец март 2024 г. – брутно трудово възнаграждение в размер на 850,00 лева или общо 2 716,00 лева – главница. Твърди се, че се дължи законна лихва върху тази сума в размер на 612,59 лева, считано от 30.04.2024 г. до 15.12.2025 г.

1

Сочи се, че въпреки многократните опити на ищеца за доброволно уреждане на спора не последвало плащане от работодателя.

Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищеца на основание чл.

128, т. 2 от КТ неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец януари 2024 г. в размер на 933, 00 лева, за месец февруари 2024 г. – в размер на 933, 00 лева, месец януари 2024 г. – брутно трудово възнаграждение в размер на 850, 00 лева или общо 2 716, 00 лева – главница, ведно със законна лихва в размер на 612, 59 лева, считано от 30.04.2024 г. до 15.12.2025 г., както и законна лихва от завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 220, ал. 1 КТ обезщетение в размер на 892, 61 лева за срока на неспазено предизвестие, ведно със законна лихва, начислена за периода 30.04.2024 г. до 15.12.2025 г. в размер на 201, 19 лева, както и законна лихва върху неизплатеното обезщетение от завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 224, ал. 1 КТ обезщетение в размер на 212, 53 лева за неползван платен годишен отпуск, ведно със законна лихва, начислена за периода 30.04.2024 г. до 15.12.2025 г. в размер на 47, 81 лева, както и законна лихва върху неизплатеното обезщетение от завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и сторените деловодни разноски, както и се иска допускане на предварително изпълнение на решението по делото на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество не е депозирало отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, проведено на 04.09.2026 г. е поискано от ищеца и допуснато от съда на основание чл. 214 от ГПК изменение на исковете, като исковете за неизплатени трудови възнаграждения на ищеца за месеците януари, февруари и март 2024 г. се считат предявени за сума в размер на 2677, 83 лв., законна лихва в размер на 573, 33 лв. за периода 30.04.2024 г. до 15.12.2025 г., обезщетение за неспазен срок за предизвестие в размер на 991, 77 лв., законна лихва върху сумата за неспазено предизвестие в размер на 212, 33 лв. за периода 30.04.2024 г. до 15.12.2025 г., обезщетение за неизползван годишен отпуск в размер на 236, 15 лв. и лихва върху последната сума в размер на 50, 57 лв. за периода 30.04.2024 г. до 15.12.2025 г.

С Определение рег. №1402/15.12.2025 г. е допуснато обезпечение на исковете и същото е влязло в сила.

Ответното дружество, редовно уведомено не изпраща процесуален представител, не е направило искане за разглеждане на делото в негово отсъствие (чл. 238, ал. 1 от ГПК), не е депозирало писмен отговор, като са му указани и последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК. От страна на ищеца е направено искане в случай, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение такова да бъде постановено.

По делото е назначена и приета като обективно изготвена съдебно – 2 счетоводна експертиза с вх. №6364/04.05.2026 г. /л. 50-54/ от вещото лице М.

В.. В заключението на в. л. е отговорено, че дължимото брутно трудово възнаграждение на ищеца за месеците януари – март 2024 г. е в размер на 2677,83 лв., законната лихва за периода 30.04.2024 г. – 15.12.2025 г. в размер на 573,33 лв., обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовия договор – 991,77 лв., законна лихва върху нея за периода 30.04.2024 г. – 15.12.2025 г. в размер на 212,33 лв., наред с това дължимо е и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск възлизащ на 236,15 лв., законна лихва върху последната сума в размер на 50,57 лв. за периода 30.04.2024 г. – 15.12.2025 г. Изяснено е, че трудовият договор с Р. К. е регистриран в ТД НАП-офис Кюстендил, като за прекратяването му е подадено уведомление – считано от 22.03.2024 г.

Като разгледа книжата по делото съдът констатира, че постъпилото искане за постановяване на неприсъствено решение е основателно, доколкото са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК - ответникът не е представил в срок писмен отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание, нито изпраща представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а с оглед заявеното искане от ищеца, не са налице процесуални пречки за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК.

Съдът счита, че искът е вероятно основателен с оглед заключението по съдебно-счетоводната експертиза, както и приложените по делото писмени доказателства – Заповед *********** г. за прекратяване на Трудов договор *********** г., справка в НАП и др.

Съдът не излага подробни мотиви по смисъла на чл. 236 ал. 2 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, а настоящото решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските:

Видно от представения на л. 7 от делото договор за правна защита и съдействие за процесуалния представител на ищеца и списъка за разноски по чл. 80 от ГПК / л. 47 от делото/, то ответното дружество следва да бъде осъдено да плати на ищеца сумата от 409,03 евро за адвокатско възнаграждение. Наред с това „Винпром - Кюстендил“ АД следва да възстанови по сметка на Районен съд – Кюстендил сумата от 368,90 евро за възнаграждение на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза.

Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК. С оглед изхода на делото обаче, дължимата такава за производството, следва да бъде заплатена от ответника по сметка на КРС, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, 3 ал. 1, т. 1 от ГПК – в размер на 157,01 евро, която сума следва да бъде внесена по сметка на съда.

По обжалваемостта:

Настоящият съдебен акт, по аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Винпром – Кюстендил“ АД, ЕИК: 109030266, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ж. к. „Герена“ № 1, представлявано от изп. директор В. С. да плати на Р. Д. К., ЕГН **********, с адрес:

*******************, сума в размер на 2 677,83 лв. /1369,15 евро/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода януари-март 2024 г., законна лихва в размер на 573,33 лв. /293,14 евро/ за периода 30.04.2024 г. до 15.12.2025 г., обезщетение за неспазен срок за предизвестие в размер на 991,77 лв. /507,08 евро/, законна лихва върху сумата за неспазено предизвестие в размер на 212,33 лв. /108,56 евро/ за периода 30.04.2024 г. до 15.12.2025 г., обезщетение за неизползван годишен отпуск в размер на 236,15 лв. /120,74 евро/, както и законна лихва върху сумата в размер на 50,57 лв.

/25,86 евро/ за периода 30.04.2024 г. до 15.12.2025 г.

ОСЪЖДА „Винпром – Кюстендил“ АД, ЕИК: 109030266, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ж. к. „Герена“ № 1, представлявано от изп. директор В. С. да плати на Р. Д. К., ЕГН **********, с адрес:

*******************, сума в размер на 409,03 евро /четиристотин и девет евро и 3 цента/, представляваща платено адвокатско възнаграждение.

Сумите, дължими на ищеца, може да бъдат изплатени по банковата сметка на ищеца, посочена в приложенията към исковата молба.

ОСЪЖДА „Винпром – Кюстендил“ АД, ЕИК: 109030266, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ж. к. „Герена“ № 1, представлявано от изп. директор В. С. да плати по сметка на Районен съд – Кюстендил сума в размер на 525,91 евро / петстотин двадесет и пет евро и 91 цента/, представляваща дължима държавна такса и възнаграждение за вещото лице, както и 2,56 евро / две евро и 56 цента/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на чл.

7, ал. 2 ГПК).

4

ГПК.

Решението НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване – арг. от разп. на чл. 239, ал. 4 Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5