Решение № 390 от 21.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Стара Загора, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20245501000447 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №167 от 27.03.2024г. по гр.д. № 650/2022 г. по описа на Районен съд Казанлък, в частта с която ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД е осъдено да заплати на Ш. А. М. обезщетение за търпени неимуществени вреди - болки и страдания от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 10.10.2021 г. по ПП-1-6 км.267+400 м., между гр.К. и с.В.Л., по вина на водача на л.а.“М.", модел “****“ рег.№СТ****ВС над размера от 3000 лева до пълния присъден размер от 13 000 лева, ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение. Претендира се присъждане на разноските за настоящето производство за ДТ и юрисконсултско възнаграждение, както и разноските пред първата инстанция.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Ш. А. М., с който счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. заедно с начислен ДДС.

1

По делото е постъпила и частна жалба от адв.П. К. срещу Определение №1435/17.06.2024г. по гр.д. №650/2022г. по описа на РС Казанлък. Моли съда да отмени обжалваното определение, с което на основание чл.248, ал.1 ГПК не е уважено искането и за изменение на решението в частта за разноските, като вместо това бъде увеличено присъденото и адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца в първоинстанционното производство, ведно с ДДС.

По делото е постъпил отговор на частната жалба от ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, с който молят същата да се остави без уважение предвид факта, че същата обичайно осъществява процесуално представителство по застрахователни дела за имуществени и неимуществени вреди в полза на пострадали при ПТП и воденето на подобни казуси за нея не се отличава с особена правна и фактическа сложност. Моли въззивния съд да потвърди решението.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание по чл.

432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът Ш. А. М. моли съда да осъди ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД да му заплати сумата от 13 000 лева, като обезщетение за търпените неимуществени вреди в резултат на описаното ПТП, заедно с лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ върху сумите по обезщетенията, считано от 17.10.2021 г. (датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ, евентуално от 08.11.2021 г.) до окончателното плащане, като му присъди и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, който оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди по основание и по размер.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно наличието на предпоставките за ангажиране пряката отговорност на ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД за настъпили неимуществени вреди за Ш.

2

А. М. вследствие на ПТП на 10.10.2021 г. Решаващият състав е зачел задължителната сила на влязлата в сила присъда №54/14.06.2023 г. по НОХД №882/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като е приел за безспорна вината и противоправността на деянието на водача С. Ш. С. при управление на л.а. марка „М.", модел „****" с рег.№СТ****ВС. По делото не е спорно, че за горепосочения лек автомобил е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Не е спорно, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, Ш. А. М. е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД на 08.11.2021 г., по която застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение. В този смисъл районният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Основен спорен момент по делото е какво е справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца Ш. А. М..

При определяне дължимото на ищеца обезщетение за обезвреда в размер на 13 000 лв. за ищеца, първоинстанционният съд е взел предвид изслушаните свидетелски показания и заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза.

В настоящия случай от показанията на разпитаните свидетели и приетите заключения на първоначална и повторна съдебномедицинска експертиза, които въззивният съд възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че вследствие на процесното ПТП Ш. А. М. е получил: контузия на главата /кръвонасядане и оток в областта на дясното око/, контузия на гръдния кош /охлузване в областта на гръдната кост, кръвонасядане в областта на лявата ребрена дъга/ и контузия на корема /кръвонасядане в долната половина/. Тези травматични увреждания, както поотделно, така и в съвкупност, причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Пострадалият е лекуван в болнично заведение за период от 3 дни. Срокът за възстановяването им е бил в рамките на около 2-3 седмици. По време на възстановителния процес, пострадалият е търпял умерени по интензитет болки и страдания /по скалата слаби, умерени, силни, много сили, изключителни/. Към момента той е напълно възстановен от получените травми и не са налице остатъчни явления.

3

Вследствие на процесното ПТП, Ш. А. М., несъмнено е изживял силен емоционален стрес.

С оглед изложеното, при определяне на обезщетението следва да се вземе предвид, тежестта на травмите, младата и работоспособна възраст на ищеца към момента на ПТП – 29 години, неудобства и ограничения от личен и битов характер, както и факта, че към момента е изцяло възстановен, поради което въззивният съд приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата от 5 000 лв.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД е осъдено да заплати на ищеца сумата 3000 лв., ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като в тази част е влязло в сила. Видно от представено ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД е извършило частично плащане на сумата от 3 000 лв., ведно със законната лихва за периода от 08.11.2021 г. до 10.04.2024 г. (общо 3 838,66 лв).

С оглед изложеното, ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца Ш. А. М. допълнително 2 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 10.10.2021 г., ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

По иска за законна лихва.

При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по - ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.

В настоящия случай по делото са представени доказателства, че ищецът 4 е предявил застрахователна претенция пред ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД на 08.11.2021 г. Следователно съдът, като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни, следва да приеме, че на ищеца се дължи законна лихва от 08.11.2021 г. до окончателното плащане.

Първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло в частта за разноските.

Решението на районния съд следва да бъде потвърдено в частта, с която е уважен предявения иск за присъждане на неимуществени вреди, - болки и страдания от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 10.10.2021 г. над необжалвания размер от 3000 лв. до размера от 5 000 лв., ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. до окончателното плащане над сумата, като решението следва да бъде отменено в частта над размера от 5 000 лв. до претендираните 13 000 лв., ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. до окончателното плащане на сумата.

По отговорността за разноски:

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие сключен между Ш. А. М. и адвокат П. К., в който е обективирано договорено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 от ЗАдв.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл съдът е свободен да определи размера на дължимото адвокатското възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.

Доколкото актовете на СЕС за задължителни за българските съдилища, 5 претендираното от адвокат П. К. адвокатско възнаграждение следва да бъде определено от съда по посочените по – горе критерии.

В настоящия случай, съдът взе предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на оказаната правна помощ на ищеца, следва да присъди адвокатско възнаграждение на адвокат П. К. в размер от 400 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

По делото е представено удостоверение за регистрация по ДДС на адв.

К., поради което адвокатското възнаграждение в първоинстанционното производство следва присъдено с ДДС.

С оглед изхода на делото ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД следва да заплати на адвокат П. К. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита в първоинстанционното производство в размер на 440 лв. с ДДС съразмерно с уважената част от исковете.

Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД е направил следните разноски: възнаграждение за изготвяне на съдебно-автотехническа експериза размер на 680 лв, за възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинска експериза размер на 200 лв, възнаграждение за изготвяне на повторна съдебномедицинска експериза размер на 500 лв., депозит за разпит на свидетел – 5 лв. и ДТ за издаване на 1 бр. СУ – 5 лв. На основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. или така общият размер е 1690 лв.

С оглед изхода на делото Ш. А. М. следва да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 1040 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

По разноските във въззивното производство.

Във въззивното производство ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД е заплатило държавна такса в размер на 200 лв. На основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. или така общият размер е 500 лв.

С оглед изхода на делото Ш. А. М. следва да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД направените във въззивното производство разноски в размер на 409 лв.