Решение № 533 от 01.04.2020, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр.Русе, 01.04.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:

Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело №

3446 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

Е.Й.Й. и Д.В.Й. твърдят, че на 02.04.2008г. са сключили договор за банков кредит с „Юробанк И Еф Джи България“ АД. Два месеца по-късно- на 30.06.2008г. всички вземания на банката по договора са прехвърлени на „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД. Предмет на договора за банков кредит бил кредитен лимит в швейцарски франкове с равностойност 50 хиляди евро по курс купува на банката в деня на усвояването на кредита, като част от сумата била с предназначение за покупка на имот, а друга част била за други разплащания. Кредитът се усвоявал по т.нар. „блокирана сметка“ (чл.2 ал.3) и се ползва при условия уредени в ал.3 и ал.4 на същия член.

Цената на кредита била регламентирана в чл.3 ал.1 и се образувала като сума от БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове валиден за съответния период плюс договорна надбавка от 1,65%. Към момента на сключването на договора БЛП бил 4,5%, като така възнаградителната годишна лихва по кредита ставала 6,15% и се начислявала от деня на първото усвояване (15.04.2008г.)

Съгласно чл. 2 ал.3 от договора усвоеният в блокираната сметка кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от банката по търговски курс „купува“ – франк към евро в към деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро. Съгласно чл.3 ал.5 от договора действащия БЛП на банката не подлежи на договаряне, а се определя едностранно от банката. Били договорени наказателна надбавка за просрочие в размер на 10% и такса за обслужване в размер на 0,5% годишно върху остатъка. Кредитът следвало да се погасява на равни месечни анюитетни вноски включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, във валутата в която е разрешен и усвоен (чл.6 ал.2). При промяна на БЛП от страна на банката по време на действие на договора погасителните вноски се променят автоматично и съответно.

В чл. 13 било договорено, че банката може да променя едностранно размера на лихвите, таксите и комисионните. Кредитополучателят бил длъжен по договора да застрахова в полза на банката имота, който обезпечава заема и дал съгласието си банката да направи това за негова сметка, като увеличи задължението му със платената сума за застраховката. В чл. 23 от договора било записано съгласие на кредитополучателя да поеме всички рискове за вреди произтичащи от промяната на валутните курсове. Договорено било и правото на банката да прехвърли вземането си срещу кредитополучателите (чл. 28).

След подписването на договора на 02.04.2008г. кредитът бил усвоен на 15.04.2008г, за което било подписано приложение към договора. Превалутирането станало по курс на швейцарския франк - 1,61728293166 при официален курс на БНБ 1,2292. Била извършена „арбитражна валутна сделка“ като са продадени 50000 евро по курс 1,95583 към лева и са купени швейцарски франкове по курс 1,61728293166 към лева, което се равнявало на 80865 швейцарски франка. На 15.04.2008г. сумата била реално усвоена в лева.

На 03.04.2008г. била учредена договорна ипотека върху недвижимия имот закупен със заемни средства.

Лихвеният процент по договора бил увеличаван неколкократно, като първото увеличение било още на 07.07.2008г.

На 30.06.2008г. вземанията на банката по договора са прехвърлени на „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД, които вземания според изпратено уведомление са в размер на 80875,71 швейцарски франка.

На 12.03.2009г. ищците сключили с „Бългериан

Ритейл Сървисиз“ АД допълнително споразумение, с което е договорено погасяването да стане „по облекчен ред“ за 12 месечен период. На 13.05.2010г. било сключено ново допълнително споразумение относно погасяването на дълга.

С влязло в сила решение № 478 от 23.11.2016г. по гр. дело 7130/2015г, на Русенски районен съд потвърдено с решение по въззивно т.д. 76/2017г. на Русенски окръжен съд „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД е осъдено да заплати на ищците сумата 13875,87 швейцарски франка явяващи се сума платена без основание по процесния договор за периода 15.05.2008г. до 15.02.2015г. С определение № 560/07.08.2018г. по кас. дело № 3080/2017г. ВКС не допуска касационно обжалване на въззивното решение.

С влязлото в сила решение по гр. дело

7130/2015г. на Русенски районен съд съдът е приел изначална липса на основание и е приел, че множество клаузи от договора са нищожни.

С договор за цесия от 23.03.2016г. „Бългериан

Ритейл Сървисиз“ АД прехвърля обратно на „Юробанк И Еф Джи България“ АД всички вземания по договора от 02.04.2008г, заедно с всички обезпечения и други принадлежности.

В съдебно заседание представителят на ищеца уточнява, че реално усвоената сума е в евро и за това счита, че занапред договора следва да се изпълнява в евро, тъй като швейцарски франкове не са усвоявани.

Ищците считат, че са недействителни следните клаузи на договора за кредит и искат да бъде признато за установена по отношение на „Юробанк И Еф Джи България“ АД нищожността на клаузите както следва:

· чл.2 ал.1 предвиждащ, че разрешения кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове;

· чл.2 ал.3- усвоеният кредит в швейцарски франкове по блокираната сметка се превалутира служебно от банката и се превежда по сметка на кредитополучателя в евро. В съдебно заседание се уточнява, че тази клауза е валидна само в частта, че усвоеният кредит се превежда по банкова сметка ***, а в останалата част е клаузата недействителна;

· чл.3 ал.1- в частта за методологията за определяне на възнаградителната лихва, тъй като дава право на банката едностранно да променя БЛП. В съдебно заседание се уточнява, че тази клауза е валидна само в частта, определяща размера на лихвения процент на 6,15%, а в останалите части е нищожна;

· чл.3 ал.5, който предвижда правото на банката едностранно да променя БЛП. В съдебно заседания представителят на ищците уточнява, че счита, че банката не може едностранно да променя лихвата и при липса на договорен механизъм, по който тази промяна да се случи, то лихвата следва да остане фиксирана на нивото при сключване на договора;

· чл.6 ал.2 и ал.3 предвиждащи погасяване на кредита във валутата в която е усвоен, както и автоматична промяна на вноските по кредита при промяна на базовия лихвен процент. В съдебно заседание представителят на ищците уточнява, че иска да бъде прогласена нищожност на клаузата, в която се сочи, че кредита е разрешен и се връща в швейцарски франкове. Счита, че следва да продължи да действа разпоредбата, че кредита се връща във валутата в която е усвоен;

· чл.13, предвиждащ право на банката да променя едностранно Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които „Юробанк И Еф Джи България“ АД събира;

· чл.23 ал.1 съдържащ съгласие на кредитополучателя, че при промяна на валутните курсове на швейцарския франк към лева или еврото може да се повишат вноските по кредита и се съгласява да носи риска от такива промени;

· чл.23 ал.2 съдържащ декларация на кредитополучателя, че разбира икономическия смисъл и правните последици на чл.6 ал.2 и чл. 21-23 и е съгласен с настъпването им;

· чл.3 ал.3 който предвижда наказателна надбавка от 10 пункта

· чл.15 ал.3 и ал.4 предвиждащ право на банката да избере при кой застраховател да бъде застрахован имота. Впоследствие тази претенция е оттеглена.

Ищците твърдят, че „Бългериан Ритейл Сървисиз“

АД е надвзело следните суми, явяващи се разлика между текущата и първоначално договорена погасителна вноска:

- за периода 15.03.2015г. до 30.11.2015г.- 5048,64 лева;

- за периода 30.11.2015г. до 23.03.2016г.- 2008,47 лева.

Ищците твърдят също, че „Юробанк И Еф Джи

България“ АД е надвзел сумата 18875,82 лева за периода 24.03.2016г.-29.05.2019г. явяваща се разлика между текущата и първоначално договорена погасителна вноска.

В настоящото производство се иска, съдът да признае за нищожни по отношение на „Юробанк И Еф Джи

България“ АД посочените по-горе клаузи от договора, както и разпоредбата на чл. 28 ал.2 предвиждаща, че при прехвърляне на правата по кредита банката ще продължи да администрира кредита и да получава месечните вноски.

Предявява се и иск да бъдат признати за нищожни по отношение на „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД споразуменията сключени с това дружество на основание чл. 366 от Закона за задълженията и договорите.

Иска се също така „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД да бъде осъдено да заплати сумата 5048,64 лева, която е надвзета по договора за кредит в периода 15.03.2015г. до 30.11.2015г, както и сумата 2008,47 лева надвзета в периода 30.11.2015г. до 23.03.2016г, както и да бъде осъдено дружеството „Юробанк И Еф Джи България“ АД да заплати на ищците сумата 18875,82 лева надвзета по договора за кредит в периода 24.03.2016г. до 29.05.2019г.

Всички суми се претендират със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.

С последваща молба от 14.06.2019г. ищците заявяват, че оттеглят претенцията за нищожност на чл. 15 ал.3 и ал.4, като заявяват, че искат „тази претенция да се упражни с възражение“, както и че правят възражение за нищожност на чл. 18 от договора, с който е дадено безусловно съгласие за инкасиране на суми от сметката му.

Ответникът „Юробанк България“ АД /с бивше наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/ оспорва исковете. Навежда следните доводи:

Не е ясно исковете за нищожност на клаузи от договора за кредит срещу кой ответник се предявяват, като „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД не е участвало при сключване на този договор и не е процесуално легитимирано да отговаря по искове за нищожност на клаузи от него, а „Юробанк България“ АД не е процесуално легитимирано да отговаря по исковете за нищожност споразумения между ищците и „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД. Счита, че иска за нищожност на чл. 3 ал.1 от договора е недопустим, тъй като с него се уговаря лихвата по кредита, възразява и за неяснота, какво точно се иска да бъде прогласено за нищожно.

Недопустимо е да се иска лихвата да бъде прогласена за фиксирана.

Недопустимо е да се иска да бъде прогласена за нищожна разпоредбата на чл. 6 ал.2 от договора, тъй като тя сочи, че кредита се връща във валутата, в която е разрешен и усвоен- швейцарски франкове и съдът не може да наложи на страните друга валута. Сочи се неяснота в исковата молба-дали кредитът следва да бъде в лева или в евро. Недопустима и неясна е и претенцията за нищожност на чл. 15 ал.3 и ал.4 от договора, която впоследствие е оттеглена, като са неясни и изявленията на ищците, че искат прогласяване на нищожност посредством възражение. Оспорва се правния интерес на ищците да искат прогласяване на нищожност на допълнителните споразумения, като се сочи и че това искане не е обосновано и е неясно защо ищците считат допълнителните споразумения за нищожни. Иска се ищците да конкретизират твърденията си, че са били въведени в заблуждение да влязат в договорни отношения с банката.

По основателността на исковата претенция ответника

„Юробанк България“ АД навежда следните доводи:

Всички клаузи в договора за кредит били индивидуално договорени, като ищците не били възразили срещу предложения договор и не са направили насрещни предложения и подписвайки договора за кредит, а след това и нотариалният акт за ипотеката ищците са изразили съгласие с предложените клаузи. От много аспекти се акцентира върху изразеното от ищците съгласие с договора с различни техни действия и волеизявления. По отношение на договорената променлива лихва отново като довод се сочи съгласието на страните и допустимостта на променливата лихва съгласно закона, както и че при дългосрочните кредити е характерно договарянето на променлива лихва, като така се компенсирали рисковете от обективните пазарни промени. „Юробанк България“ АД твърди, че БЛП изразява „трансферната цена на ресурса и се влияе от обективно действащите пазарни и икономически механизми и параметри“. Твърди се също така, че е налице изключението на чл. 144 ал.2 от ЗЗП и за промяната на лихвата са били налице основателни причини, а основателната причина не било задължително да се записва в договора за кредит и като аргумент в подкрепа на това се сочи че чл.

Разпечатката съдържа 53 от 186 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/09596894-3ca4-4f62-8206-8a4f64158413