Решение № 329 от 02.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева при участието на секретаря Райна Г. Стоименова като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20268002101058 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.307 ГПК.

Образувано е по молба на Ч. В. П., чрез адв.Г. за отмяна на влязло в сила решение № 20148975/30.06.2021 г. по гр.д. № 27180/2020 г. на Софийски районен съд, 177 състав, с което е признато за установено, че молителят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1 187,65 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот с адрес гр.София, ул.“Искър“ № 8, ет.2, офис 2, ведно със законната лихва от 24.03.2020 г. до окончателното изплащане; 102,84 лв.- лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2018 г. до 17.02.2020 г.; 26,31 лв.- цена на такса дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. до 17.02.2020 г., ведно със законната лихва от 24.03.2020 г. до окончателното изплащане. Със същото решение молителят е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 652,70 лв. – разноски за производството.

В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение, тъй като молителят не е бил редовно призован както за първото открито съдебно 1 заседание, така и за последвалите такива и по този начин е бил лишен от възможност да участва в процеса. Дори и да се приеме, че процедурата по чл.47, ал.1 ГПК за призоваване на ответника чрез залепване на уведомление да е била редовна, съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК, но не е сторил това. Излага твърдение, че за решението на Софийски районен съд е узнал на 22.08.2025 г. когато е получил по ел.поща писмо с предмет „нотификация на запор“, изпратено от отдел Управление на запори на „Уникредит Булбанк“ по изп. дело № 20258530400898 по описа на ЧСИ Александър Дачев, образувано на основание изп.лист, издаден по гр.д. № 27180/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 177 състав за сумата на разноските, присъдени на „Топлофикация София“ ЕАД с решение № 20148975/30.06.2021 г.

В открито съдебно заседание, процесуалният представител на молителя поддържа молбата за отмяна и моли влязлото в сила решение на първоинстанционния съд да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд, тъй като доверителят му е бил лишен от възможността да участва в производството, поради нарушение на нормите на чл.47, ал.1-6 ГПК. Претендират се сторените разноски за производството по чл.303 и сл. ГПК

Ответникът – „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал отговор, в който поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна. Не се представлява в открито съдебно заседание. Депозирана е молба, в която се поддържа, че молбата за отмяна е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени изложените в молбата доводи във връзка със соченото основание за отмяна и данните, съдържащи се в приложеното към настоящото производство гр.д. № 27180/2020 г. по описа на Софийски районен съд, намира за установено следното:

В случая молителят се позовава на нормата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, според която отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Конкретно в 2 молбата се сочи, че молителят е бил лишен от възможност да участва в производството пред Софийски районен съд, тъй като не е бил редовно призован както за първото открито съдебно заседание, така и за последвалите такива, а дори и да се приеме, че процедурата по чл.47, ал.1 ГПК за призоваването му чрез залепване на уведомление да е била редовна, съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК – да му бъде назначен особен представител, но не е сторил това.

Видно от приложеното гр.д. № 27180/2020 г. по описа на Софийски районен съд, преписи от исковата молба и приложенията е връчен на молителя на 09.07.2020 г. лично. Последният не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Определението от 23.09.2020 г. по чл.140 ГПК, в което съдът е указал на страните последиците от неизпълнение на задължението за уведомяване по чл.41, ал.2 ГПК не е връчено на молителяответник в производството пред Софийски районен съд, като призовката е върната в цялост с отбелязване от връчителя, че на адреса има жилищен комплекс, като достъпа до него е ограничен. Съдът е разпоредил повторно връчване на същия адрес, тъй като на ответникът вече е получавал книжа по делото на посочения адрес. Последното е било неуспешно, като връчителят отново е посочил, че няма достъп до адреса и е поискал неговото уточняване.

В насроченото за 23.01.2020 г. открито съдебно заседание, при тези данни съдът е приел, че ответникът не е редовно уведомен за заседанието и не е дал ход на делото. Призовките до ответника за следващото открито съдебно заседание на 15.02.2021 г. отново са върнати в цялост с искане на връчителя за уточняване на адрес. В открито съдебно заседание на 15.02.2021 г. отново не е даден ход на делото поради нередовното призоваване на ответника, като съдът е разпоредил представяне на справка за постоянен и настоящ адрес на ответника. Така е представена по реда на Наредба №14 от 18.11.2009 г., от която е видно, че постоянен и настоящ адрес на ответника е гр.София, район Лозенец, ул. „Слав Караславов“ № 20Г, вх.А, ет.3, ап.7. Призовката за новата дата на откритото съдебно заседание – 29.03.2021 г. отново е върната в цялост с отбелязване, че връчителят е посетил адрес на 22.02.2021 г., на 04 и на 18.03.2021 г. в различно часово време на деня, но входът на блока е с ограничен достъп, като съседи са му отказали даване на информация. В откритото съдебно заседание на 29.03.2021 г. ход на делото отново не е даден поради нередовното призоваване на ответника, като съдът е разпоредил 3 изискване на справка от НОИ за адрес по месторабота. Според приетата такава, не са открити данни за трудови договори за ответника. Последвали са указания на съда за връчване на постоянния и настоящ адрес на ответника за насроченото за 10.05.2021 г. съдебно заседание. Призовките отново са върнати в цялост с отбелязване, че лицето не е открито на 03, 19 и 27 април, както и на 02 май в различно часово време и отново не е даден ход на делото поради нередовно призоваване на ответника, като съдът е разпоредил връчването да се извърши по реда на чл.47, ал.1 ГПК – чрез залепване на уведомление на входната врата. Призовката за насроченото открито съдебно заседание за 7.06.2021 г. е връчена чрез залепване на уведомление на входната врата на 19.05.2021 г. В срока по чл.47, ал.2 ГПК ответникът не се е явил в канцеларията на съда за получаване на книжата. В открито съдебно заседание на 7.06.2021 г. съдът е дал ход на делото, макар и да е приел, че ответникът е „нередовно уведомен“, събрал е допуснатите доказателствени средства и е дал ход на устните състезания.

От данните по делото е видно, че уведомяването на ответника за открито съдебно заседание на 7.06.2021 г. е връчена чрез залепване на уведомление на входната врата на 19.05.2021 г., т.е. извършено е по реда на чл.47, ал.1 ГПК, като в двуседмичния срок по ал.2 на същата разпоредба, последният не се е явил в канцеларията на съда за получаване на книжата, поради което съобщението се счита за редовно връчено на основание чл.47, ал.5 ГПК. При редовност на връчването, съдът е бил длъжен да разпореди прилагане на съобщението към делото и да назначи особен представител на ответника на разноски на ищеца. Съдът обаче не е изпълнил задълженията си по чл.47, ал.6 ГПК и по този начин е лишил ответника от възможност да участва в делото, поради нарушаване на императивната норма на чл.47, ал. 6 ГПК, изискваща при редовност на връчването чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК, съобщението да се приложи към делото и да се назначи особен представител на ответника на разноски на ищеца. Ето защо, молбата за отмяна се явява основателна, доколкото е налице първата хипотеза на чл.303, ал.1, т.5 ГПК – вследствие на нарушаване на съответните правила молителят – ответник е бил лишен от възможност да участва в делото.

По изложените съображения, влязлото в сила първоинстанционно решение следва да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на 4 първоинстанционния съд. Повторното разглеждане на делото следва да започне с насрочване на делото за открито съдебно заседание за събиране на допуснатите доказателствени средства.

Разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение, сторени от молителя в настоящото производство следва да се присъдят с решението по съществото на спора при новото разглеждане на делото – т. 4 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК.

По изложените съображения и на основание чл.307, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК по молба на Ч. В. П., чрез адв.Г., влязлото в сила решение № 20148975/30.06.2021 г., постановено по гр.д. № 27180/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 177 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5