Решение № 5771 от 13.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5771 гр. София, 13.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА Въззивно гражданско дело № 20251100509242 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 234433/04.07.2025 г. (по описа на СРС), уточнена с молба с вх. № 255446/24.07.2025 г., подадена от въззивницата-ответница Ф. Р. Ф., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. С. С. С., към която по реда на чл. 265, ал. 1 от ГПК с молба от 18.08.2025 г. се е присъединила въззивницата-ответница Л. Б. Ф., ЕГН **********, чрез назначения особен представител адв. З. В., срещу Решение № 11649 от 17.06.2025 г., постановено по гр. д. № 20231110137450/2023 г. по описа на Софийския районен съд, III Гражданско отделение, 151 състав, в частта, с която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 422 от ГПК установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е признато за установено, че всяка от двете ответници дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 207,95 лв. (двеста и седем лева и 95 ст.), равняваща се на 106,32 евро (сто и шест евро и 32 цента), представляваща мораторна лихва върху главното вземане за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.05.2021 г. за топлоснабден недвижим имот с адрес: гр.

София, ж.к. ****, аб. № 74483, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 34056/2021 г. по описа на СРС, 71 състав.

Във въззивната жалба и уточняващата молба се навеждат оплаквания за 1 неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част. Въззивницата Ф. Р. Ф. поддържа, че задължението за заплащане на мораторна лихва не е възникнало, тъй като вземането за топлинна енергия не е станало изискуемо по начина, приет от СРС. Твърди се, че съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г. клиентите са длъжни да заплатят стойността на фактурата по чл. 32, ал.

3 от ОУ за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичането му, но доколкото изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за процесните периоди е станало на 31.07.2019 г. и на 31.07.2020 г., след изтичането на 45дневния срок от края на отчетния период (изтекъл съответно на 15.06.2019 г. и 15.06.2020 г.), договорната клауза за падежа е станала неприложима.

Поддържа се, че в тази хипотеза намира приложение общото правило на чл.

84, ал. 2 от ЗЗД и длъжникът изпада в забава едва след отправяне на покана, каквато по делото не е доказано да е била връчена. На следващо място се релевира възражение, че фактурите за процесния имот не са били издавани на името на въззивницата, а на трето за спора лице, поради което тя не е била надлежно уведомена за задължението и не е поставена в забава. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което предявеният срещу нея иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде изцяло отхвърлен, ведно с присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.

Присъединилата се въззивница Л. Б. Ф., чрез особения си представител адв. З. В., поддържа въззивната жалба, като моли за отмяна на първоинстанционното решение в уважената му част и отхвърляне на исковете срещу нея.

Въззиваемото дружество „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт Д.Д., е депозирало писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че решението на СРС е правилно, обосновано и постановено в съответствие с материалния закон и трайната съдебна практика. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 200,00 лв. (102,26 евро).

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, редовно уведомено, не е изразило становище по жалбата.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по отношение на правилността е ограничен от релевираните във въззивната жалба пороци. При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в атакуваната част.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.

79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал. 1 от 2

ЗЗД. СРС е признал за установено, че ответниците Ф. Р. Ф. и Л. Б. Ф., в качеството им на съсобственици при равни права (по ½ идеална част) на процесния топлоснабден апартамент № 142 в гр. София, ж.к. ****, дължат на ищеца всяка по 1943,15 лв. (993,52 евро) – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., по 207,95 лв. (106,32 евро) – мораторна лихва върху уважената главница за периода от 15.09.2019 г. до 17.05.2021 г., както и съответните суми за дялово разпределение, като е отхвърлил исковете за разликите до пълните предявени размери. В частта относно признатите за дължими главници за топлинна енергия и дялово разпределение, както и в отхвърлителната му част, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на проверка в настоящото въззивно производство е единствено правилността на решението в частта, с която е признато за установено дължимостта на мораторна лихва от по 207,95 лв. (106,32 евро) от всяка от ответниците.

По съществото на въззивната жалба и въпроса относно изискуемостта и забавата:

Въззивният съд намира изложените в жалбата оплаквания за неоснователни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия по силата на закона са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция.

По силата на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично известни Общи условия (ОУ), одобрени от КЕВР, които обвързват потребителите с факта на влизането им в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане (в този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС). Отговорността на съсобствениците за заплащане на доставената топлинна енергия следва от притежаваното вещно право и съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността е разделна – съобразно дела им в съсобствеността (в случая по ½ ид. част за всяка от ответниците).

Спорният по делото въпрос се свежда до това кога настъпва изискуемостта на вземането за консумирана топлинна енергия и дали длъжникът изпада в забава по силата на нормативно и договорно определения срок или е необходима покана по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.

Облигационните отношения между страните за процесния период (01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.) се подчиняват на Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ и чл. 32, ал. 1 от приложимите ОУ от 2016 г., заплащането на топлинната енергия в сграда – етажна собственост при прогнозен дял се извършва чрез ежемесечни прогнозни вноски и последващо годишно изравняване въз основа на реално отчетеното потребление. В чл. 32, ал. 3 от ОУ е разписано, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от регистрирания 3 търговец, продавачът издава кредитни известия за стойността на прогнозните фактури по ал. 1 и обща фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, определено на база на изравнителните сметки.

Съгласно императивното правило на чл. 33, ал. 2 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплатят стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява от продавача за задълженията по чл. 32, ал. 3 от ОУ, ако същите не са заплатени в установения 45-дневен срок. Отчетният едногодишен период за топлоснабдяване съгласно чл. 155 от ЗЕ и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването (съответно предходната Наредба № 16-334/2007 г.) приключва на 30 април на съответната календарна година. С изтичането на 45 дни след 30 април (т.е. на 14–15 юни) настъпва предвиденият в договора срок за доброволно изпълнение на задължението за съответния отчетен период.

Вземането за стойността на доставената топлинна енергия по естеството си представлява парично задължение с предварително определен падеж. По силата на общия принцип dies interpellat pro homine, регламентиран в чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава с изтичането на този срок, без да е необходима каквато и да било допълнителна покана от страна на кредитора. Падежът на задължението за топлинна енергия е фиксиран по силата на нормативно установените и задължителни за потребителите Общи условия, одобрени по реда на чл. 150 от ЗЕ. Поради това разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, уреждаща безсрочните задължения, е неприложима към процесните отношения.

Неоснователно е възражението на въззивницата, че по-късното съставяне на изравнителните сметки и фактурирането на 31 юли на съответната година води до отпадане на установения падеж и изисква покана. Изготвянето на изравнителната сметка и издаването на фактурата представляват счетоводноотчетни действия, имащи за цел документалното остойностяване и установяване на точния размер на вече доставената и потребена топлинна енергия (установяване на ликвидността). Издаването на фактура няма конститутивно действие спрямо изискуемостта на вземането и не може да отложи или дерогира валидно установения в Общите условия срок за плащане.

Тъй като крайният срок за подаване на възражения и финализиране на изравнителните сметки съгласно приложимата подзаконова нормативна уредба е краят на месец август/началото на месец септември, топлопреносното предприятие законосъобразно начислява мораторна лихва, считано от 15 септември на съответната година – момент, в който вземането е напълно ликвидно, изравнителните сметки са съставени и 45-дневният срок за доброволно изпълнение е изтекъл. Поради това забавата настъпва автоматично по силата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 33, ал. 2 и ал. 4 от ОУ, без да е необходимо ищецът да изпраща отделна покана до потребителя или да доказва публикуване на сметките в интернет (в този смисъл Решение № 6418 от 22.11.2024 г. по в.гр.д. № 14279/2023 г. на СГС; Решение № 5954 от 4

01.10.2025 г. по в.гр.д. № 7111/2024 г. на СГС; Решение от 21.12.2023 г. по гр.д.

№ 68460/2021 г. на СРС; Решение от 23.10.2023 г. по гр.д. № 8279/2022 г. на СРС; Решение № 35 от 21.02.2014 г. по т.д. № 3184/2013 г. на ВКС, I т.о.).

Напълно неоснователен е и доводът на въззивницата, че липсата на издадена фактура на нейно лично име изключва настъпването на изискуемостта и забавата. Качеството на клиент на топлинна енергия и задължението за заплащане на нейната цена възникват по силата на материалния закон (чл. 153, ал. 1 от ЗЕ) от момента на придобиване на вещното право върху топлоснабдения имот, а не от откриването на индивидуална партида или оформянето на първичен счетоводен документ на името на конкретния съсобственик. Задължението на съсобствениците да уведомяват топлопреносното предприятие за промяна в собствеността и да поискат откриване на партида на свое име е тяхно нормативно и договорно задължение, неизпълнението на което не ги освобождава от отговорност за заплащане на доставената в техния имот топлинна енергия и не спира течението на забавата. Фактурата е данъчен и счетоводен документ за отразяване на стопанската операция, а не елемент от фактическия състав на пораждане или изискуемост на гражданското вземане. Щом енергията е доставена в обекта на съсобствениците и срокът по ОУ е изтекъл, падежът е настъпил за всички съсобственици според техните дялове.