Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 543 от 16.10.2024, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 1196/2024
Вид
Решение № 543
Подписан
16.10.2024
В сила
12.11.2024
Състав
Марина Христова Христова Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. Ямбол, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20242330101196 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Р. Г. П. против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД с искане за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит от 29.08.2023 год., евентуално прогласяване нищожност на договорни клаузи за заплащане „такса“ и „неустойка“ поради противоречие с добрите нрави и разпоредби на ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 29.08.2023 год. между страните бил сключен договор за потребителски кредит за сумата от 2000 лв. при посочени условия, а именно платим на 11 месечни погасителни вноски, при ГПР – 49 % и ГЛП – 31, 44 %.

В същия било предвидено заплащане на неустойка в размер на 1774, 08 лв. при непредставяне на уговорено обезпечение, както и на такса в размер на 99, 99 лв.Ищцата счита на първо място, че договорът за кредит е нищожен на осн. чл. 26,ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 11 и чл. 19,ал.4 от ЗПК, за което се излагат подробни съображения във връзка с лихвения процент, условията за прилагането му, ГПР неспазване на императивни законови норми. В условията на евентуалност счита, че посочените клаузи в договора, предвиждащи задължението за заплащане на такса и неустойка в посочени размери са нищожни поради противоречието им с добрите нрави, както и предвид неспазване на нормите на чл. 10а, чл.11, чл. 19,ал.4 от ЗПК, за което се изтъкват доводи и съображения.

Претендира се уважаване на претенциите , както и присъждането на направените по делото разноски.

В депозирания в срок отговор ответното дружество оспорва исковете, като неоснователни. Посочва се, че договора не противоречи на добрите нрави , нито е сключен в противоречие или при заобикаляне на закона по подробно изложени съображения.Не било налице и противоречие на клаузи в договора с разпоредби на ЗПК. Претендира се отхвърляне на исковете, както и присъждане на разноски в производството.

1

Същевременно ответникът предявява срещу ищцата насрещен иск за присъждане на дължимите по договора главница и договорна лихва,евентуално съединен с иск за присъждане на дължимата по договора главница, като с НИМ заявява, че обявява кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на посочени месечни погасителни вноски. Излага доводи за основателност на претенцията си и моли за уважаването й, респ. за уважаване на евентуалната такава.

В депозирания отговор по насрещния иск ищцата оспорва същия. Отново излага съображения, че счита договора за нищожен. Моли за отхвърляне на претенцията, а при уважаване на иска моли разноските да останат в тежест на ищеца по този иск, т.к. с поведението си ищцата не е дала повод за завеждане на делото.

В с.з. ищцата редовно уведомена, не се явява и не се представлява.

Ответното дружество, редовно уведомено, не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит от 29.08.2023 год. по реда на ЗПФУР. По силата на договора заемодателят се задължава да предаде на заемополучателя сумата от 2000 лв.

Уговорено е в Приложение №1 към договора, че сумата да бъде върната в срок до 29.07.2024 год. на 11 месечни погасителни вноски от по 220, 72 лв., с одобрено обезпечение или 382 лв. – без одобрено обезпечение , или общ размер на всички плащания 2427, 92 лв. Определен е фиксиран годишен лихвен процент – 31,44 % и ГПР – 49 %. С Приложение № 4 към договора е предвидено още, че заемателят дължи на заемодателя такса в размер на 99, 99 лв. за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и представената от клиента преддоговорна информация.

Според Приложение № 5 към договора заемателят се задължава в срок до края на следващия работен ден да учреди едно от следните обезпечения – поръчителство на две физически лица/които следва да отговарят на подробно описани условия/ или банкова гаранция в размер на 2427, 92 лв. , като при неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в посочен размер, която се начислява със съответната погасителна вноска по кредита.

Ответникът е представил погасителен план по договор за потребителски кредит, СЕФ , ОУ приложими към договори за потребителски кредит, преводно нареждане от 29.08.2023 год. за сумата от 2000 лв. в полза на ищцата Р. П..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правните основания на предявените главни и евентуални искове са чл.26, ал.1 предл.1 и предл. 3 от ЗЗД, а на насрещните искове – чл. 79, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.

По първоначално предявените искове:

Уважаването на предявените първоначални искове следва от наличие на следните предпоставки: наличие на сключен между ищеца и ответника договор за кредит при описаните в исковата молба параметри и наличие на релевираните с исковата молба основания и обстоятелствата, от които произтича нищожността на целия догвор, евентуално на клаузите за заплащане на такса и за заплащане на неустойка от договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в 2 писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9 ЗПК кредиторът трябва да предостави на потребителя т. нар. "стандартен европейски формуляр" съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 5, ал. 13 ЗПК, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 - при използването на телефон като средство за комуникация или на друго средство за гласова комуникация от разстояние, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по, ал. 2 (стандартния европейски формуляр съгласно приложение № 2) незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

В случая по делото е установено, че процесният договор за кредит е сключен при условията на ЗПФУР. Страните не спорят, че между тях съществува валидно облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит от 29.08.2023 год., факт обявен за безспорен и с доклада по делото.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договор с потребител, а в конкретния случай ищецът се е позовал изрично на наличието на такива, водещи до нищожност и на целия договор.

На първо място следва да се установи дали процесният договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на валидност, предвидени в ЗПК. На основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според, ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В § 1 т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита", като е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

3

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по, ал. 4, са нищожни - чл. 19, ал. 5 ЗПК.

В решението по дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието "общи разходи по кредита на потребителя" обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в тези разходи.

В случая уговорения ГПР формално съответства на изискванията на чл.

19,ал.4 от ЗПК, като е определен на 49 %. Същевременно характерът на вземането за такса за разглеждане на искането за отпускане на кредит, представляващо възнаграждение на предоставения паричен ресурс, предполага включването му в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В същия смисъл в ГПР следва да бъде включено и вземането за неустойка, която в процесния случай е определена в размер на 1774, 08 лв., почти равен на главницата по кредита. Доколкото в уговорения годишен процент на разходите не са отразени всички действителни разходи по кредита, потребителят като икономически по-слабата страна е лишен от възможността да извърши информиран избор за крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти, с което се нарушава принципът на добросъвестността. По този начин се е достигнало и до допълнително възнаграждение, извън уговорената възнаградителна лихва и на скрити проценти от ГПР.

Последица от посочените нарушения е недействителност на договора съгласно нормата на чл. 22 ЗПК.

По отношение предявените насрещни искове:

Както беше посочено по-горе страните не спорят, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит от 29.08.2023 год. Не се спори и , че сумата предмет на договора е реално предадена на ищцата по начина уговорен в същия. Не се твърди от страна на ищцата за погасяване на кредита да са извършвани някакви плащания, вкл. не се представят доказателства за такива във връзка с разпределената доказателствена тежест .

С исковата молба по насрещните искове, ищецът по тях е обявил предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит, по което обявление становище не е изразено от ответника по насрещния иск. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 208/09.02.2018 г. по т. д. № 394/2017 г. на ВКС, ТК, 1 т. о., начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. В посочените решения съдебният състав на ВКС е приел, че предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлениетона кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване 4 на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, поради което кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения.