Решение № 14901 от 24.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14901 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110142272 по описа за 2024 година

Делото е образувано по предявен от К. С. Д., чрез адв. М., против „********“ ЕООД и ******* отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът не дължи изпълнение на вземанията за сумите от 23 289.23 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 12.01.2011 г. до 12.01.2011 г. до 29.04.2015 г. (в размер от 10 239.39 лева ) и сумата от 298.00 лева - разноски, за които суми има издаден изпълнителен лист от 04.04.2011 г. по гр.д. № 1140/2011 г. на СРС, ГО, 32 състав,предмет на изпълнително дело № ******* по описа на ****** с рег. № ***** при КЧСИ, поради погасяването им по давност.

В исковата молба ищецът твърди, че в полза на „********“ ЕАД (със статор наименование „*****“ ЕООД) бил издаден изпълнителен лист от 04.04.2011 г. по ч.гр.д. 1140/2011 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, за следните суми: 23 289.30 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 12.01.2011 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 606.78 лева – разноки по делото.

За събиране на присъдените суми било образувано изпълнително дело № ******* /2011г. по описа на ЧСИ ******** към КЧСИ. Поддържа, че последното годно изпълнително действие е извършено на 04.08.2011 г. – наложен запор и давността за него е изтекла на 04.08.2016 г.. След тази дата не били предприети изпълнителни действия. След тази дата, в течение на повече от две години не били извършвани никакви валидни изпълнителни действия. Ето защо моли съда да уважи предявения иск и да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите: 23 289.23 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 12.01.2011 г. до 29.04.2015 г. (в размер от 10 239.39 лева) и сумата от 298 лева - разноски, за които суми има издаден изпълнителен лист от 04.04.2011 г. по гр.д. № 1140/2011 г. на СРС, ГО, 32 състав,предмет на изпълнително дело № ******* по описа на ****** с рег. № ***** при КЧСИ, поради погасяването им по давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „********“ ЕООД, чрез юрк. С., е подал 1 отговор на исковата молба, с който излага подробни съображения за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че давността е била множество прекъсвана. Моли съдът да отхвърли исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ******* е депозирал писмен отговор, в който излага съображения за недопустимост и неоснователност на предявената искова молба.

С протоколно определение от 30.03.2026 г. съдебният състав е указал на ищеца да обоснове правния си интерес от предявената претенция спрямо ****** и да заяви дали поддържа претенцията си спрямо този ответник, като го е предупредил за последиците от неизпълнение на указанията. Препис от протоколното определение от 30.03.2026 г. е получен от ищеца на 17.04.2026 г. като в предоставения му срок ищецът не е изпълнител указанията на съда, поради което и с Разпореждане от 21.05.2026 г. съдът е върнал исковата молба на ищеца в частта, в която е предявен отрицателен установителен иск срещу ******, а производството по делото е прекратено в тази му част, като разпореждането на съда е влязло в сила.

С молба с вх. №*******/12.03.2026 г. ответникът „********“ ЕООД признава предявеният иск. Моли да бъде постановено решение при признание на иска и не претендира разноски. Моли да не се присъждат разноски и на ищеца.

В проведеното на 20.07.2026 г. открито съдебно заседание ищецът моли съда да постанови решение по чл. 237 ГПК съобразно признанието на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 237 ГПК във връзка с признанието на иска от ответника, намира следното:

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което същият приема, че искът е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, при признание на иска съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, като постановява съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, решението при признание на иска не се мотивира, а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на признанието на иска.

В случая е налице признание на иска и не се установява да са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и не е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Предвид горното съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните – признание на иска от страна на ответника и направено искане от ищеца по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, следва да се постанови решение при признание на иска.

По разноските:

С оглед изхода на спора и изричната воля на страните, съдът намира, че сторените разноски следва да останат така, както са извършени от всяка от страните, като настоящият съдебен състав не е и сезиран с искане за присъждане на разноски, по което да дължи произнасяне.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и 2 закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно чл. 13 от същия закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. С. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. ************ срещу „********“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.********** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК и на основание чл. 237 ГПК, че К. С. Д., ЕГН ********** не дължи на „********“ ЕООД чрез принудително изпълнение следните суми:

23 289.23 лева (с еквивалент 11 937.07 евро) – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 12.01.2011 г. до 29.04.2015 г. в размер от 10 239.39 лева (с еквивалент 5 248.28 евро), както и сумата от 298.00 лева (с еквивалент 152.74 евро) разноски, за които суми има издаден изпълнителен лист от 04.04.2011 г. по гр.д. № 1140/2011 г. на СРС, ГО, 32 състав,предмет на изпълнително дело № ******* по описа на ****** с рег. № ***** при КЧСИ, поради погасяването им по давност.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3