Определение № 546 от 05.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 546 гр. София, 05.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20258002100298 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр.1 вр. чл.248, ал.3, изр.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. С. Д. срещу решение № 260000/15.10.2024 г., постановено от Апелативен съд Варна по в.гр.д. № 370/2015 г. в частта, с която е оставена без разглеждане молбата му с вх. № 263228 от 12.09.2024 г. по описа на ОС Варна, с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението на въззивния съд от 14.12.2023 г. в частта за разноските, като недопустима и производството е прекратено в тази част.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно. Поддържа, че с молбата от 12.09.2024 г. не е искал изменение на решение № 58/14.04.2016 г., а е поискал това решение да се изпълнява правилно и точно, както е отсъдил съда, а именно длъжниците да заплатят солидарно разноските, тъй като по образуваното изп. дело № 231423398/2023 г. се събира принудително цялата сума единствено от него, вместо от двамата длъжници.

Насрещната и контролиращата страни – КОНПИ и съответно Апелативна прокуратура Варна, не са депозирали отговори на частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.275, 1 ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по арг. от чл.248, ал.3, изр. 2 ГПК .

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С решение № 260000/15.10.2024 г., постановено от Апелативен съд Варна по в.гр.д. № 370/2015 г., въззивният съд се е произнесъл по молба на ответника-въззиваема страна от 12.09.2024 г., с която е поискано присъдените с решение № 58/14.04.2016 г. по в.гр.д. № 370/2015 г. разноски в полза на КОНПИ и дължими от ответниците В. Д. и Светлана Ненкова, да бъдат разделени поравно между тях. Въззивният съд е приел, че молбата има характер на такава по чл.248, ал.1 ГПК, но доколкото е подадена извън преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК, тъй като въззивното решение е връчено на молителя на 18.04.2016 г., е оставил същата без разглеждане като процесуално недопустима.

Обжалваното решение в частта, с което съдът е оставил без разглеждане молбата на В. Д. за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като същите бъдат разделени поравно между ответниците, е правилно.

Противно на твърденията на жалбоподателя, молбата от 12.09.2024 г. има характер именно на молба с правно основание чл.248 ГПК, доколкото се иска изменение на решението от 14.042016 г., с което ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сторените от него разноски в производството пред първата и въззивната инстанции тях, като се постанови решение за разделното им осъждане. Тази молба безспорно е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и правилно е оставена без разглеждане. Доколкото искането на жалбоподателя е предизвикано от предприетите спрямо него действия по принудително събиране на разноските, следва да се посочи, че при солидарност между двама и повече длъжници, кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците и в случай, че един от тях е изпълнил повече от своята част, той има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.

С оглед изложеното, обжалваният съдебен акт на Апелативен съд Варна, следва да бъде потвърден.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260000/15.10.2024 г., постановено от Апелативен съд Варна по в.гр.д. № 370/2015 г. в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на В. С. Д. с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението на въззивния съд от 14.12.2023 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3