Решение № 667 от 09.04.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 667 гр. Пловдив, 09.04.2020 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ при секретаря Б.К. и участието на прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА

ПЕТРОВА к.а.н.дело № 221 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по две касационни жалби:

2.1.

От О.А.С., с ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адв. С., против Решение № 2551 от 09.12.2019 г. на Административен съд – Пловдив, ХІІ с., постановено по адм. д. № 1535 по описа на съда за 2019 г., в частта, отхвърляща претенцията до пълния й размер от 30 000 лева. Поддържаните касационни основания се субсумират в твърденията, че претендираният размер на обезщетението е съобразен с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и с практиката на ЕСПЧ и на ВАС. Иска се решението на Административен съд – Пловдив в посочената част да бъде изменено като се присъди цялото претендирано обезщетение.

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ гр. София, счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена като такава.

2.2. Втората касационна жалба е предявена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София към Министерство на правосъдието, чрез ст. юрисконсулт Чолаков, против Решение № 2551 от 09.12.2019 г. на Административен съд – Пловдив, ХІІ с., постановено по адм. д. № 1535 по описа на съда за 2019 г., в частта, с която ГД „ИН“ – София е осъдена да заплати на О.А.С. сумата в размер на 1 700 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му в периоди от 29.05.2015 г. до 17.07.2015 г. и от 28.03.2016 г. до 21.05.2019 г., за престоя му в Затвора Пловдив, както и законовата лихва върху тази сума, считано от 23.05.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Иска се решението на Административен съд – Пловдив да бъде отменено в осъдителната му част и да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло, респективно да бъде намален размера на присъденото обезщетение до 500 лева. Твърди се най-общо в тази насока, че при постановяване на решението съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка, съответно не са установени по категоричен начин реално претърпени вреди и причинната връзка „между конкретно изразено бездействие от страна на административния орган от структуралната на ГДИН, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди“.

Ответникът по тази касационна жалба – О.А.С., чрез процесуалния си представител, е на становище, че същата е неоснователна. Счита за невярно твърдението на ГДИН, че вредите подлежат на доказване на общо основание – според С. те се презумират както съобразно последните изменение на ЗИНЗС, така и според практиката на ЕСПЧ. На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

3.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбите са неоснователни, поради което решението на първата инстанция следва да бъде оставено в сила.

ІІ. За допустимостта:

4. Касационните жалби са подадени в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същите се явяват ДОПУСТИМИ.

ІІІ. За фактите и за правото:

5. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от О.А.С., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора в гр. Пловдив, срещу ГД "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се претендират обезщетение в размер на 30000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, за нанесени му неимуществени вреди - обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, за периода от 01.01.2015 г. до 21.05.2019 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив - липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), лоши хигиенни условия в килиите (същите са мръсни, в тях има дървеници, хлебарки и гризачи), липса на постоянен достъп до течеща вода и санитарен възел, не му е осигурявана работа, в затвора е получил сърдечен пристъп, правена му е кардиография, прекарал е бронхопневмония, страда от артрит и хипертония, с което са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС.

От наличните по делото доказателства съдът е установил, че С. през процесния период 01.01.2015 г. – 21.05.2019 г. е постъпил в ЗО „Смолян“. На 29.05.2015 г. е преведен по социални причини в ЗО „Хеброс“. На 17.07.2015 г. е освободен. На 28.03.2016 г. е постъпил в ПО Затвора Пловдив. При това положение, възведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от С., са разгледани от съда за ЗО „Хеброс“ от 29.05.2015 г. до 17.07.2015 г. и за Затвора гр. Пловдив от 28.03.2016 г. до 21.05.2019 г.

За установяване фактите по делото, съдът е събрал относимите и допустими доказателства и е очертал фактическа обстановка, която изцяло се приема от настоящия касационен състав.

Установил е, че в тези периоди С. е обитавал помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м., като е приел за доказано и наличието на паразити в килиите през този период

Това е дало основание на съда да формира извод, че С. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Оплакването на ищеца за лоши хигиенни условия в килиите, за това, че не му е осигуряван постоянен достъп до течеща вода и санитарен възел и че не му е осигурявана работа са приети за неоснователни. Установено е съда в тази насока, че помещенията, които е обитавал С. при изтърпяване на наложеното му наказание в периода от 29.05.2015 г. до 17.07.2015 г. и от 28.03.2016 г. до 21.05.2019 г., са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно. Посочено е, че непротиворечиви в тази насока са показанията на разпитания по делото свидетел, посочен от ищеца. А относно лошите хигиенни условия, съдът е посочил, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат за почистването.

По отношение твърденията за липсващо медицинско обслужване и влошеното здравословно състояние на С., въз основа на събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. и от изготвената съдебно-медицинска (СМЕ), съдът е приел, че действително ищецът е имал здравословни проблеми през разглеждания период, но несъмнено му е оказано медицинско обслужване и достъп до специализирано медицинско заведение и специализирано лечение.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа и правна страна, съдът е осъдил ГДИН -

София, да заплати на О.А.С., обезщетение в размер на 1700 лева, определено по реда на чл. 52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ДР на ЗОДОВ, за претърпени неимуществени вреди за периода от 29.05.2015 г. до 17.07.2015 г. и от 28.03.2016 г. до 21.05.2019 г., както и законовата лихва върху тази сума, считано от 23.05.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, като претенцията до пълния й размер от 30 000 лева е отхвърлена.

6. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.

Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба на ГДИН, че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод, че частично са доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и е приел за доказани твърдените в исковата молба факти.

Първоинстанционният съд след като е направил съвкупна преценка на доказателствата по делото, правилно е приел за основателно и доказано оплакването за недостатъчната площ на помещенията, в които С. е изтърпявал наложеното му наказание и за наличие на паразити в килиите през процесния период, което правилно е квалифицирано като нарушение на забраната на чл. 3 ЗИНЗС.

Позовавайки се на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, в това число и на заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, съдът обосновано е приел за недоказани и неоснователни останалите оплаквания на С. за лоши битови и хигиенни условия и за неосигуряване на адекватна и навременна медицинска помощ. От страна на съда правилно е отчетено обстоятелството, че заболяването на сърдечно-съдовата система е изследвано и лекувано в специализирана инвазивна кардиология, а синдром на ротаторния маншон на рамото е обект на диагностика и лечение от ортопед-травматолог, като лечението се провежда консервативно, както е предписано от ревматолога.