Решение № 1088 от 28.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1088 гр. Варна, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233110105855 по описа за 2023 година

Предявена е искова молба на осн. чл.124, ал.1 от ГПК от страна на ищеца Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван по делото от адв. Р. Д. от АК – Варна, против ответницата Д. Й. Б., ЕГН**********, с адрес: гр***, представлявана по делото от адв. Д. П. от АК – Варна.

В исковата молба ищецът твърди, че по изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Д.П.Я, с рег. № * в КЧСИ и район на действие – ВОС е проведена публична продан и е издадено постановление за възлагане, вписано на 23.06.2022г. и влязло в сила на 03.05.2018г., с което 600/750 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с планоснимачен *** представляващ земя за земеделско ползване, целият с площ от 750 кв.м., находящ се в с. О., в.о., местност „К.“ е възложен на ответницата Д. Й. Б.. Ищецът твърди, че е собственик на описания имот по силата давностно владение, осъществено в периода от м.февруари 2000 г. до 2010 г. Владението върху имота било предадено на ищеца от неговия брат – длъжника по изпълнителното дело поради уговорки между тях, постигнати през месец февруари 2000 г.

От този момент ищецът владеел имота непрекъснато и необезпокоявано с намеР.е за своене.

Ищецът твърди също, че имот №** се е намира в един общ двор с имот № *** и имот № ***, като всички те заедно се владеят от ищеца.

Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства ищецът моли, съдът да признае за установено по отношение на ответницата, че той е собственик на процесния имот - 600/750 кв.м. ид.ч. от недвижими имот, представляващ поземлен №**.** по ПНИ на част от селищно образувание „М., с. К., целият с площ от 750 кв.м., при граници: имоти №№ ***, на основание изтекла придобивна давност в периода от месец февруари 2000г. до 2010г.

1

В законоустановения срок ответницата, чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че имоти №№ ***, ** и ***, находящи се в землището на с. О., представляват на практика един общ имот, намират се в един общ двор и се владеят заедно от ищеца от 2000 г. до подаване на исковата молба. Ответницата твърди, че по силата на три отделни нотариални акта /от 1999 г., 2001 г. и 2002 г./ трите имота са били собственост на три отделни лица. Сочи, че по изп. дело № *** по описа на ЧСИ Д.П.Я е наложена възбрана върху процесния имот, който през 2015 г. при извършване на опис е бил във владение на длъжника Г. С. С. и оставен за управление от същия. След издаване на постановлението за възлагане по отношение на процесния имот, длъжникът Г. С. С. депозирал жалби срещу същото, в които не се съдържали твърдения, че имотът е във владение на друго лице – Д. С. С.. При опит за въвод във владение от 2022 г. Д. С. се явил в качеството си на адвокат на С. С. и заявил, че не е взето под внимание запазеното пожизнено право на ползване на С. С., но не е навел твърдение, че самият той е владелец на имота. Ответницата оспорва, освен обективния елемент на владението от страна на ищеца и субективния елемент, като твърди, че дори и да е осъществявал фактическа власт върху имота, ищецът не е считал себе си за негов собственик. На следващо място, ответницата се позовава на вписаната възбрана върху имота от 30.08.202 г. , за която твърди, че съставлява пречка за придобиване на същия по давност от страна на ищеца.

По така изложените в отговора съображения ответницата моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на спора по настоящото дело е следният недвижим имот: 600/750 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен №**.** по ПНИ на част от селищно образувание „М., с. К., целият с площ от 750 кв.м., при граници: имоти №№ ***. От представения по делото нотариален акт №***1999 г. на нотариус О.., с район на действие РС – Варна, е видно, че този имот е бил придобит от Г. С.

С., чрез договор за покупко-продажба, от П.А.С., която в нотариалното производство е действала чрез пълномощник – С.Г.С В договора, обективиран в нотариалния акт, е вписано, че продавачът запазва за С.Г.Справото на ползване върху продавания имот, пожизнено и безвъзмездно. По делото е безспорно установено, че Г. С. С. е брат на ищеца Д. С. С., а С.Г.Си С.Д.С. са техни баща и майка.

Установява се от материалите по приложеното в заверено копие изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Д.П.Я, с район на действие ОС – Варна, че през 2012 г. в РС – Варна е било образувано ч.гр.д. №*** г., по което е била издадена заповед за изпълнение №***2012 г. и изпълнителен лист от 10.08.2012 г., като Г. С. С. е бил осъден да заплати на „А.“ ООД сума от 378, 22 евро, ведно с лихви и разноски. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнителното дело №***. По така образуваното изпълнително дело, с разпореждане на ЧСИ е наложена възбрана на горепосочения имот, която възбрана е вписана в СВ – Варна с вх. рег. №***2012 г. На Г. С. С. е била изпратена покана за 2 доброволно изпълнение, получена от него на 30.08.2012 г. С разпореждане от 21.09.2012 г. по ч.гр.д. №*** г. на ВРС изпълнителното дело е било спряно на основание чл.420, ал.1 от ГПК, като след приключване на гр.д. №*** г. на ВРС, образувано въз основа на предявен иск по реда на чл.422 от ГПК, с влязло в сила решение на 07.11.2013 г., изпълнителното производство е продължило. С постановление на ЧСИ от 03.06.2015 г. е бил насрочен опис и оценка на имоти на длъжника по изпълнителното дело, един от които и процесният имот. В съставения протокол за опис от 30.06.2015 г. е отбелязано, че към момента на описа липсват ограждения. След извършена оценка на имота е насрочена публична продан от 25.04.2016 г. до 25.05.2016 г. С протокол от 26.05.2016 г. за купувач на имота е обявена ответницата Д. Й.

Б. и с постановление от 01.06.2016 г. на ЧСИ процесният недвижим имот е бил възложен върху ответницата.

Против действията на ЧСИ, изразяващи се в постановление за възлагане на имота, са били подадени жалби от С.Г.Сна 27.06.2016 г. и 10.08.2016 г., и от Г. С. С. на 27.06.2016 г.

Първият в жалбата си е посочил, че изпълнението е насочено спрямо имот, върху който длъжникът притежава само голата собственост, а С. С. е титуляр на вещно право върху имота, учредено му преди налагането на възбраната. Вторият в жалбата си е посочил, че имотът е съсобствен между него и Община А. и ЧСИ не е уведомил всички съсобственици за проданта. С постановено решение на ОС – Варна производството по образуваното при ВОС дело частично е прекратено относно жалбата на С.Г.С а жалбата на Г. С. С. е оставена без уважение.

Постановлението за възлагане на недвижимия имот е било вписано в СВ – Варна на 23.06.2022 г., дв. вх. рег. №***2022 г. е съставен протокол за въвод във владение, в който е отразено, че имотът е част от друг парцел, който е ограден с бетонна ограда. При съставянето на протокола са присъствали процесуалните представители на страните по изпълнителното дело, като длъжникът Г. С. С. по това дело е бил представляван от ищеца по настоящото дело Д. С. С.. Същият е направил възражение, че е опорочена процедурата по въвода във владение, тъй като ЧСИ не е взела предвид, че С. С. е запазил пожизнено право ползване върху имота.

По делото са представени доказателства за собствеността на съседните на процесния имот имоти, като се доказва от приложения нотариален акт от 04.09.2002 г., вписан в Служба по вписванията - Варна под Акт №***2002 г., че С.Д.С. е закупила от Д. С. Н. и В.

И. Н.а 600/720 кв.м. ид.ч., от поземлен имот с №***, находящ се в землището на с. О., общ.

А., обл. Варна, местност К., включена в С.О. Могилите, цялото от 720 кв.м., при граници: поземлен имот *** гора и път. От приложения нотариален акт от 15.11.2001 г., вписан в Служба по вписванията – Варна под Акт №***2001 г., се установява, че ищецът Д. С. С. е закупил от К.А.Т. недвижим имот, находящ се в землището на с. О., общ. А., обл. Варна, местност К., която местност е включена в С.О. Могилите, представляващ имот пл. №*** по КП на местността от 1989 г., с площ от 600 кв.м., при граници: път, имоти с №**, №** и дъбова гора.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, както и допълнителна такава, 3 заключенията по които съдът прие като обосновани. Те установяват, че процесният имот, както и тези, за които са представени горепосочените нотариални актове, по плана за новообразуваните имоти на част 4 на с.о. „М. са с идентификатори: ***.**.*** – на С.ка С.а по нотариалния акт; ***.**.** – на Г. С. С. по нотариалния акт и ***.**.*** – на Д. С. С. по нотариалния акт. Вещото лице е установил, че тези имоти се ползват, като един цял поземлен имот, който е ограден с обща ограда, която: от запад е масивна; от север и югозапад има паянтови огради изградени от бетонови колове и оградна мрежа, а от изток и югоизток имотът е ограден с паянтови огради изградени от кофражни платна. Установено е било, че поземленият имот е разделен функционално на две части: северна и южна.

Северната част на поземления имот представлявала жилищната част от имота, а южната стопанската част. В северната част от поземления имот били включени поземлени имоти:

***.**.**; ***.**.***; ***. **.** и ***. **.*, а в стопанската част на поземления имот са включени ПИ ***.**.*** и част от ПИ ***.**.**. Северната и южната части от поземления имот били разделени с масивна ограда, която представлявала и подпорна стена. Оградата между двете части на поземления имот била вътрешна ограда в поземления имот.

Преминаването между двете части на имота се осъществявало през вход, който е в западната част на масивната ограда и подпорната стена. Във всички тези имоти имало изградени сгради и съоръжения, включително и попадащи в два имота, както имало и насаждения.

Била изградена триетажна жилищна сграда попадаща в ПИ ***.**.*** и ПИ***.**.**; масивна стопанска сграда попадаща в ПИ ***.**.** и ПИ ***.**.1588; в ПИ ***.**.** били изградени основите на площадките за изграждане на две бунгала. През ПИ ***.**.*** и ПИ ***.**.** преминавал водопровод от кладенец-сондаж в триетажната жилищна сграда до жилищната сграда в ПИ***.**.***, както и захранващ ел. кабел от фотоволтаичната централа в триетажната сграда до жилищната сграда. Вещото лице е посочил, че от геодезическа снимка се установява, че при извършеното застрояване на поземлените имоти и подобР.ята в тях, изградените съоръжения и комуникации не са съобразени с границите на поземлените имоти. Съгласно заключението на експертизата и допълнителната такава общата ограда на имотите е съществувала към 2001 г.

От заключението по назначената аграрнотехническа експертиза, също прието като компетентно и обосновано, се установява, че в източната част на процесния имот е изградена жива ограда от декоративни растения, които са на възраст между 17-22 години.

По делото са изслушани показанията на посочените от ищеца свидетели Г. С. С. и Г.

С.С., както и на посочения от ответницата свидетел А.Д.А.. В показанията на ищцовите свидетели /най-вече в тези на свидетеля С./ се сочи, че ищецът от 2000 г. владее процесния имот, като владението му било предадено от неговия брат. Това било сторено след уговорка между двамата ищецът да упражнява владение върху процесния имот, а свидетелят да упражнява владение върху имот, находящ се в гр. ** От тогава ищецът ползвал имота и се нанесъл да живее в едната от постройките, изградени в общото оградено място, включващо горепосочените пет имота. В другата сграда живеел бащата на ищеца и свидетеля. Бащата на ищеца и свидетеля знаел за тази уговорка между двамата. В процесния имот още през 4

2000 г. – 2001 г. ищецът започнал да излива плоча, за да поставя временна постройка, което обаче не се осъществило. Но от тогава ищецът владеел имота и го считал за свой собствен.