Решение № 4923 от 29.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4923 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. П. при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. П. Гражданско дело №

20251100103467 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба от Г. Д. П. срещу Обединена българска банка АД.

Ищецът твърди, че на дата 27.09.2019 г. претърпял трудова злополука, при която получил множество травматични увреждания. С оглед злополуката предприел действия по обезпечаване на бъдещи искови претенции срещу работодателя. С определение по ч. гр. д.

№ 230/2020 г. по описа на СГС в негова полза е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.

200 КТ чрез налагане на запор върху банковите сметки на работодателя „Струма Про Инженеринг” ЕООД, включително и в Райфайзенбанк /България/ ЕАД. Въз основа на обезпечителна заповед от 08.05.2020 г. по ч. гр. д. 230/2020 г. на СГС е било образувано изп. д. № 325/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б. с рег. № 753. Твърди, че по горепосоченото изпълнително дело е наложен запор върху вземанията по банкови сметки, разкрити от длъжника в Райфайзенбанк България АД. В отговор на запорното съобщение – от банката уведомили ЧСИ Б., че за обезпечаване на сумата няма достатъчна наличност, както и че върху вземанията били наложени запори и за други задължения. Дружеството-работодател имало и публични задължения, за които също са били наложени обезпечителни запори с Постановления от 22.01.2020 г. и 11.05.2020 г. на НАП. С решение № 260154 от 27.06.2022 г. по гр. д. № 2384/2022 г. на РС Перник съдът е осъдил на основание чл. 200, ал. 1 КТ „Струма Про Инженеринг” да заплати на ищеца сумата от 35 000 лева главница по предявен частичен иск от вземане в пълен размер от 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на причинена трудова злополука от 27.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука – 27.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за което бил издаден и изпълнителен лист. С решение № 162 от 06.04.2023 г. по в. гр. д. № 669/2022 г. по описа на ПОС на ищеца е било присъдено 1 допълнително обезщетение за сумата от 25 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на злополуката – 27.09.2019 г. до окончателното изплащане, за което бил издаден втори изпълнителен лист. Образувано било изпълнително дело № 1818/2022 г. по описа на ЧСИ С.Б., наложен бил запор върху сумите по всички банкови сметки на длъжника, включително и наличните му в сметки в ОББ. Изтъква, че след налагането на запора е установено, че банковата сметка на длъжника, разкрита в Райфайзенбанк България АД /праводател на ОББ/, по която е бил наложен обезпечителният запор по изпълнително дело № 325/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б., към момента е закрита. След датата на наложения обезпечителен запор по изпълнително дело № 325/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б., служители на Райфайзенбанк България АД са допуснали да бъде извършено разпореждане със сумите на „Струма Про Инженеринг” от банковите му сметки, разкрити в банката. Сочи, че запорът върху банкови сметки на длъжника представлява запор върху вземания на длъжника по сметка в банка, респективно запор върху вземания на длъжника по смисъла на чл. 450а, съответно на чл. 450, ал. 3 ГПК. Заявява, че съгласно разпоредбите на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК запорът върху вземания на длъжника спрямо третото задължено лице, включително по сметка в банка, се счита за наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 452, ал. 3 ГПК да осъди ответника „Обединена Българска Банка” да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, с която ответникът в качеството си на трето задължено лице и пазач е допуснал длъжникът „Струма Про Инженеринг” ЕООД да се разпореди, въпреки наложения върху нея запор по изпълнително дело № 325/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба – 17.01.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника. Намира иска за допустим, но неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца за допуснати от банката разпореждания със сумите по запорираната сметка на дружеството “Струма Про Инженеринг” ЕООД в нарушение на чл. 452, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

Заявява, че не оспорва, че по сметка на „Струма Про Инженеринг” ЕООД преди закриването й е имало наложени запори, включително и такъв със запорно съобщение от ЧСИ С.Б. по изп. д. № 325/2020 г. Сочи, че преди запора от ищеца е имало два наложени запора от НАП – на дата 23.01.2020 г. в банката е получено запорно съобщение от публичен изпълнител при НАП, с което върху наличните и постъпващите суми по сметки на „Струма Про Инженеринг” ЕООД е наложен запор за публично задължение в размер на 1227,65 лв. и на дата 13.05.2020 г. в банката е получено запорно съобщение от публичен изпълнител при НАП, с което върху наличните и постъпващите суми по сметка на „Струма Про Инженеринг” ЕООД е наложен запор за ново публично задължение в размер на 66482,30 лв.

Намира, че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като банката не е допуснала разпореждане от страна на длъжника – „Струма Про Инженеринг” ЕООД със сумите по запорираната сметка. Счита, че разпореждането е било в изпълнение на акт на публичен изпълнител при НАП, наложил предходни запори по сметката на посоченото дружество, както и таксите, събирани от банката за обслужване на сметката. Моли съда да отхвърли 2 изцяло предявената претенция. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК.

Постъпила е молба от ищеца с вх. № от 12.02.2025 г., с която е поискано увеличаване размера на предявения иск от 1000 лв. на сума в общ размер на 60 000 лв.

С определение от 17.02.2025 г. производството пред СРС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на СГС,

С определение от 29.04.2025 г. е допуснато изменение на размера на предявения иск на основание чл. 214 ГПК, като същият е увеличен от 1000 лв. на 60 000 лв.

Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание – чл. 452, ал. 3 ГПК:

По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства, вкл. извлечение от банкова сметка, копие от изп. д. № 325/2020 г. на ЧСИ Б., както и от приетата по делото ССчЕ, се установява следното:

На ищеца е издадена обезпечителна заповед от 08.05.2020 г. във връзка с бъдещи претенции по чл. 200 КТ срещу „Струма Про Инженеринг” ЕООД, чрез налагане на запор върху банковите сметки на работодателя „Струма Про Инженеринг” ЕООД, включително и в Райфайзенбанк /България/ ЕАД.

По банкова сметка на „Струма Про Инженеринг” ЕООД в Райфайзенбанк /България/ ЕАД с IBAN ******** са наложени запори в следната последователност:

- на дата 23.01.2020 г. в Райфайзенбанк (България) ЕАД е получено запорно съобщение № С200022-003-0002224/22.01.2020 г. от публичен изпълнител при НАП, с което върху наличните и постъпващите суми по сметки на „Струма Про Инженеринг” ЕООД е наложен запор за публично вземане в размер на 1 227,65 лева;

- на дата 13.05.2020 г. в Райфайзенбанк (България) ЕАД е получено запорно съобщение № С200022-003-0017388/11.05.2020 г. от публичен изпълнител при НАП, с което върху наличните и постъпващите суми по сметка на „Струма Про Инженеринг” ЕООД е наложен запор за предполагаемо публично вземане в размер на 66 482,30 лева;

- на дата 20.05.2020 г. в Райфайзенбанк (България) ЕАД е получено запорно съобщение № 10043/14.05.2020 г. от ЧСИ С.Б., с което е наложен запор за обезщетение за неимуществени вреди, като обезпечителна мярка върху банковите сметки на „Струма Про Инженеринг” ЕООД за сумата в размер на 60 000 лева;

На дата 30.11.2020 г. в Райфайзенбанк (България) ЕАД е получено разпореждане № С200022-029-0044255/30.11.2020 г. от публичния изпълнител при НАП за изпълнение на запорните съобщения, като същият разпоредил на Райфайзенбанк (България) ЕАД да извърши плащане на сумата в размер на 196 300,27 лева. В разпореждането са описани следните запорни съобщения: запорно съобщение № С200022-003-0002224/22.01.2020 г., 3 запорно съобщение № С200022-003-0017388/11.05.2020 г. и запорно съобщение № С200022003-0051797/27.10.2020 г., което не е представено в кориците по делото.

Райфайзенбанк (България) ЕАД на 30.11.2020 г. от посочената банкова сметка е превела на НАП сумата в размер на 67 709,95 лева, като преводът е направен във връзка с Разпореждане № С200022-029-0044255/30.11.2020 г. от публичния изпълнител при НАП.

С влязло в сила решение в производството образувано по гр. д. № 2384/2022 г. на РС Перник /във връзка с което е образувано и в. гр. д. № 669/2023 г. на ОС Перник/ на ищеца е присъдена по иска по чл. 200 КТ сумата от 60 000 лв., ведно със законна лихва, за което са издадени ИЛ.Образувано е изпълнително дело № 1818/2022 г. по описа на ЧСИ С.Б., наложен бил запор върху сумите по всички банкови сметки на длъжника, включително и наличните му в сметки в ОББ, като след налагането на запора е установено, че банковата сметка на длъжника, разкрита в Райфайзенбанк България АД /праводател на ОББ/, по която е бил наложен обезпечителният запор по изпълнително дело № 325/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б., към момента е закрита.

От извлечението от банкова сметка с IBAN ******** се установява, че на 23.01.2020 г. от сметката на „Струма Про Инженеринг” ЕООД е направено плащане към НАП ТД София в размер на 16 792.82 лв. с детайли на плащането 190786605/2019. Видно от извлечение от сметката през м.05.2020 г. /л. 19 от делото пред СГС/, то на 13.05.2020 г. е събрана такса по запор с вх. № 001-26057, а на 20.05.2020 г. такса във връзка със запор с вх.

№ 001-26732. На 30.11.2020 г. от сметката на „Струма Про Инженеринг” ЕООД е направено плащане към НАП ТД София в размер на 67 709.95 лв. с детайли на плащането 190786605/2019.

От справка в ТР се установява, че на 11.04.2023 г. е настъпило правоприемство /вливане/, като „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /който считано от 14.07.2022 г. е с променено наименование Кей Би Си Банк България ЕАД/ се е вляло в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“.

В исковата молба са изложени твърдения, които дават основание за посочената правна квалификация по чл. 452, ал. 3 ГПК. Ищецът твърди /виж л. 3 от делото пред СРС/, че след датата на наложения запор по изп. д. № 325/2020 г. на ЧСИ Б., служителите на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД са допуснали да бъде извършено разпореждане със сумите на „Струма Про Инженеринг” ЕООД от банковите му сметки.

При така установеното от фактическата страна на спора, за да се прецени основателността на твърденията на ищеца, то от правна страна спорните по делото въпроси се свеждат до това дали плащането, извършено въз основа на наложен от публичен изпълнител при НАП първи запор и в негово изпълнение, представлява плащане от третото задължено лице на длъжника и дали следва третото задължено лице при наложени последователни запори от различни лица при изплащане на суми по запорите да спазва предвидения в чл. 136 ЗЗД ред за удовлетворяване на вземанията.

Съгласно чл. 202, ал. 1 и ал. 3 ДОПК запорът върху вземания на длъжника от банки се 4 извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. Подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника.

Запорът се смята наложен спрямо третото задължено лице и банките от деня и часа на получаването на запорното съобщение. А от чл. 206 ДОПК следва, че доколкото в този кодекс не е предвидено друго, запорът и възбраната, наложени за обезпечение на вземането, произвеждат действията, предвидени в чл. 451, 452 и 453, чл. 459, ал. 1, чл. 508, 509, 512, 513 и 514 ГПК. От датата на получаването на запорното съобщение третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях то има задължението на пазач. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на задължението му. При всички положения и по ГПК, и по ДОПК от датата на получаването на запорното съобщение третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми на длъжника. Съгласно чл. 191, ал. 1 ДОПК имущество, върху което преди образуването на изпълнително производство по реда на ГПК са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на ДОПК.