Решение № 2108 от 10.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2108 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело № 20231100505903 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 73862 от 16.04.2020 г. по гр. д. № 88390/2017 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. К. Д. и М. С. Д. искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че В.

К. Д. и М. С. Д. дължат солидарно на „Топлофикация София” ЕАД сумата 326,83 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., сумата 63,40 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.08.2014 г. до 30.06.2017 г., сумата 15,06 лв., представляваща стойността на услугата дялово разпределение, и сумата 3,01 лв., представляваща законна лихва върху тази сума за същия период, ведно със законната лихва от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 10.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумите. С решението В. К. Д. и М. С. Д. са осъдени да заплатят солидарно на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 75 лв., представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 46562/2017 г. на СРС, както и сумата 375 лв., представляваща разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице в настоящото производство.

1

С решение № 20258766 от 23.11.2020 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК, е допусната поправка на явна фактическа грешка в горното решение, като са оставени без разглеждане обратните искове на В. Д. и М. Д. срещу Д. С. Д. и Д. М. Д. с правно основание чл. 59 от ЗЗД, поради несбъдване на условието за ангажиране отговорността на ответниците по обратните искове.

С определение № 264977/16.03.2021 г.по гр.д. №745/2021 г. на СГС е отменено решението от 16.04.2020 г. по гр.д. № 88390/2017 г. на СРС, поправено с решение от 23.11.2020 г., в частта му с характер на определение, с която са оставени без разглеждане предявените от М. С. Д. и В. К. Д. срещу Д. С. Д. и Д. М. Д. обратни искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД в частта им за сумите, представляващи разноски в исковото производство в размер на 375 лв. и разноски в заповедното производство в размер на 75 лв,. и делото е върнато на районния съд за разглеждане по същество на предявените евентуални обратни искове по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в посочената част.

С допълнително решение № 20096918 от 16.04.2021 г. по гр.д. № 88390/2017 г. на СРС са осъдени Д. С. Д. и Д. М. Д. да заплатят на В. К. Д. и М. С. Д., на основание чл. 59 от ЗЗД, сумата 75 лв., представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 46562/2017 г. на СРС, както и сумата 375 лв., представляваща разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице в производството по главния иск по гр.д. № 88390/2017 г. С решението Д. С. Д. и Д. М. Д. са осъдени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплатят солидарно на В. К. Д. и М. С. Д. разноски за настоящото производство в размер на 402,70 лв.

Горепосоченото допълнително решение от 16.04.2021 г. е обжалвано от ответниците по обратния иск Д. С. Д. и Д. М. Д. с въззивна жалба вх. № 25091379/28.05.2021 г., по която е било образувано в.гр.д. № 11205/2021 г. на СГС, което с протоколно определение от 13.10.2022 г. е било прекратено от въззивния съд и делото върнато на районния съд за провеждане на процедура по чл. 248 от ГПК. Във въззивната жалба се подържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като жалбоподателите не са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, т.е. не са станали причина за водене на настоящото производство, поради което на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските следва да се възложат на ищеца.

Жалбоподателите сочат, че причината за водене на настоящото производство е изцяло на ищеца и липсата на координация и отчетност на извършените плащания. Отделно от това излагат възражение, че с оглед отхвърлянето на главния иск не се е сбъднало условието за ангажирането на отговорността на ответниците по обратния иск, поради което последните не следва да търпят репресия по предявения обратен иск. Излагат и възражение срещу извода на районния съд за наличие на признание, че те ползват имота. В жалбата са наведени възражения срещу решението в частта му за разноските.

2

С определение № 20068914 от 25.11.2022 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е оставено без уважение искането на Д. С. Д. и Д. М. Д., направено във въззивната жалба вх. № 25091379/28.05.2021 г. за изменение на решение № 73862/16.04.2020 г. в частта за разноските.

Срещу горното определение е подадена частна жалба от Д. С. Д. и Д. М. Д..

Частната жалба е с идентично съдържание като подадената от тях въззивна жалба вх.

№ 25091379/28.05.2021 г. срещу решението от 16.04.2021 г.

Ответниците по въззивната жалба и по частната жалба – М. С. Д. и В. К. Д., оспорват жалбите.

Ответникът по въззивната жалба „Топлофикация София” ЕАД оспорва същата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу В. К. Д. и М. С. Д. искове за признаване за установено, че ответниците му държат солидарно сумата 326,83 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., сумата 63,40 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.08.2014 г. до 30.06.2017 г., сумата 15,06 лв., представляваща стойността на услугата дялово разпределение, и сумата 3,01 лв., представляваща законна лихва върху тази сума за същия период, ведно със законната лихва от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 10.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу В. К. Д., М. С. Д., Д. С. Д. и Д. М. Д. за сумата 653,66 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г., доставена в топлоснабден имот – апартамент № 128, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, сумата 126,80 лв. – законна лихва за забава за периода от 15.08.2014 г. до 30.06.2017 г., сумата 30,11 лв. – главница за услугата дялово разпределение, и сумата 6,03 лв. – законна лихва за забава за същия период. Заявлението било изцяло уважено и издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 46562/2017 г. на СРС. В срока по чл. 414 от ГПК било подадено възражение само от длъжниците В. Д. и М. Д., срещу които ищецът е предявил настоящия иск за установяване, че те му дължат солидарно сумата 326,83 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., сумата 63,40 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.08.2014 г. до 30.06.2017 г., сумата 15,06 лв., представляваща стойността на услугата дялово разпределение, и сумата 3,01 лв., представляваща законна лихва върху тази сума за същия период, ведно със законната лихва от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 10.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.

3

Твърди се, че ответниците като собственици на ½ ид.ч. от гореописания имот в режим на съпружеска имуществена общност, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Твърди се, че в този имот ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в посочения период, но ответниците не са заплатили стойността на доставената топлинна енергия, както и цената на услугата дялово разпределение.

С писмения отговор ответниците са оспорили исковете по основание и размер. С отговора те са отправили искане за привличане като трети лица – помагачи останалите съсобственици на имота – Д. С. Д. и Д. М. Д., на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК.

Излагат твърдение, че посочените лица държат и ползват изцяло съсобствения на четиримата имот, като ползват изцяло и услугата за предоставяне на топлинна енергия, доставяна от „Топлофикация София” ЕАД, с оглед на което те дължат изцяло стойността на използваната топлинна енергия, тъй като те като ползватели на имота и не са изпълнили задълженията си по чл. 57, ал. 1 от ЗС. С отговора ответниците са предявили срещу третите лица евентуални обратни искове за осъждането им да заплатят претендираните от ищеца суми за главница и лихви, в случай, че предявените искове бъдат уважени. В исковата молба, с която са предявени обратните искове, се твърди, че ответниците по тях С. Д. и Д. М. Д. са ползвали изцяло процесния съсобствен имот и само те дължат заплащане на консумативните разходи за топлинна енергия.

С определение от 22.01.2019 г. съдът е конституирал Д. С. Д. и Д. М. Д. като трети лица – помагачи на страната на ответниците и е приел за съвместно разглеждане предявените срещу тях от ответниците М. Д. и В. Д. обратни искове.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по обратните искове Д. Д. и Д. Д., с който същите оспорват исковете. Излагат възражение за погасяване по давност на претенциите. Поддържат, че с оглед разпоредбата на чл.

30, ал. 3 от ЗС ищците по обратните искове, като съсобственици, следва да поемат своята част от задълженията към „Топлофикация София” ЕАД. Твърдят, че са погасили изцяло дължимите от тях суми към ищеца. С молба от 28.05.2019 г. ответниците по обратните искове са заявили, че са погасили изцяло претендираната от М. и В. Д.и сума и са представили платежно нареждане от 07.05.2019 г. за внесена по сметка на ищеца сума от 408,30 лв.

С оглед данните за извършеното от ответниците по обратните искове плащане на претендираните суми и въз основа на приетото заключение на ССчЕ относно размера на погасените суми, предявените от „Топлофикация София” ЕАД искове за изцяло отхвърлени с решението от 16.04.2020 г. С оглед отхвърлянето на исковете поради извършено в хода на процеса плащане, съдът е приел, че на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски в заповедното производство /25 лв. държавна 4 такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/, както и разноските в исковото производство /175 лв. държавна такса, 150 лв. депозит за вещо лице и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/, като с решението е осъдил ответниците В. Д. и М.

Д. да му заплати тези разноски в общ размер 450 лв. Това решение е влязло в сила.

Постановеното по реда на чл. 247 от ГПК решение от 23.11.2020 г., с което са оставени без разглеждане обратните искове /с характер на определение/ е било отменено от въззивния съд и след отмяната му е постановено допълнителното решение от 16.04.2021 г., с което ответниците по обратния иск са осъдени да заплатят на ищците по него на основание чл. 59 от ЗЗД сумите за разноски, които последните са били осъдени да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД с основното решение.

Въз основа на така установеното въззивният съд намира следното:

Предмет на настоящата въззивна проверка е допълнителното решение от 16.04.2021 г., с което ответниците по предявените в производството обратни искове Д.

С. Д. и Д. М. Д. са осъдени да заплатят на ищците по тези искове /ответници по главните искове/ В. К. Д. и М. С. Д. суми, представляващи разноски на ищеца „Топлофикация София” ЕАД в заповедното и исковото производство, за които суми последните са осъдени с основното решение, с което са отхвърлени изцяло предявените искове за установяване дължимостта на суми за топлинна енергия.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частната жалба на Д. Д. и Д. Д. срещу определението по чл. 248 от ГПК от 25.11.2022 г.

Обжалваното решение от 16.04.2021 г. следва да се приеме за допустимо предвид постановеното определение на СГС от 16.03.2021 г. по в.гр.д. № 745/2021 г., с което след отмяна на решението на СРС от 23.11.2020 г., с което предявените обратни искове са оставени без разглеждане, и делото върнато на районния съд с указание за разглеждане по същество на евентуалните обратни искове в частта за сумите за разноски. С оглед приетото в това определение, независимо от отхвърлянето на първоначалните искове на „Топлофикация София” ЕАД, допустимо е разглеждането на предявените обратни искове в частта за сумите, представляващи разноски в исковото производство в размер на 375 лв. и разноски в заповедното производство в размер на 75 лв., по отношение на която част се е сбъднало вътрешно процесуалното условие.