Решение № 148 от 28.09.2022, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Петрич, 28.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20221230200211 по описа за 2022 година

І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „И.-Ц.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.

П., ул. „Ц.Б.“ № ***, ет.***, представлявано от управителя С.Г., чрез адвокат В. Г., АК – Б., с адрес за призоваване гр. П., ул. „С.“ № ***, против Наказателно постановление № 01 – 2100079/07.03.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „И. по т.“ гр. Б., с което на основание чл. 79, ал. 4 и във вр. с чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ на дружеството жалбоподател, в качеството му на „Местен работодател“ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се иска от съда, същото да бъде отменено изцяло.

Поддържа се, че в случая работодателят е сключил трудовия договор с работника/служителя с единствената цел да му помогне да се сдобие с разрешение за работа, като договорът между страните е бил формален, не е било налице реално предоставяне на работна сила от страна на работника, нито приемане на предоставена работна сила от страна на дружеството. Излага се становище, че случаят е маловажен, а в условията на евентуалност се моли за намаляване размера на наложената с постановлението санкция.

1

В съдебно заседание, дружеството жалбоподател „И.-Ц.“ ЕООД, редовно призовани, се представлява от процесуален представител – адв. В. Г.. Същият поддържа жалбата, моли съда да отмени изцяло процесното Наказателно постановление. Прави се и алтернативно искане, при отсъствието на основания за отмяна на издаденото НП, да бъде намален размерът на наложената имуществена санкция до нейния законодателно определен минимум. Претендира разноски.

Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител, оспорва подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Териториално отделение – П. към Районна прокуратура – Б., редовно уведомени, не изпращат представител за участие по делото.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, подробно описани в протоколите от проведените съдебни заседания.

ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна :

Дружеството жалбоподател е призовано за извършване на проверка по документи в Д „ИТ“ гр. Б., по реда на чл.45 от АПК с Призовки с Изх. № 21079280/23.11.2021 г. и Изх. № 21079280/01.12.2021 г., като част от изисканата с цитираните призовки вътрешно-фирмена документация на търговеца, свързана със създадената организация за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и трудовите правоотношения е представена в Д „ИТ“ гр.Б., чрез куриерска фирма.

В хода на извършената на 07.12.2021 г. проверка по документи на дружеството жалбоподател относно спазване разпоредбите на ЗТМТМ, представителите на Д „ИТ“ гр. Б. установили от представените лични трудови досиета на работници и служители, които са в трудови правоотношения с търговеца, едно от които на А. Г. със служебен номер от регистъра на НАП 3078182686, гражданин на трета държава - Република С.М., че последният е в трудови правоотношения с дружеството по силата на Трудов договор № 51/18.10.2021г., за изпълнение на длъжността „Шофьор товарен автомобил (международни превози)“. Представена била Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда от ТД на НАП от 18.10.2021г., удостоверяваща регистрацията на трудовия договор, екземпляр от която е връчен на работника на същата дата. Представена била и платежна ведомост на търговеца за месец октомври, от която било видно, че на работника А.

Г., е начислено трудово възнаграждение за 10 отработени дни в размер на 240.18 лв., което е изплатено срещу подпис.

От страна на работодателя не било представено разрешение за работа, издадено от Министерство на вътрешните работи или разрешение за работа, регистрация или друг вид разрешен достъп до пазара на труда издадено от Агенция по заетостта за А. Г., нито били наведени доводи за наличието на такива документи, като същите са изискани с Призовка с 2

Изх. № 21079280/01.12.2021 г.

В хода на проверката с Писмо с Изх. № 21082024/07.12.2021 г. от ОД на МВР гр. Б., Група „Миграция“ е поискана информация за правното основание на пребиваването на А. Г. в Р Б., както и дали за лицето е издавано разрешение за работа. Съгласно Писмо с Вх. № 21103914/14.12.2021г. от ОД на МВР, лицето нямало и не е имало разрешен статут на пребиваване в Р България, респективно заявен постоянен или настоящ адрес в Р България, липсват данни да са издавани разрешения за работа в Р Б..

Резултати от извършената проверка по документи на дружеството жалбоподател били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2138761/07.12.2021 г.

От извършените в хода на проверката констатации, проверяващите – свид. М. К. Ц. и свид.

М. Л. С., приели, че „И.-Ц.“ ЕООД – гр. П., в качеството му на „местен работодател“ по смисъла на § 1, т.11 от ДР на МТМ, е извършил нарушение на разпоредбите на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като към 18.10.2021 г. е приел предоставянето на работна сила от лицето А. Г. със Служебен номер от регистъра на НАП 3078182686, гражданин на трета държава - Република С. М., без за същия да е издадено разрешение за работа от МВР или разрешение за работа, регистрация или друг вид разрешен достъп до пазара на труда от Агенцията по заетостта.

По реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН „И.-Ц.“ ЕООД – гр. П. е поканен за съставяне на АУАН с Покана с Изх. № 21081959/07.12.2021 г. Поради неявяване на законен или надлежно упълномощен представител на търговеца на посочените в поканата дата и час – 23.12.2021 г., 10:00 часа, АУАН е съставен в Д „ИТ“ гр. Б. в отсъствие на нарушителя. АУАН е връчен на нарушителя по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН.

На 07.03.2022 г. въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 01 2100079 на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Б., с което за описаното в акта нарушение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ и на основание чл.79, ал.4 във вр. с чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева.

Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ

Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата

Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана в законоустановения срок от лице, което има интерес от провеждането на настоящото производство и срещу акт, подлежащ на оспорване пред РС – П..

Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:

В конкретния казус съдът счита, че се доказа по безспорен и категоричен начин извършено 3 от дружеството жалбоподател нарушение на чл.75а, ал.2 ЗТМТМ по следните съображения:

Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл.75а, ал.2 ЗТМТМ, наказанието по ал.1 се налага на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция.

По смисъла на § 1, т.11 от ДР на ЗТМТМ „Местен работодател“ е физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, осъществяващо дейност на територията на Република България, регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

В конкретния случай жалбоподателят „И.-Ц." ЕООД – гр. П. е дружество регистрирано по българското законодателство, видно от приобщеното към административнонаказателната преписка извлечение от актуалното състояние на дружеството от ТРРЮЛНЦ към АВ, следователно има качеството на местен работодател по смисъла на § 1, т.11 от ДР на ЗТМТМ.

На следващо място, от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателствени средства, се установява по безспорен и категоричен начин, че между дружеството жалбоподател и лицето А. Г. са били налице всички елементи от съдържанието на трудовото правоотношение. Това обстоятелство се потвърждава от сключения между страните Трудов договор № 51/18.10.2021 г., с който се уреждат трудовите им права и задължения, и в който са включени всички изискуеми от закона реквизити за валидно сключен трудов договор – предмет и срок на договора, място на работа, работно време, възнаграждение, длъжностна характеристика; договорът е регистриран в НАП на същата дата, на която е сключен, съгласно представената Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ; на работника Г. е начислено трудово възнаграждение за 10 отработени дни през месец октомври 2021 г., в размер на 240.18 лв., което същият е получил, видно от подписана от лицето платежна ведомост на дружеството за месец октомври 2021 г. При тези данни, съдът приема, че в конкретния случай се касае за трудови правоотношения между работник и работодател, от което следва обоснования извод, че лицето А. Г. е предоставяло работната си сила на дружеството жалбоподател.

Фактът, че между дружеството работодател и А. Г. е съществувало валидно трудово правоотношение не се оспорва и от дружеството жалбоподател, като в иницииралата настоящото производство жалба се потвърждава сключването на процесния трудов договор между страните.

Работникът А. Г., обаче се явява гражданин на трета държава по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ – не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на 4

Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, а е гражданин на Р. С. М.

/видно от заверено копие от паспорт вид Р, код MKD, № ***, издаден на 25.01.2018 г. от МВР – Б., Р С. М./.

Посоченото обстоятелство – гражданин на трета държава, налага изискването работникът да постъпи на работа след съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, съответно последващо издаване на разрешение за продължително пребиваване от МВР.

В тази насока не са ангажирани доказателства от дружеството жалбоподател, макар, че същите са изискани от проверяващите органи с Призовка с Изх. № 21079280/01.12.2021 г.

Липсва разрешение за работа, издадено от Министерство на вътрешните работи или разрешение за работа, регистрация или друг вид разрешен достъп до пазара на труда издадено от Агенция по заетостта за А. Г.. Данните, предоставени от ОД на МВР гр.Б., Група „Миграция“, разкриват, че лицето /А. Г./ няма и не е имало статут на пребиваване в Р България, респективно заявен постоянен или настоящ адрес в Р България, липсва информация за издавано разрешение за работа в Р България на лицето.

От изложеното следва, че работодателят и жалбоподател в настоящото производство не се е съобразил с тези свои задължения и не е изпълнил абсолютната и безусловна забрана за допускане до работа на работник гражданин на трета държава без съответното разрешение за работа от МВР или разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, с което е нарушил чл.75а, ал.2 ЗТМТМ. Нарушението е от категорията на формалните административни нарушения – в състава му не са обхванати съставомерни обществено опасни последици. Същото е било извършено към момента на постъпване на работа на работника – 18.10.2021 г. Административното нарушение е извършено от работодател имащ качеството на юридическо лице, поради което отговорността му е обективна и въпросът за вината не подлежи на обсъждане. Събраните писмени и гласни доказателствени средства, като последователни, логични и непротиворечиви, изцяло кореспондират по между си, взаимно се допълват, и водят до единствено възможния извод относно посочената фактическа обстановка и доказват по несъмнен и безспорен начин фактическия състав на административното нарушение.