Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 2453 от 29.10.2026, Административен съд - Разград

Съд
Административен съд - Разград
Дело
538/2026
Подписан
29.10.2026
В сила
29.10.2026

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2453

Разград, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - II състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20267190700538 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

Постъпила е жалба от А. О. Х. от [населено място], обл. Разград, подадена чрез адвокат С. Б., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1927416/ 10.07.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Разград, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, б.б. „бб“ от ЗДвП е отнето свидетелството му за управление на МПС (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 3 месеца.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. С оглед на това се иска от съда да отмени оспорената ЗППАМ, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира се и заплащане на деловодните разноски.

Ответникът по жалбата е депозирал писмено становище, в което заявява, че тя е недоказана и неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира и за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и правни съображения:

С обжалваната ЗППАМ е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, б.б. „бб“ от ЗДвП и е разпоредено временно отнемане на СУМПС на А. Х. до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 3 месеца.

В нея е посочено, че на 10.07.2026 г. той управлявал собствения си лек автомобил „Нисан Ноте“ с рег. № [рег. номер] по път І-2, км 79+384, паркинг на опорен пункт „Момин рид“, като при движение назад не се убеждава, че пътят зад него е свободен и се блъска в неподвижно препятствие (дървени палети), в следствие на което настъпва пътнотранспортно произшествие (ПТП) с материални щети по неговия автомобил (които не са установени по вид и характер). Водачът напуска мястото на произшествието.

Това негово поведение е възприето като нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП и на задълженията му като участник в ПТП, регламентирани в чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и срещу него е съставен АУАН серия GA № 3670665 от 10.07.2026 г. В АУАН изрично е посочено, че от нарушението няма причинени имуществени вреди.

Съдът намира, че оспореният акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и приложената Заповед № 339з- 2920/ 09.09.2025 г. на директора на ОДМВР – Разград. Тя е издадена в установената от закона писмена форма, като съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите основания, обосновали административния орган да приложи конкретната ПАМ.

В нея обаче недостатъчно ясно и конкретно са посочени правните основания за прилагане на ПАМ. Съгласно приложената разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „з“, б.б. „бб“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага предвидената там ПАМ – временно отнемане на СУМПС за срок от три месеца на водач, който извърши нарушения по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8. В казуса административният орган е посочил, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 ЗДвП. Според тази санкционна норма се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който:

1. управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места;

2. е поставил или използва устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право;

3. откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол;

4. откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението;

5. наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие;

6. при пътнотранспортно произшествие, в което няма участие, откаже необходимото съдействие с моторното превозно средство;

7. управлява моторно превозно средство в нарушение на условията, вписани в издаденото разрешение за временно движение.

Налице са седем различни по вид административни нарушения, наказуеми по този ред, поради което административният орган е бил длъжен да квалифицира конкретното деяние в коя от хипотезите попада и да посочи съответната му законова разпоредба. Следва да се отбележи, че в АУАН не е посочена санкционната норма и това става за първи път с издаване на ЗППАМ. Административният орган не е изпълнил това свое задължение и не е посочил коя от хипотезите на чл. 175, ал. 1, т. 1 – т. 7 ЗДвП приема за приложима.

ЗППАМ е издадена и в противоречие на материалния закон. Макар недостатъчно конкретно и ясно да е посочена приложимата законова разпоредба, би могло да се предположи, че в случая административният орган е приел, че жалбоподателят е нарушил задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие (чл. 175, ал. 1 , т. 5 ЗДвП). От фактическото описание на нарушението се установява, че противоправното му поведение се изразява в това, че той е напуснал мястото на ПТП. Правната квалификация на нарушението обаче не съответства на така описаното нарушение.

Задълженията на водачите, участници в ПТП, са регламентирани в чл. 123 ЗДвП в зависимост от последиците от ПТП. Водачът е длъжен да остане на мястото на произшествието само в случаите, когато от него са пострадали хора (чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП), както и в случаите, когато от ПТП са причинени само имуществени вреди, ако между участниците няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „ в“ ЗДвП). Безспорно в казуса няма пострадали лица, както и други участници в ПТП, поради което жалбоподателят не е бил длъжен да остане на мястото на произшествието.

ЗППАМ е издадена и в противоречие с преследваната от закона цел. По своя характер ПАМ са проявление на държавната принуда и винаги създават ограничения и въздействат негативно върху правната сфера на техните адресати. По дефиницията на чл. 22 ЗАНН и чл. 171 ЗДвП тяхната цел е да се преустанови конкретното нарушение и да не се допускат други нарушения на ЗДвП, като не следва да причиняват вреди, които надхвърлят необходимото за това и са явно несъизмерими с преследваната цел. В случая, за вмененото административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП законодателят предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца, който съвпада със срока, предвиден в чл. 171, т. 1, б. „з“, б.б. „бб“ ЗДвП. Ако наложената ПАМ се изпълни, то жалбоподателят фактически ще изтърпи предвиденото от закона административно наказание, без да му е наложено по реда на ЗАНН с влязъл в сила правораздавателен акт. Това би довело и до нарушение на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК.

По така изложените фактически и правни съображения съдът намира жалбата за основателна.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото, които са своевременно предявени и доказани в размер на 255, 11 евро, от които 5, 11 евро внесена държавна такса и 250 евро заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така Разградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1927416/ 10.07.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Разград.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Разград да заплати на А. О. Х. от [населено място], обл. Разград сумата от 255, 11 € (двеста петдесет и пет евро и единадесет цента) - дължими деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 175, ал. 5 ЗДвП.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�