Определение № 2699 от 17.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2699 гр. София, 17.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502645 по описа за 2025 година Производството е образувано по частни жалби на Д. Д. Г. чрез процесуалния му представител срещу определение № 13247/ 09.07.2025г. и определение № 13245/09.07.2025г., СГС, ГО, 20 състав, постановени по гр.д.

№ 3874/25г. С първото е отказано частично да бъде освободен от заплащане на държавна такса, а с второто е върната исковата му молба и производството по делото е прекратено по отношение на иска за прогласяване на нищожност на договор за учредяване на договорна ипотека.

Жалбоподателят твърди, че е в затруднено материално състояние и заплащането на държавна такса и разноски по делото му е непосилно. След извършване на удръжки от заплатата му, доходът му е на прага на бедността за 2025г. Счита, че определението с което е върната исковата му молба и производството по делото е прекратено е неправилно и незаконосъобразно.

Допустимостта на иска и неговата цена се определят съобразно твърденията в исковата молба. Ако изложеното в нея не е достатъчно и не е конкретизирано в достатъчна степен съдът е длъжен да даде точни и ясни указания по нередовността. Представяне на доказателства към исковата молба не е условие за редовност на исковата молба. Съдът е прекратил производството преди да се стабилизира определението по чл.83, ал.2 от ГПК. Едва след това той трябва да даде указания относно редовността на исковата молба.

Затова моли въззивния съд да отмени обжалваните определения. Да 1 бъде освободен изцяло от заплащане на държавна такса и да върне делото за продължаване на процесуалните действия.

Съдът след като обсъди доводите, изложени в частните жалби, намира, че същите са допустими като предявени в законоустановения преклузивен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез упълномощен процесуален представител и срещу съдебни актове, подлежащи на инстанционен контрол.

С обжалваното определение по чл.83, ал.2 от ГПК СГС е освободил частично ищецът от заплащане на държавна такса. С второто определение първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото поради неизпълнение на дадените указания и не е отстранил нередовността на исковата молба по отношение на иска за прогласяване на нищожност на договор за учредяване на договорна ипотека.

Определенията на СГС са валидни и допустими.

По правилността им.

Жалбоподателят, като ищец пред първоинстанционния съд, е предявил с насрещна искова молба искове за прогласяване на нищожност на два договора за заем и на договор за учредяване на договорна ипотека. На основание чл.7 от ГПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Този принцип на служебното начало намира своето продължени в разпоредбата на чл.129, ал.1 от ГПК, според която съдът проверява редовността на исковата молба и ако констатира, че тя не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК съобщава на ищеца да отстрани допуснатите нередовности. Указанията на съда във връзка с проверката за редовността на исковата молба трябва да бъдат ясни, точни и конкретни така, че страната, до която са адресирани да може да ги разбере и отстрани, респективно нейният процесуален представител.

В съответствие на това свое правомощие първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с разпореждане № 13063/21.05.2025г. в частта по иск за нищожност на договор за учредяване на договорна ипотека.

Дал е на ищеца ясни и точни указания. Те са му съобщено валидно по реда 2 на чл.39, ал.1 ГПК на неговия процесуален представител. В дадения едноседмичен срок ищецът е депозирал молба, с която е изпълнил частично дадените указания. Поискал е да бъде освободен от заплащане на държавна такса и разноски и продължаване на срока за изпълнение на задължението за представяне на договора за учредяване на договорна ипотека- молба от 13.06.2025г. С определение № 11735/17.06.2025г. срокът за изпълнение на дадените указания е продължен с две седмици. За този съдебен акт страната не следва да бъде уведомявана, а да следи сама за изтичането на вече дадения срок и началния момент, от който започва да тече новият. Със същата молба ищецът е представил декларация за материално и гражданско състояние. В нея Д. Г. е посочил, че получава месечно възнаграждение в размер на 3 509лв., притежава недвижим имот. Няма лица, които да издържа, няма пречки от здравословно естество за да полага труд и получава доход.

Декларираният разходът за лекарства е минимален. От доказателствата по делото се установява, че ищецът има задължения към Сдружение „

Академия за успех“ и „Нова Финанс“ ООД. Предвидените в тях месечни вноски за погасяване на кредитите надхвърля размерът на декларирания месечен доход. Освобождаването от заплащане на държавна такса е предвидено като изключение и може да се приложи от съда само, ако той намери, че лицето е материално затруднено по начин, че да не може да упражни предоставените му материални и процесуални права. Прилагането на чл.83, ал.2 от ГПК е в случаите, когато ищецът няма достатъчно средства да заплати таксите и разноските, т.е. няма имущество и доходи над необходимите за издръжката му. Това гарантира достъпа до съдебна защита на страните. С оглед на това жалбоподателят, като ищец в процеса, следва да бъде освободен от заплащането на държавна такса по делото изцяло.

Връщането на исковата молба по отношение на иска за прогласяване на нищожността на договора за учредяване на ипотека и прекратяване на производството по делото е неправилно и незаконосъобразно. Видно от определението по чл.83, ал.2 от ГПК съдът е дал указания на Д. Г. да внесе държавна такса от 1000лв. в едноседмичен срок. Този съдебен акт му е съобщен на 30 .07.2025г. чрез пълномощника му, но още преди изтичането му съдът е приел, че указанията не са изпълнени. Следва да се посочи, че преди влизане в сила на определението за освобождаване от държавна такса и разноски, не може да се върне искова молба, когато нередовността на 3 последната е свързана именно с това. Едва след влизането му в сила съдът дължи нови указания за внасяне на държавна такса и след неизпълнението им в срок, да пристъпи към прилагане на чл.129, ал.3 от ГПК. Непредставянето на договора за учредяване на ипотека не води до връщане на исковата молба, доколкото той може да бъде приобщен като доказателство по делото в хода на съдебното дирене. Това не е нередовност на исковата молба по смисъла на чл.129, ал.1 от ГПК.

Поради изложеното и двете определения следва да бъдат отменени като на основание чл.83, ал.2 от ГПК жалбоподателят бъде освободен изцяло от заплащане на държавна такса.

Поради изложеното частните жалби са основателни.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 13247/ 09.07.2025г. на СГС, ГО, 20 състав, постановено по гр.д. № 3874/25г. в частта, в която е отказано освобождаване от държавна такса за сумата от 1000лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Д. Д. Г. от заплащане на държавна такса по делото в размер на 1000лв.

ОТМЕНЯ определение № 13245/09.07.2025г., СГС, ГО, 20 състав, постановено по гр.д. № 3874/25г.

ВРЪЩА делото на същия съд и състав процесуалните действия. за продължаване на

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4