Решение № 1083 от 05.08.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1083 гр. Варна, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Д. Караниколов при участието на секретаря Петранка Н. Петрова като разгледа докладваното от П. Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20223110201391 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД, ЕИК

175423175, със седалище и адрес на управление: област Варна, гр.Долни чифлик, ул. “Армейска“ № 5, представлявано от управителя П.Х.Г., депозирана чрез адв. П.Х. Х. от ВТАК, против Наказателно постановление № 23-0001640/11.10.2021 година, издадено от П. И. Ц.- Директор на РД“АА“, гр.Варна, с което на основание чл. 104, ал.7 от ЗАвП на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвП.

В жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че административно наказващият орган не е направил задълбочен анализ и правилна преценка на обстоятелствата, осъществяващи състава на соченото в НП нарушение. В резултат на това не 1 бил приложен правилно материалният закон. При издаването на обжалвания акт били допуснати и съществени процесуални нарушения. Визира се нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 42,ал.1,т.4 ЗАНН и чл.

57, ал.1,т.5 и 6 от ЗАНН се явява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното от нас НП. Визира се нарушение на материалния закон изразило се в неправилно приложение на закона, тъй като нарушението следвало да бъде квалифицирано по чл. 93г., ал.2 от ЗАвП . Претендира се присъждане н разноски.

В съдебно заседание въззивното дружество не се представлява. От процесуалния представител на дружеството - адв. Х., ВТАК са депозирани писмени бележки, в които навежда и нови основания. и моли за отмяна на НП на посочените в жалбата основания. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. В придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда директорът на РД “АА“ - Варна излага становище за законосъобразност на НП. Отправя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На дружеството – жалбоподател „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД, ЕИК 175423175, представлявано от управителя П.Х.Г., притежаващо Лиценз № 4577/08.11.2010 г. на Общността за международен автомобилен превоз на товари, валиден до 07.11.2025 г. , била извършена комплексна проверка от длъжностни лица към РД “Автомобилна администрация” гр. Варна, сред които и св.Б.Г.. На 14.06.2021г . до дружеството била изготвена Покана peг.

№ 14-00-51- 773/01.06.2021 г. за извършване на комплексна проверка за периода от 01.08.2020 г. до 30.11.2020 г. относно транспортната дейност на 2 фирмата от Директора на РД“АА“- Варна. Поканата била изготвена на основание чл.91б., т.1 от ЗАвП, във връзка с чл.12, ал.4 и ал.5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. на МТИТС и била адресирана до управителя на дружеството. Тя съдържала писмено разпореждане до възз. в 7-дневен срок , да предостави в РД “АА” гр. Варна документи във връзка с проверка на документацията относно транспортната дейност на дружеството за периода от 01.08.2020 г. до 30.11.2020 г. В цитираната покана подробно бил изложен списък с изисканите документи и информация сред които: т.5, изречение 2 от раздел 1 информация извлечена от паметта на тахографа и от картите на водачите на магнитен носител. В поканата било посочено още, че документите следва да се представят на проверяващия екип, както и била упомената отговорността, която се носи при непредставяне на изискуемите съгласно чл.97, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/.

Поканата била връчена на 14.06.2021 г. на г-н П.Г. - управителна дружеството. До изтичане на 7-дневния срок-21.06.2021 г. визиран в горепосочената наредба за представяне на изисканите документи, въззивното дружество не представило в административната сграда на РД“АА“-Варна информация на магнитен носител извлечена от картата на водача Н.И.Н., ЕГН: ********** за периода на проверката. В хода на проверката от 2 бр.

CMR от 22.10.2020 г. и 27.10.2020 г., записи от паметта на дигиталния тахограф, монтиран в МПС с peг. № В 93-96 ВХ било установено, че водачът Н.Н. е извършил международен превоз на товари. Исканата информация за Н.Н. не била представена до приключване на проверката.

В хода на проверката били снети писмено обяснение от управителя на дружеството с peг. № 14-00-51-773/2/30.07.2021 г., в които същият посочил, че причината поради която дружеството не може да представи тахографски данни за шофьорите и камионите е неизправност в системата, с която работят, обслужвана от дружество Frotcom България. Посочено било още, че системата не позволявала архивирането на файловете. В обяснението било посочено, че нужните данни можели да бъдат предоставени след излизането на новата карта на водача, заявление а което било подадено в РД „АА“-Варна.

Поискано било да бъде дадена възможност на дружеството да представи исканата информация на по-късен етап.

При горните констатации на 31.08.2021 год. срещу въззивното 3 дружество от св. Б.Г. – главен инспектор при РД „АА“ – Варна бил съставен АУАН, серия А-2021, бл. № 294581, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвП като приел, че нарушението е извършено в гр.Варна на 22.06.2021 год., която дата се явява денят следващ датата, на която е изтекъл срокът за предоставяне на информацията с визираната по-горе покана. Актът бил предявен и връчен още същия ден на представляващия въззивното дружество лице, което го подписало с отбелязване, че има възражения.

В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени и писмени възражения пред АНО.

Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП на директорът на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, в което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от актосъставителя, като на основание чл. 104, ал.7 от ЗАвП наложил на въззивото дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000.00 лева за нарушение на чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвП. Наказателното постановление било връчено на упълномощено лице на 18.10.2021 г..

В законоустановения 7-дневен срок, на 25.10.2021г. /видно от пощенското клеймо/, чрез Директора на РД „АА“-Варна в РС-Варна, била депозирана жалба срещу горепосоченото НП.

Съдът напълно кредитира показанията на св. Б.Г. и св.Б.И., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат. Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията на свидетелите – Г. и И., дадени в съдебно заседание, АУАН , покана, приемо-предавателен протокол, заповед, пълномощно, информация от паметта на тахограф и от останалите приети по делото писмени доказателства.

4

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл.

91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", каквото безспорно качество притежава и актосъставителя – Б.Г.. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон предоставя правомощие на тези лице, при изпълнение на задълженията си да съставят актове за констатираните нарушения. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗАвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 год.

/приложена към преписката/ министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на директорите на РД „АА“ да издават НП за нарушения по ЗАвП без да обвързва тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията. В случая НП е издадено от П. Ц. в качеството му на директор на РД „АА“-Варна, поради което е издадено от компетентен орган. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Б.И. присъствал при установяване 5 на нарушението и съставяне на АУАН–видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административнонаказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение на закона.

Разпоредбата на чл. 104, ал. 7 от ЗАП, за която е ангажирана отговорността на въззиника, предвижда отговорността на превозвач, който не съхранява (пр. 1) тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказва да ги предостави за проверка (пр. 2) на контролните органи. Очевидно е че нарушението има две форми на изпълнително деяние. Първата е несъхранение на тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача, а втората е обективира отказ за предоставянето им при проверка от контролните органи. От обективна страна втората форма на изпълнителното деяние е възможна само ако информацията е била съхранена, в противен случай е налице първата хипотеза на несъхранение на информация.

6

На следващо място от обективна страна за да е нарушена посочената по-горе разпоредба в хипотезата на непредставяне ( не е спазил законоустановения 7-дневен срок ….. да представи- такова е изпълнителното деяние вменено на въззивника) следва на първо място да е налице извлечена информация и на следващо място да е съхранена такава информация. Само в тези случаи би могло да бъде осъществено деяние под формата на непредставяне на информация защото ако информация изобщо не е била извлечена то няма как такава изобщо да бъде съхранена, съответно представена. Тогава ще е налице друго нарушение, но е и вмененото на въззивника.