Решение № 24 от 13.04.2017, Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

№...

13.04.2017г. Гр. Г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГЪЛЪБОВСКИ

РАЙОНЕН СЪД

Граждански състав

На 29.03.2017г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА

МИНЧЕВА

Секретар Б.К., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №483 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.286 и сл.от ТЗ и във връзка с чл.92 от ЗЗД, във връзка с чл.309 от ТЗ.

Исковете са предявени от „К.-С.”

ЕООД гр.С. срещу “А.” АД гр.К. и „А. Г.“ ЕООД гр.Г.. С исковата молба се твърди, че между ищеца и Консорциум „А.” ДЗЗД бил сключен Договор за проектантска услуга от 04.04.2011г. Съгласно договора възложителят се е задължил да заплати възнаграждение за извършената услуга в размер на общо 39600,00лв. като плащането е следвало да се извърши на две вноски – авансово 19800,00лв. в срок от три дни от сключване на договора, и 19800,00лв. в срок от седем дни от датата на приемане на цялата документация без забележки. Ищецът изпълнил своите задължения по договора и на 16.05.2011г. с Констативен протокол работата му била приета без забележки. На 29.09.2011г. била издадена Фактура №33 за сумата от 23760,00лв. с включено ДДС. От страна на възложителя били извършени плащания по фактурата в размер на общо 20760,00лв. като остатъкът от 3000,00лв. все още не бил заплатен. Възложителят бил гражданско дружество по ЗЗД със съдружници – ответниците “А.” АД гр.К. и „А. Г.“ ЕООД гр.Г.. Съгласно съдебната практика правата и задълженията от дейността на дружеството не възникват за него, а за съдружниците. Поради тази причина исковата претенция била насочена към съдружниците. Същите поели общо задължение и били солидарно отговорни към ищеца за изпълнението на задължението по Фактура №33/29.09.2011г. Освен това съгласно чл.20 от договора при неизпълнение на задължението се дължало и неустойка в размер на 0,5% за всеки просрочен ден, но не повече от 15% от стойността на дължимата сума по договора. Поради тази причина ищецът претендира неустойка в размер на 2970,00лв. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.374/2016г. по описа на РС-Г.. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 5970,00лв. - главница, представляваща неизплатено задължение по фактура №33/29.09.2011г. в размер на 3000,00лв. и неустойка по договор за проектантска услуга от 04.04.2011г. в размер на 2970,00лв., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски.

Ответникът „А. Г.“ ЕООД гр.Г. в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е изцяло неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че има сключен договор между ищеца и Консорциум „А.” ДЗЗД, с който е договорено изготвянето на инвестиционни проекти по част конструктивна на обект: „Изработка, доставка и монтаж на съоръжения за метален и стоманобетонен газоход, складови помещения и командна зала за обслужване към система за очистване на димни газове в ТЕЦ „М.*” АД гр.Д.”.

Ищецът е изпълнил определени видове работи, като съответните папки са предадени с подписването на Констативен протокол от 16.05.2011г. Изготвените проекти обаче не били предадени в цялост, тъй като не бил предаден електронен носител в разрез с уговореното в договора. Освен това предадените на хартия проекти не са приемани от възложителя по договора, тъй като същите са предадени на инж. Енчо Цветков – служител на главния възложител и собственик на системата за очистване - ТЕЦ „М.*” АД. Консорциум „А.” ДЗЗД е имал интерес проектите да бъдат предадени на него, а не на главния възложител.

Въпреки това проектите са предадени на трето за договора лице. Ответникът твърди, че има изрично разписани правила за предоставянето на проектантски услуги както и за формата на приемо-предавателния протокол за приемане на готовите проекти. Тези правила не са спазени от ищеца, който е предал проектите на трето лице с протокол, който не съдържа белезите на задължителния образец.

Освен това предаването е станало на 16.05.2011г. видно от констативния протокол, а фактурата е издадена едва на 29.09.2011г., което навежда на извода, че датата на констативния протокол не е тази, на която е станало предаването.

Предвид факта, че Консорциум „А.” ДЗЗД не е приел и проектите съставени от ищеца, то претенцията за заплащане на главницата от 3000,00лв. била изцяло неоснователна. Тъй като не било налице приемане на работата на изпълнителя, възнаграждение изобщо не било дължимо. Изготвянето на инвестиционните проекти от страна на ищеца не било според изискванията на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, както и според нормите на Наредба №4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Плащането на възнаграждение по договора било обвързано с изпълнението на задълженията на ищеца, каквото изпълнение не било доказано с приложените към исковата молба документи. Не основателна била и претенцията за заплащане на неустойка. Съгласно чл.20 от договора неустойката е в размер на не повече от 15% от дължимата, но не заплатена сума по договора, а не от стойността на целия договор. Освен това на основание чл.111, б.”б” от ЗЗД претенцията за неустойка била погасена по давност.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

На основание чл.87, ал.2 от ЗЗД заявява, че разваля

Договор за проектантска услуга от 04.04.2011г. поради неизпълнение на задължението за представяне на предмета на договора и факта, че представянето на изготвените проекти към настоящия момент вече е безполезно. Моли на основание чл.88 от ЗЗД да бъде осъден ищеца да върне полученото по договора от Консорциум „А.” ДЗЗД.

Ответникът „А.“ АД гр.К. в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е изцяло неоснователен. По отношение на претенцията за неустойка, прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111, б.”б” от ЗЗД. Твърди, че не дължи нищо на ищеца, а всички претенции следва да бъдат отнесени към другия ответник по делото. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.д.374/2016г. по описа на РС-Г. е видно, че ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 5970,00лв.

- главница, представляваща неизплатено задължение по фактура №33/29.09.2011г. в размер на 3000,00лв. и неустойка по договор за проектантска услуга от 04.04.2011г. в размер на 2970,00лв., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №225/29.09.2016г., с която е уважил заявлението на ищеца. Срещу така издадената заповед ответникът е подал възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правен интерес за предяви настоящия установителен иск.

По делото е представено и прието като писмено доказателство копие на Договор за проектантска услуга от 04.04.2011г., от който се установява, че между ищеца и Консорциум „А.” ДЗЗД е бил сключен договор с предмет изработка на инвестиционен проект по част конструктивна на обект:

„Изработка, доставка и монтаж на съоръжения за метален и стоманобетонен газоход, складови помещения и командна зала за обслужване към система за очистване на димни газове в ТЕЦ „М.*” гр.Д.. Видно от представеното извлечение от Регистър БУЛСТАТ, Консорциум „А.” ДЗЗД е дружество по ЗЗД със съдружници към момента на сключване на договора „А. Г.“ ЕООД гр.Г. и „А.“ АД гр.К. при равно участие.

По делото са приети като писмени доказателства копия на Фактура №33/29.09.2011г. и Констативен протокол от 16.05.2011г., от които се установява, че ищецът, в качеството си на изпълнител по договора от 04.04.2011г. е предал работата си по договора, която е приета от инж.Е.Цветков на 16.05.2011г. Издадена е фактура за остатъка от дължимото плащане по договора или общо за сумата от 23760,00лв. с ДДС.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните е бе прието от съда. Видно от заключението на експертизата, Фактура №33/29.09.2011г. е надлежно осчетоводена в счетоводството на двете страни. Консорциум „А.” ДЗЗД е ползвал данъчен кредит по фактурата. Направени са частични плащания в полза на ищеца, като остатъкът от 3000лв. не е изплатен от страна на ответните дружества. Относно въпроса на ответника „А. Г.“ ЕООД гр.Г. дали инж.Е.Цветков е служител на някое от ответните дружества, вещото лице дава заключение, че няма данни инж.Е.Цветков да е бил в служебни или трудови правоотношения с Консорциум „А.” ДЗЗД или в някое от дружествата – участници в него. Инж.Е.Цветков е служител на ТЕЦ „М.*” гр.Д., на длъжност „Ръководител направление Поддръжка и ремонт”.

Относно възраженията на ответника „А. Г.“ ЕООД гр.Г., че изготвянето на инвестиционните проекти от страна на ищеца не било според изискванията на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, както и според нормите на Наредба №4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, относно регистрирането на договорите за проектиране, съдът намира, че дори тези правила да са нарушени, това не обуславя недействителност на сключения между страните договор. Независимо от факта, че изпълнителят подлежи на някаква санкция от страна на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, страните са обвързани от сключения между тях договор.

В сключения между страните Договор от 04.04.2011г. е записано, че същият се сключва на основание чл.162, ал.2 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2 от ЗУТ в редакцията му към момента на сключване на договора, „Условията и редът за осъществяване на авторски надзор по време на строителството се определят чрез договор между възложителя и проектанта. Авторският надзор по част "Конструктивна" е задължителен за всички строежи от първа до пета категория включително.” Съдържанието на понятието авторски надзор не е легално дефинирано, но от посочената разпоредба може да се направи изводът, че това е дейност по осъществяване на контрол от проектанта относно спазването на инвестиционния проект в процеса на строителството. Следователно въпреки така посочената разпоредба, съгласно чл.20 от ЗЗД „При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.” Видно от клаузите на договора между страните и конкретно на посочения предмет на договора, същият представлява договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД. Страните не спорят относно договорената цена и начина на заплащането й. Видно от чл.2 от Договора плащането се извършва на две части – авансово 50% от цената и останалата част от 50% - в срок седем дни от датата на приемане на цялата проектна документация без забележки, а при наличие на забележки – от датата на отстраняването им. Съгласно чл.8 а) от Договора, изпълнителят – ищец по делото изготвя и предава проектната документация с приложените към нея графични части в три екземпляра на хартиен носител и на електронен такъв, в съответствие с уговорените срокове. Съгласно чл.15 от Договора възложителят – ответниците по делото, приема в цялост извършената дейност с подписването на констативен протокол – Приложение №1 към договора.

Съдът намира за несъстоятелни аргументите на ответника „А. Г.“ ЕООД гр.Г. относно формата на документа за предаване и приемане на работата по договора. Този факт е несъществен и не се отразява на факта на изпълнение или неизпълнение на договорните задължения между страните.