Решение № 260357 от 18.01.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 8657/2019
- Вид
- Решение № 260357
- Подписан
- 18.01.2021
- В сила
- 31.05.2022
- Състав
- МИЛЕНА БОГДАНОВА МИХАЙЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21 ал.1 · Семеен кодекс
- чл.21 ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл.22 · Семеен кодекс
- чл.23 · Семеен кодекс
- чл.23 ал.1 · Семеен кодекс
- чл.23 ал.2 · Семеен кодекс
- чл.28 · Семеен кодекс
- чл.29 ал.3 · Семеен кодекс
- чл. 32, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 44 и 45 · Семеен кодекс
- чл. 44 и 45 · Семеен кодекс
Р Е
Ш Е
Н И Е гр.София 18.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
При секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдия Богданова гр. дело №8657/2019г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К.К.Д. ЕГН ********** от гр.София, кв.“********чрез адв.Р.А. съдебен адрес ***, Манастирски ливади – Запад, ул.“********срещу Е.С.Д. ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес ***, с която е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че тя не е собственик на придобитите по време на брака недвижими имоти, описани в НА за покупко-продажба на недвижими имоти №59, том трети, рег.№8652, дело №382 от 2015г. – фризьорски салон и ателие за козметични услуги, находящи се в гр.София, поради липса на принос при придобиването им и в условията на евентуалност иск за определяне на по-голям дял от общото имущество, предмет на настоящия иск, като приноса на ищеца значително надхвърля приноса на ответницата.
1.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 17.09.2015г. в гр.София. От брака си нямали родени деца.
Продължил до 28.05.2019г., когато бил прекратен с Решение от 28.05.2019г. по гр.д.№72880/2018г. по описа на СРС. На 29.12.2015г., твърди, че е закупил фризьорски салон и ателие за козметични услуги в гр.София, за да има работа съпругата му, с кредит, който изтеглил и заплатил всички разходи по оборудване на салона и откриването му, като тя му обещала да заплаща вноските по кредита.
Това не станало. Ищецът твърди, че от закупуване на имотите единствено той е заплащал и продължавал да заплаща вноските по кредита от заплатата си. Заплатил всички разходи по прехвърляне на имотите, както и самоучастие по кредита в размер на 6400лв., включително и хонорара на брокера в размер на 2000лв.
Ответницата не била взела участие в закупуването на имота и не разполагала с никакви парични средства. Обещала му, че след като разработи салона ще започне да заплаща вноските по кредита сама, но повече от две години не се случвало. Освен това заплащал и месечните й осигуровки в размер на 150лв. в продължение на 18 месеца. Преминала на четири часов работен ден във фирмата на майка й, за да плаща по-малко осигуровки и от средата на 2017г. започнала със заработеното от салона да си плаща осигуровките, тока, водата и някои от консумативите в салона. Твърди, че тя нямала никакъв принос в придобиването на имотите. Всички доходи, които получавала от работата си, тя влагала в консумативи и по никакъв начин не облекчавала ищеца в изплащането на кредита. Освен изложеното, ищецът твърди, че ответницата никога не се била грижила за домакинството, единствено той приготвял вечеря и й сервирал
На 13.08.2018г. ответницата го напуснала и приключило съвместното им съжителство. Тя му предложила да продадат имотите и да се разведат по взаимно съгласие.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника.
В законоустановения едномесечен срок ответникът Е.С. Н.е упражнила правото си на писмен отговор.
Оспорва исковете като неоснователни. Оспорва изцяло изложените твърдения в исковата молба като неотговарящи на истината. Не оспорва, че с ищеца са се запознали в Интернет, когато тя е живеела и работела в Германия. Справяла се добре. Твърди, че след като заживяла в жилището на ответника в България направили ремонт, като тя донесла всичките си вещи – печка, хладилник, пералня и др. Не пестяла време, усилия, парични средства, познанства и приятелства, за да създаде уютен дом за семейството им. Твърди, че не е било нейно предложението за закупуване на процесните имоти и че не е варно, че не е участвала с никакви средства и принос за тяхното придобиване.
Поради неразбирателство от различно естество с ищеца стигнали до развод. Той й предложил да продадат имотите и тя била съгласна, но в случай, че си разделят парите от продажбата, след погасяване на кредита. той не бил съгласен.
Ответницата твърди, че всички средства, които изкарвала от салона давала на ръка на ищеца, който разпределял семейния бюджет. Твърди, че участвала наравно с него при всяко едно плащане като давала парите на ръка на бившия си съпруг, а преводите били правени по неговата банкова сметка. ***а заплата. След закупуване на имотите, с нейни лични средства, личен труд и нейни приятели направили ремонт и открили козметичния салон. Твърди, че независимо, че била ангажирана през целия ден с работата си, нито за миг не била изоставила семейните си задължения – чистела, готвела, подреждала, подготвяла дрехите му за работа, пазарувала хранителни стоки и продукти за дома. След като напуснала семейното жилище, те не взела никакви вещи от там.
Ответницата излага доводи, че по кредита, с който са закупени процесните имоти тя е солидарен длъжник и независимо, че той е титуляр по договора, задължението за тяхното връщане е и за двамата и е без значение начинът на последващо погасяване на заемните средства, вложени в покупката на имотите. Което според нея не променя правата им в съсобствеността, дори изплащането да е било само със средства на ищеца. Оспорва твърденията му, че й е заплащал месечните осигуровки, включително и режийните разходи за салона.
Ответницата оспорва и искът, предявен в условията на евентуалност. Поддържа солидарността на задължението по кредита, което изключвало личния характер на тези средства.
Оспорва справката от банковата сметка на ищеца за извършвани преводи към нея за период преди брака като ирелевантни.
Оспорва представените от него писмени документи.
По делото е постъпило становище от ищеца във връзка с писмения отговор на ответницата. Оспорва изцяло твърдените от нея обстоятелства с подробни доводи.
Съдът, като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното.
Страните не спорят, че са сключили граждански брак на 17.09.2015г., прекратен с решение от 28.05.2019г. по гр.д.
№72880/2018г. на СРС.
От представения НА за покупко-продажба на недвижими имоти №59 том ІІІ, рег.№8652, дело №382 от 29.12.2015г. се установява, че по време на брака страните са закупили описаните в акта недвижими имоти – фризьорски салон и ателие за козметични услуги общо за сумата от 62 587лв. като за целта им е бил отпуснат ипотечен банков кредит.
От представения Договор за жилищен кредит
№4818/28.12.2015г., се установява, че същият е сключен между „Търговска Банка Д“ АД като Кредитор от една страна и К.К.Д. като Кредитополучател и Е.С.Д. като Солидарен длъжник. С този договор е бил предоставен на страните ипотечен кредит в размер на 55 000лв. за покупка на процесните недвижими имоти. Кредитът е бил предоставен за 120 месеца с краен срок за издължаването му 01.01.2026г. при месечна вноска в размер на 574,21лв., удържана от трудовото възнаграждение на ищеца.
Ищецът е представил като писмени доказателства пет броя отчети по сметка за периода от 31.08.2015г. до 10.09.2015г. за извършени плащания, издадени от Първа инвестиционна банка АД. Същите са неотносими към предмета на делото, доколкото касаят период преди сключване на граждански брак с ответницата и не дават яснота сумите да са били похарчени за ответницата.
Ищецът е представил като доказателства отчет по сметка от Първа инвестиционна банка, изготвен на 28.11.2015г. и платежно нареждане от 27.11.2015г. за извършени плащания хонорар на брокера 1477,60лв. с отразяване, че в брой са заплатени още 400лв. и 6258лв. 10% самоучастие за закупуване на имотите. Представена е справка за движение по сметка от „Търговска банка Д“ АД за периода от 01.01.2016г. до 04.06.2019г., от което се установява, че вноските по отпуснатия ипотечен кредит на страните са били удържани за този период от разплащателната сметка на ищеца, в какъвто смисъл е клаузата на договора.
От представената справка-извлечение от сметката на К.Д. в Първа инвестиционна банка, изготвена на 17.06.2019г. се установява, че на 04.12.2014г. Фонда за гарантиране на влоговете в банките му е превел сумата от 72 332,36лв.
От приложените по делото банкови нареждания от ответницата, се установява, че от 05.12.2019г. до 16.09.2020г. тя е заплащала различни суми в диапазон от 300лв. до 3000лв. по договора за банков кредит от 28.12.2015г., по който е съдлъжник. Като с последното банково нареждане от 16.09.2020г. за сумата от 3000лв. тя е уредила своите облигационни отношения с ищеца, касаещи договора за кредит.
Представено е електронно банково извлечение за периода 01.07.2020г. до 30.09.2020г. от Банка ДСК с титуляр Е. Н.ведно с платежно нареждане, от което се установява, че тя е заплатила описаните суми в извлечението за ел.енергия.
Представила е разписки за плащане, ел.писмо до и от „Топлофикация“ АД, за извършени плащания за периода от м. август 2018г. до м.февруари 2020г.
От представените Удостоверение за декларирани данни от НАП от 21.07.2020г., справка – данни за осигурено лице за периода от 01.-1.2016г. до 31.12.2019г. и три броя удостоверения от 22.06.2020г., се установява, че ответницата е бира осигурявана за посочените периоди за длъжностите, които съответно е заемала.
Представени са от ответницата доказателства за закупени стоки за дома по време на брака с ищеца – душ кабина и телевизор, последния д договор за кредит. Представила е писмо до банката – кредитор, с което Н.е заявила желанието си да продължи да заплаща по посочена отделна сметка нейната част от задължението по договора за кредит, поради това, че са в процедура по развод.
Съдът не обсъжда представените по делото писмени доказателства, касаещи лична коренспонденция между страните и други, относими към бракоразводното им дело.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал събиране на гласни докатазелства.
От разпита на свидетеля Д.К.Д. – син на ищеца, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК, се установява, че познава ответницата от м.септември 2015г., когато сключили граждански брак с баща му. Знаел, че три месеца след сключване на брака баща му изтеглил кредит, за да купи процесните имоти. Свидетелят посещавал фризьорския салон само с баща си, сам не бил ходил, помагал за пренасяне на дивани. През 2017г. често му се налагало да посещава района, в който се намирал салона и му правело впечатление, че Е. или е навън и пуши, или вътре нямало никой, често било затворено. Посещавал често дома на страните, предимно вечер, когато го канели на вечеря. Бил е свидетел на спорове между тях и на разговори относно това кога тя ще започне да има участие в погасяване на кредита, тъй като уговорката била тя да изкарва пари и да плаща вноските. Баща му покривал сметките, кредита и й бил плащал осигуровките. Имало период през 2017г., когато синът на ответницата живял при тях около два месеца, сестра й за около три и дъщеря й. Издръжката за всички била от баща му, както той му споделял. Свидетелят твърди, че баща му, виждайки, че салона не се развивал, предлагал на ответницата да прехвърли нейната част на него и тя да продължи да работи. Според него ищецът й давал пари, но не бил свидетел тя да му дава. Ответницата ходела с джипа на баща му на работа, като за поддръжката не давала пари. Свидетелят заявява, че не са живели заедно със страните, а на различни етажи в къщата. Двамата се разделили окончателно през м.август 2018г.
От показанията на св.Ц.В.– снаха на ищеца, чийто показанията съдът цени при условията на чл.172 ГПК, се установява, че няколко месеца след като ищецът сключил брак с ответницата, отишли със съпруга й – св.Д. да поискат от баща му да им помогне в закупуването на кола. Той им отказал с мотив, че е купил процесния салон, имал самоучастие, разходи за прехвърляне то му, за брокера, бил купил скъп апарат за лазерна епилация за салона около 4 000лв. Твърди, че няколко пъти минавала покрай салона, но само веднъж е виждала да работи, винаги било затворено. Не е виждала Е. да дава пари на К., напротив той й давал. Често се карали, защото тя не изкарвала пари и той й плащал дори осигуровките, пазарувал консумативи, плащал сметките.