Акт от 03.09.2020, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ….. 03.09.2020 год. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ­І -ви въззивен граждански състав на 04.08.2020 година, в публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

2. МАРТИНА КИРОВА

Секретар П. Узунова като разгледа докладваното от съдия М. КИРОВА възз.гр.д. № 341/2020 г. по описа на ЯОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на жил.сграда с адм.адрес - гр.Ямбол, ул.“Преслав“

№21, представлявана от Управителя на Етажната собственост П.В.П., против Решение № 129/25.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 3023/2019 г. по описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд е обявил ЗА НИЩОЖНИ Решенията на ОС на етажните собственици и упълномощените представители на собствениците на етажната собственост в жилищна сграда в режим на етажна собственост с адм. адрес - гр.Ямбол, ул.“Преслав“, бл.21, взети на проведено на 16.08.2019 г. общо събрание, а именно: - Решение № 1А – „Живущите в сградата собственици на МПС, да ги паркират в съответните им преместваеми обекти или извън прилежащия двор“, Решение № 1Б – „Забранява се паркирането на МПС пред входа на сградата“ и Решение № 1В – „МПС собственост на гости в сградата, да бъдат паркирани пред преместваемото съоръжение на собственика на апартамента, на който гостуват, но така, че да не пречат на влизането и излизането на останалите ползватели. Собствениците с гости паркирали своите МПС в двора, са длъжни да уведомяват Управителя“. Със същото Решение ЯРС е осъдил ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на жил.сграда в гр.Ямбол,ул.“Преслав“ № 21, представлявана от Управителя на ЕС П.В.П., да заплати на ищеца – П.Д.Г., с

ЕГН **********, сумата от 425.00 лв.

- съдебно-деловодни разноски.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло, с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Въззивникът изтъква, че в акта си, ЯРС коментира фактическата обстановка и формира своите правни изводи въз основа на разпоредба на материалния закон /чл.32 от ЗС/, която е неприложима към предмета на спора и не съответства на изложените обстоятелства. Неправилно според атакуващият първоинстанционния съдебен акт, съдът е достигнал до извода за нищожност на приетите три Решения на ОС на ЕС, приемайки, че кръгът на правоимащите с право на глас в ОС се определя от ЗС /чл.30 ал.3 и чл.31 ал.1 от ЗС/, а не се черпят правата от ЗУЕС. В жалбата си, въззивникът акцентира на това, че в Решението си, ЯРС се е позовал изцяло на Решение №659 от 20.11.2009г. по гр.д.№4357/2008г. на ГО на ВКС, което е прието при действието на стария и отменен ГПК и на отменения ПУРНЕС, както и на част от изводите в Решение №71/25.05.2017г. по гр.д.№3936/ 2016г. на ВКС, I г.о., което е относимо за допускане на съдебна делба и поставен касационен въпрос относно - представлява ли дворното място обща част на етажната собственост, в която трето лице няма дял. Изтъква се, че трите процесни Решения на ОС имат различен характер, което изисква съдът, който в случая осъществява съдебен контрол за законосъобразността им, в акта си да направи анализ за всяко едно от тях поотделно и да обоснове наличието на нищожност, още повече, че според въззивника, ЯРС не се е произнесъл по искането му да посочи застрашена ли е или не общата вещ. Във въззивната си жалба възивникът излага аргументи, с които счита, че в случая ОС има позволената от закона компетентност относно управлението на сградата и земята около нея, защото дворът, върху който е построена сградата има специфичния характер на обща част и се управлява изцяло по реда на ЗУЕС и чл.38 от ЗС, както и че оспорените решения са валидни и правилно съобразени с изискванията на ЗУЕС и ЗС. В тази насока се изтъква, че неправилно в Решението си ЯРС е приел, че в случая Решенията на ОС по управление на общите части, вкл.и земята, се вземат от различен кръг от лица, съгласно разпоредбата на чл.30 ал.3 и чл.31 ал.1 от ЗС, след като няма искане от ищеца или др.лица от ЕС да се сезира Районния съд за произнасяне по управлението на общата вещ – земята и прилежащите части на сградата, поради което следва да се приеме, че всички заинтересовани, вкл. и ищеца, са се дезинтересирали от тази процесуална и материално - правна възможност, поради което и формираното в случая мнозинство е приело мотивирани, правилни, валидни, допустими и законосъобразни решения, които въпреки това са отменени от съда. Възразява се, че без да бъде съобразен фактът, че за ОС са поканени за участие всички лица, притежаващи право на собственост върху дворното място, представляващо ПИ №*** по КК на гр.Ямбол, което означава, че кръгът на поканените не е стеснен, неправилно ЯРС, позовавайки се на разпоредбата на чл.32 ал.2 от ЗС, е приел, че в случая при приемането на въпросните три Решения са участвали извън своята компетентност лица, които са в ЕС, но не притежават право върху земята, като по този начин служебно е формирал мнозинство. Само по себе си така възприетото инцидентно прилагане на разпоредбата на чл.32 ал.2 от ЗС опорочава според въззивника постановеното съдебно решение. Изтъква се, че Решенията на ОС по точка 1 имат характера на актове по управление на стопанисването и ползването на прилежащото дворно място към сградата, а не са свързани с разпореждане на ид.части или на целия имот, което би изисквало задължителното участие на всички съсобственици на ПИ, поради това е неправилно да се приеме, както е сторил първоинстанционният съд, че етажните собственици не притежават правото на 100% върху ид.части от дворното място и за това не разполагат с правомощието да проведат ОС и да приемат решения по управлението на същото дворно място като обща част по реда на чл.16 и сл.от ЗУЕС, което е обосновало неправилен извод за нищожност на оспорените само три решения на ОС на ЕС, приети на 16.08.2019г.

Въз основа на изложените съображения и аргументи в жалбата си, въззивникът иска отмяна изцяло на решението на ЯРС и постановяване на ново, с което предявеният в производството иск по чл.40 ал.2 от ЗУЕС да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Доказателствени искания с въззивната жалба не са направени.

В срока за отговор на въззивната жалба по смисъла на чл.263 от ГПК, е депозиран писмен отговор от П.Д.Г., с ЕГН **********, чрез пълномощника му - адв.В.К. ***, в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на решението на ЯРС. По изложени подробни и аргументирани съображения и доводи, опровергаващи оплакванията във въззивната жалба, се иска потвърждаване на първоинстанционното решение като допустимо, правилно и законосъобразно, заедно с всички произтичащи от това последици.

Направено е искане за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. Доказателствени искания с отговора на въззивната жалба не са направени.

В с.з., за въззивника – ЕТАЖНАТА

СОБСТВЕНОСТ на жил.сграда с адм.адрес - гр.Ямбол, ул.“Преслав“ № 21, редовно и своевременно призован, се явява Управителя на ЕС - П.В.П. и пълномощникът - адв.М.С. ***, който от името на доверителя си заявява, че поддържа жалбата по изложените в същата съображения и с направеното искане. В допълнение се акцентира на това, че пространството пред входната врата е прилежаща площ към сградата, по своето естество и предназначение служи за общо ползване и съответно се явява обща част, независимо дали дворът като цяло е общ или не. Поради това като обща част, нейното ползване може да се регламентира от ОС и правилника, а паркирането на автомобили върху тази обща част, представлява нейно ползване. Твърди се, че и към момента въззиваемият Г. паркира автомобила си върху тази обща част и по този начин затруднява преминаването през двора и достъпа до входната врата на жил.сграда както на живущите в сградата, така и на МПС-та, а в случаи на необходимост и на позициониране и спиране пред входа на сградата на ППС със специален режим - било линейка, полицейски автомобил, пожарна и или др., изтъквайки, че по този начин се ограничават правата на живущите в жил.сграда в режим на ЕС. Претендира се за присъждане на направените пред настоящата въззивна инстанция разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. В случай, че съдът приеме въззивната жалба за неоснователна, се релевира на основание чл.78 ал.5 от ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В о.с.з. въззиваемия - П.Д.Г. се явява лично и чрез пълномощника си – адв.К., заявява оспорване на въззивната жалба и поддържане на депозирания писмен отговор по жалбата с изложените в същия съображения и доводи и с направеното с него искане. В хода на устните прения процесуалният представител на въззиваемия изтъква, че по делото е безспорно установено, че липсва идентичност между собствениците на апартаменти от процесната сграда и собствениците на идеални части от дворното място, като с оглед на това се акцентира, че съгласно цитираната в писмения отговор константна практика на ВКС, в този случай, дворът не се явява обща част по смисъла на чл.38 от ЗС и поради това всички решения за ползването на дворното място следва да се вземат по реда на чл.32 от ЗС, а именно - въз основа на решение на ОС на собствениците на дворното място, а не на етажните собственици. В пледоарията си адв.К. възвежда доводи, че въпросът за паркирането, е уреден нормативно в чл.43 ал.3 от ЗУТ, според която разпоредба когато земята, върху която е изградена жилищната сграда не е обща част по смисъла на чл.38 от ЗС, паркирането се осигурява чрез разпределение на ползването върху свободната дворна площ, която не е необходима за ползване на сградата по предназначение. Предвид на тези си съображения и поддържайки и тези, изложени в писмения отговор, адв.К. прави искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено решението на ЯРС като правилно и законосъобразно. Заявена е претенция за разноски пред настоящата въззивна инстанция съгласно представен списък по смисъла на чл.80 от ГПК и се изразява становище за неоснователност на релевираното от въззивната страна възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалният представител на въззиваемия.

Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна, поради което и настоящата въззивна инстанция дължи преценка и анализ на доказателствената съвкупност, приобщена по делото. След самостоятелна оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящата въззивна инстанция приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред РС-Ямбол е образувано въз основа на искова молба, предявена от П.Д.Г. ***, депозирана чрез пълномощник - адв.В.К. ***, с която в качеството му на собственик на апартамент №9, находящ се в жилищната сграда с адм.адрес -гр.Ямбол, ул.“Преслав“ №21, вх.“А“, ет.3 и на 81.09/1530 ид.ч. от ПИ с идентификатор №*** по КК на гр.Ямбол, е предявил иск с правна квалификация по чл.40 ал.1 от ЗУЕС - за отмяна като незаконосъобразни на решения по т.1А, т.1Б и т.1В от Протокол №17 от 16.08.2019г. на ОС на ЕС на жилищна сграда в режим на етажна собственост с адм. адрес - гр.Ямбол, ул.“Преслав“, бл.21.

Исковата претенция се основава на твърдения и доводи, че с оглед на това, че дворното място в което попада процесната жил.сграда в режим на ЕС няма статут на обща част, то атакуваните Решения на ОС на ЕС се явяват взети от некомпетентен орган – от ОС на етажните собственици, а не от събрание на съсобствениците на ПИ с идентификатор №***. Освен това твърдейки, че терена на посочения процесен ПИ се явява съсобствен с този на ПИ с идентификатор №***, се поддържа, че не всички съсобственици на земята, са били поканени на събранието, както и че същото не е следвало да се провежда по ЗУЕС, а по чл.32 ал.1 от ЗС.

Възведени са и доводи, че изготвените за събранието документи противоречат на чл.16 ал.5 от ЗУЕС и правят неясна волята на страните, като поставят под съмнение начина на гласуване и приетите решения. В тази насока се акцентира, че е налице несъответствие между отразени обстоятелства в Протокола от 16.08.2019г. и в двата списъка, които са неразделна част към него /на участниците в ОС и на начина на гласуване/, касаещи общото процентно съотношение на участвалите в проведеното на 16.08.2019г. ОС на ЕС и на общо гласувалите, като в Протокола е посочено, че са гласували общо 80.57 %, а в двата списъка са посочени като участници в събранието и гласували лица, притежаващи сумарно общо 90.57% от общите части. В хода на устните прения с представена писмена защита, ищецът чрез пълномощника си е възвел и друг порок за незаконосъобразност на оспорените Решения на ОС на ЕС, а именно, че с оглед на естеството им, което е за ползване на дворното място и паркирането в него на МПС-та би следвало при вземането им да се гласува и формира мнозинство на база - ид.части от дворното място, а не с ид.части от общите части на сградата.