Акт № 483 от 11.11.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- 521/2026
- Подписан
- 11.11.2026
- В сила
- 11.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410 ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 483 гр. Пазарджик, 11.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Мариана Ил. Димитрова
Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20265200500521 по описа за 2026 година
Производството е реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №445 постановено на 16.04.2026г. по гр.дело № 2932 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г. е прието за установено, че Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление на дейността : гр. София, пл. „Македония“ № 3, на осн. чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 410 ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дължи на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 сумата в размер на 915,53 евро /деветстотин и петнадесет евро и 53 евро цента, равняващи се на 1790,62 лв./, представляваща изплатено обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди, причинени на лек автомобил БМВ 750 с рег. № ***** на 31.01.2018г., ведно със законната лихва от 24.02.2025г. до окончателното й погасяване и сумата от 315,55 евро /триста и петнадесет евро и 55 евро цента, равняващи се на 617,16 лв. лева/ – обезщетение за забава за периода от 28.05.2022г. до 23.02.2025г., за които е издадена Заповед № 7243/11.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 10806/2025г. на Софийски районен съд, като за разликата над 315,55 евро до претендираната от 338,47 евро и за периода от 22.05.2022г. до 28.05.2022г. искът за мораторна лихва е отхвърлен като неоснователен.
Недоволен от решението е останал ответникът в първоинстанционното производство 1
Агенция „Пътна инфраструктура“, който чрез Областно управление Пазарджик с въззивна жалба, подадена в срока по чл. 259,ал.1 от ГПК обжалва решението, с изложени твърдения за неговата неправилност. Въззивникът твърди, че по делото не е установено по несъмнен начин механизма на ПТП, мястото на ПТП, причинно-следствената връзка между механизма и настъпилите вреди, поради което искът се явявал недоказан. Искането е решението като неправилно да бъде отменено, а въззивната инстанция реши спора по същество като отхвърли като неоснователен предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивните жалби.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и изложените от страните съображения относно правилността на обжалвания съдебен акт, установи следното :
На 31.01.2018г., И. С. С. управлявал лек автомобил „БМВ 750” с рег. № *****, собственост на Лизингова къща София лизинг ЕАД, ЕИК: ********* в посока от гр. Пазарджик към гр. София, в тъмната част на денонощието- на участък от път II – 37, намиращ се на надлеза след с. Сарая, осъществяващ пътна връзка с магистрала Тракия, е попаднал в дупка, намираща се в дясно на платното за движение в посока към магистралата с размери 80/80 широчина и 11 – 15 м. дълбочина.
Вследствие на настъпилия пътен инцидент по процесното МПС са настъпили увреждания: повредени предна дясна джанта и предна броня на автомобила.
Изцяло несъстоятелни са възраженията на въззивника ,че мястото на ПТП и механизма на настъпването му не са установени: правилно първоинстанционният съд е установил, че конкретното място на произшествието е установено както от гласните доказателства : показанията на свидетеля С., който лично и непосредствено е възприел намиращото се на пътя препятствие- дупка и мястото, на което е разположено, така и от заключението на вещото лице, което се е позовало, освен на съставете от ищеца документи по заведената щета и на данни от снимки на състоянието на пътя през 2 годините 2021г. и 2023г., където са констатирани следи от компрометиран участък в дясното платно за движение в посока с.
Гелеменово на състоянието му при посещението за извършване на огледа.
Механизма на ПТП се установява от заключението на САТЕ, а така също и от показанията на свидетеля И. С.. Установява се, че в участъка от път II – 37 на надлеза в посока от гр. Пазарджик към с.
Гелеменово, преди осъществяване на връзка с автомагистрала „Тракия“ не е имало поставен пътен знак от групата на В 26 забраняващ движението със скорост под максимално допустимата извън населено място до 90 км./ч. Предвид, че няма данни водачът да се е движил със скорост над разрешената и да са съществували препятствия ограничаващи или намаляващи видимостта, вещото лице е дало становище, че настъпването на пътнотранспортното произшествие е непредотвратимо, освен ако водачът на лекия автомобил се е движил със скорост 29 – 36 км./ч. при движение през светлата част на денонощието. От показанията на св. С. се установява, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието.
Вещо лице Ф. е категоричен, че получените повреди на автомобила и описани в щетата съответстват да са получени от изяснения механизъм на произшествието и е налице причинно-следствена връзка между щетите нанесени на процесния автомобил и механизма на ПТП.
Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и напълно се споделя от въззивния съд. Също така правните изводи, до които е стигнал първостепенният съд са правилни и обосновани, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивната инстанция обосновава решението си като препраща към тях.
Решението като правилно следва да бъде потвърдено.
3
Разноски не се присъждат, тъй като такива не са претендирани.
По изложените съображения, Окръжен съд Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №445 постановено на 16.04.2026г. по гр.дело № 2932 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4