Решение № 6926 от 14.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6926 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100506779 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Топлофикация София” ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 2025863040530 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863, срещу постановлението от 13.05.2025 г., с което съдебният изпълнител по възражението на длъжника вх. № 22262/29.04.2025 г. е отказал да намали размера на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя И.И.Г. и на разноските по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

В жалбата се излага възражение, че размерът на приетото за събиране от ЧСИ адвокатско възнаграждение на взискателя от 240 лв. е незаконосъобразен, тъй като в него се включва освен дължимото възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, но и възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. – за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване вземанията на взискателя. Сочи се, че освен сезиране на съдебния изпълнител за образуване на изпълнителното производство, в което бланкетно е посочен начинът на изпълнение, и изпращане на покана за доброволно изпълнение, не са извършвани от името и за сметка на взискателя действия, които да бъдат подведени под хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата. Изтъква се също, че доколкото се касае за длъжник, който е сред т.нар. „сигурни платци”, то със самото сезиране на съдебния изпълнител за образуване на изпълнителното производство се изчерпва процесуалната дейност на упълномощения представител на взискателя. С оглед на това и поради липсата на правна и фактическа сложност на делото, както и предвид факта, че дължимата сума е 1 платена доброволно изцяло в срока на доброволно изпълнение, жалбоподателят счита, че претендираното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно. Счита, че дължимото единствено възнаграждение по чл. 10, т. 1 от НМРАВ, дори и в минималния му размер излиза извън преследваните с Наредбата легитимни цели, поради което следва да се присъдят разноски в по-малък размер. По отношение на таксата по т. 26 от от ТТР към ЗЧСИ жалбоподателят възразява, че съдебният изпълнител при изчисляването й незаконосъобразно е включил в нея и разноските по изпълнението.

Взискателят И.И.Г. е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК. Изтъква, че е претендирал единствено възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредбата – за образуване на изпълнителното дело, в размер на 200 лв., съответно с ДДС – 240 лв.

В мотивите съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид данните по изпълнителното дело и доводите в жалбата, намира следното:

Изпълнителното производство по изп. дело № 2025863040530 на ЧСИ С.Х. е образувано по молба на И.И.Г., подадена чрез пълномощник адв. В.В., срещу „Топлофикация София” ЕАД за събиране на вземания по изпълнителен лист от 16.04.2025 г., издаден по гр.д. № 76264/2024 г. на Софийски районен съд за сумата 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Молбата съдържа искане за налагане на запор върху сметките на длъжника. Отправено е искане за събиране на адвокатски хонорар в размер на 240 лв. /с ДДС/, дължим на адв. В.

В. за оказана от него безплатна правна помощ на взискателя.

Представено е пълномощно от 17.04.2025 г., с което И.И.Г. упълномощил адв. В.В. да го представлява пред ЧСИ С.Х. за образуване и водене на изпълнително дело във връзка с издаден изпълнителен лист по гр.д. № 76264/2024 г. на СРС. Представен е и договор от същата дата, сключен между И.И.Г. и адв. В.В. с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в образуване и водене на изпълнително дело срещу „Топлофикация София” ЕАД във връзка с посочения изпълнителен лист, като е посочено, че правната помощ се оказва безплатно.

На 22.04.2025 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника за сумата по изпълнителния лист в размер на 200 лв. и разноските по изпълнителното дело, включващи 240 лв. адвокатски хонорар и 196,80 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ. Видно от съставената от ЧСИ сметка за разноски, размерът на дълга на длъжника „Топлофикация София” ЕАД по изпълнителното дело е 636,80 лв., от които: 200 лв. по изпълнителния лист;

240 лв. разноски по изпълнителното дело; и 196,80 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ.

Видно от представената справка от сметката на ЧСИ, на 28.04.2025 г. длъжникът „Топлофикация София” ЕАД е превел цялата сума, посочена в поканата за доброволно изпълнение, в размер на 636,80 лв., по изпълнително дело № 20258630400530.

На 23.04.2025 г. длъжникът е депозирал възражение срещу размера на приетото за 2 събиране адвокатското възнаграждение на взискателя, както и срещу приетия за събиране от ЧСИ размер на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, с искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено на 200 лв., а таксата по т. 26 да бъде изменена до нормативно определения размер.

С постановление изх. № 14937/07.05.2025 г. съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение и на разноските по изпълнителното дело.

На 28.05.2025 г. е изготвена от ЧСИ сметка за дължимите от „Топлофикация София” ЕАД разноски по изпълнителното дело, видно от която начислената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е в размер на 20 лв. /определена върху материален интерес от 200 лв./.

Въз основа на така установено правните изводи на съда са следните:

Частната жалба е срещу постановлението за разноски в изпълнителното производство, което постановление представлява по съществото си произнасяне по чл. 435, ал. 2, пр. последно ГПК, подадена е в срок, поради което е допустима.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. В случая не е налице нито една от посочените в т. 1-3 от същата разпоредба хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноски по изпълнението.

Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е ограничена само до размера на реално извършените в производството разноски, които са направени във връзка с изпълнението и са били необходими за принудителното реализиране на вземането.

Жалбата срещу разпореждането на ЧСИ в частта, с която е оставено без уважение възражението на длъжника за прекомерност приетите за събиране в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, е неоснователна.

С оглед даденото разрешение в постановеното Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и актуалната съдебна практика, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. Посочените в наредбата като минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение подлежи на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги при съобразяване на предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото, естеството и количеството извършена работа. Това разрешение е приложимо и за адвокатските възнаграждения в изпълнителното производство, в което съдът се произнася по жалба на длъжника срещу размера на приетия за събиране адвокатски хонорар на взискателя, съдържаща искане за намаляването му поради прекомерност.

При преценката на направеното с жалбата на длъжника възражение срещу размера на приетите за събиране от съдебния изпълнител разноски за адвокатско възнаграждение на 3 взискателя следва да се съобразят освен горепосочените общи критерии, също и обстоятелствата от конкретното изпълнително дело, свързани с предприетите по него изпълнителни способи и резултатите от тях, размера на дълга и на събраните суми, респ. начините за погасяване на дължимите суми, предмет на принудителното изпълнение.

Въпросът за платежоспособността на длъжника няма отношение към преценката за размера на дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение.

В случая действително по изпълнително дело до момента на подаване на възражението на длъжника до съдебния изпълнител срещу разноските единственото извършено от взискателя процесуално действие е подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело. Сумата по изпълнителния лист е внесена изцяло от длъжника в срока на доброволно изпълнение, а не е събрана в резултат на приложени изпълнителни способи.

В такъв случай на пълномощника на взискателя, осъществяващ безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА, следва да се определи и приеме за събиране в изпълнителното производство възнаграждение само за процесуалното действие образуване на изпълнителното дело.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за размера на адвокатска работа за процесуално представителство за образуване на изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. Взискателят е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и съответно такова е определено за събиране от съдебния изпълнител именно в този размер, който с включен ДДС е 240 лв. Както бе посочено, при определяне размера на адвокатско възнаграждение на страната, която има право на разноски, съдът не е обвързан от посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а те служат само като ориентир. Това обаче не означава, че по направено от насрещната страна възражение за прекомерност следва да се определя адвокатско възнаграждение под предвидения размер.

Съдът счита, че размер на адвокатско възнаграждение за подаване на молба за образуване на изпълнително дело от 200 лв. е адекватен на това процесуално действие, като намаляването под тази сума би представлявало на практика обезценяване на адвокатския труд. С оглед на това съдът намира, че приетият за събиране адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя в размер на 240 лв. /с ДДС/ не е прекомерен, съответно жалбата срещу отказа на ЧСИ да го намали е неоснователна.

Неоснователна е и жалбата срещу отказа на ЧСИ да намали размера на определената пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Тази такса се начислява само върху материалния интерес, който се определя от размера на подлежащото на принудително събиране вземане по изпълнителния лист, което в случая е в размер на 200 лв. Дължимият размер на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ съобразно размера на вземането от 200 лв., предмет на принудително събиране, възлиза на сумата 20 лв., съответно 24 лв. с ДДС.

Определената и приета за събиране от ЧСИ такса по т. 26 е именно в този размер, с оглед на което същата е законосъобразно определена и няма основание за намаляването й.

По изложените съображения, Софийски градски съд

4

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Топлофикация София” ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 2025863040530 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863, срещу постановлението от 13.05.2025 г., с което съдебният изпълнител по възражението на длъжника вх. № 22262/29.04.2025 г. е отказал да намали размера на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя И.И.Г. и на разноските по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5