Определение № 2661 от 02.08.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2661 гр. Варна , 27.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100501583 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 278052/15.03.2021 г., депозирана от В. ИВ. ИВ. с ЕГН **********, чрез адв. В.А. В. от САК, с адрес на кантората гр. София, ***В, ет. 8 , срещу

Решение № 260781 от 08.03.2021г., поправено с Решение 261624/17.05.2021г., постановени по гр. д. № 12596 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 48 съдебен състав, с което В.И. е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на ЦВ.

К. Н. с ЕГН **********, на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 10 569,67 лв.

(десет хиляди петстотин шестдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща разходи за поправяне на нанесени от ответника щети на лек автомобил BMW регистрационен номер B6329HH, причинени от ПТП на 27.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска в съда - 07.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 202,58 лв. (двеста и два лева и петдесет и осем стотинки) представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.05.2019г. до 06.08.2019г., както и Е ОСЪДЕН да заплати на ЦВ. К. Н. с ЕГН ********** сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на ПТП от 27.04.2019г., изразяващи се в причинени на ищцата неудобство поради лишаване от ползването на личния автомобил, преживян стрес, притеснения, емоционален дискомфорт, психическо напрежение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска в съда – 07.08.2019г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД.

1

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемата ЦВ. К. Н. (в лично качество и чрез адвокат П.В., както и становище от конституираното по делото трето лице помагач ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД.

І. По допустимостта на въззивното производство:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

II. По доклада на въззивната жалба и отговора:

Въззивникът намира обжалваното решение за очевидно неправилно и необосновано, предпоставено от базова липса на познания в областта на материалното гражданско право, обусловено от съществени процесуални нарушения, постановено без да са обсъдени всички възражения на страните и при приемане за установени на факти в противоречие с доказателствата по делото, които са обсъдени превратно.

В.И., чрез процесуалният си представител сочи, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, с което на нарушил правото му на защита по делото, като е дал ход на делото в съдебно заседание на дата 10.02.202г., въпреки наличие на пречките по чл. 142, ал. 2 от ГПК. Според въззивника препятствието той и адвокатът му да се явят в съдебно заседание е било отложен полет от София до Варна, за който адвокат В. си е резервирал билет. Полетът бил отложен два дни преди заседанието, поради което адвокатът е бил в невъзможност да организира пътуването си за насроченото на 10.02.2021г. от 09:20 ч. съдебно заседание. Освен че адвокат В. е бил възпрепятстван да се яви на съдебното заседание, в невъзможност бил и самият въззивник, тъй като в този момент е бил болен с грипоподобни симптоми – висока температура, кашлица и силна отпадналост. За установяване на обстоятелството, че полетът на адвокат В. е бил отменен е представено съобщение от електронната поща на адвоката, изпратено му от организатора на полета.

По отношение на правилността на съдебното решение въззивникът сочи, че съдът е формирал фактическите си изводи само на база на приложения по делото Протокол от ПТП с № 1656802 от 27.04.2019г. Твърди, че протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно причината за ПТП-то, доколкото съставителят му не е бил очевидец на 2 катастрофата, следователно не би могъл да удостовери това, което е прието за установено от първостепенния съд. Именно за това по делото е било допуснато изслушване на свидетели на двете страни, но съдът не обсъдил изобщо показанията на част от тях.

Намира за неправилен извода на съда, че от установената фактическа обстановка по делото той не е оборил презумпцията вината, като сочи, че от показанията на свидетелите се е установило, че е направил всичко зависещо от него автомобилът да остане в спряло положение. Счита, че макар автомобилът е бил под наклон, само по себе си, това не означава, че той е следвало да предвиди, че колата може да тръгне назад и това е така, защото автомобилът е бил поставен на паркинг и ръчната спирачка е била вдигната.

Предвид това твърди, че процесното ПТП е настъпило в резултат на случайно деяние, доколкото той не би могъл да предвиди, че управляваният от него автомобил ще тръгне сам на заден ход при положение, че е поставил колата на паркинг и е вдигнал ръчната спирачка.

Въззивникът счита за необосновано решението на съда, да отхвърли възражението му за съпричиняване, доколкото отново не са обсъдени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, в това число и изявленията на самата ищца, които съдържат признание на неизгодни за нея факти. Сочи, че действително заключението по допуснатата по делото САТЕ не е било оспорено от него, но това се дължало единствено на горепосоченото процесуално нарушение от страна на съда, изразяващо се в даване ход на делото, при наличие на пречки за това. Също така намира, че съдът не е обсъдил показанията на свидетеля И. Б., които съдържали данни за два факта с правно значение за съпричиняването - първо, че ответникът вече е започнал да прави маневра за паркиране, когато ищцата се е появила с нейния автомобил и му е препречила и без това тесния път, за да може да паркира композицията в двора си и второ, че ищцата умишлено е запушила пътя им, дори след като са изместили композицията по другия път. Сочи, че съдът изобщо не е изложил мотиви кое точно деяние на ответника се явява противоправно. Не е посочено коя норма е нарушена и с кое действие или бездействие от негова страна, като липсата на мотиви в тази насока прави на практика невъзможно излагането на оплаквания срещу този решаващ извод на съда.

По отношение на размера на претърпените вреди счита, че съдът голословно е кредитирал заключението в частта, в която е прието, че общият размер на вредите по автомобила възлиза на 4,108.80 лева- труд и 8,051.82 лева- за нови части. Сочи, че доколкото всеки е длъжен да възстанови вредите, които е причинил другиму, то ответникът дължи репариране на действителните вреди, затова не може да бъде осъден да заплати стойността на нови авточасти при положение, че не е доказано по делото, че употребяваният автомобил БМВ е бил с нови части. По делото няма нито 3 едно доказателство, от което да следва извод, че увредените части на колата са били оригинални или чисто нови, за да бъде осъден ответникът да възстановява вреди в такъв размер. Намира, че тъй като ищецът не е доказал увредените му части да са оригинални, то няма как съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение по стойност на оригинални части, след като е останало недоказано, че увредените елементи са оригинални. Отделно от това счита, че ищцата не е била длъжна да отремонтира автомобила в официалния сервиз на марката, а е можела да стори това в друг сервиз, в който трудът е по-евтин.

Въззивникът счита, че не е налице основание съдът да кредитира т.нар.

„втори вариант" на експертизата, доколкото вещото лице на стр. 7 от протокол от 10.02.2021 изрично е заявил, че и в други сервизи е могъл да бъде извършен процесният ремонт, а на въпрос на ищцата е отговорил, че извършването на ремонт в гаранционен сервиз би имало значение при продажба, ако колата има сервизна книжа и е била обслужвана в само такъв сервиз. На последно място сочи, че съдът изобщо не е обсъдил и видимите противоречия в т.нар. втори вариант предвид това, че в него е посочено, че дължимото възнаграждение за труд възлизало на 4,108.80 лева, което предпоставя извод, че в избрания от ищцата сервиз автомобилът е ремонтиран в рамките на 63.4 астрономически часа при ценова става от 64.80 лева с ДДС. В самото заключение на вещото лице обаче никъде не е потвърдено, че за ремонта на тези щети са били необходими осем работни дни или близо две седмици, напротив, вещото лице е посочило много помалко часове за работа, а именно- 55.10 часа.

Също така сочи, че възникват основателни съмнения относно обосноваността и правилността на т.нар. първи вариант на експертизата, определящ действителната стойност на вредите на 6,588.48 лева. Ако след разоборудването на автомобила в сервиза са били установени други щети, ищцата е имала възможността да извика представител на застрахователя, за да се удостовери действителното им наличие, но това не е било сторено. При това положение липсва основание да се кредитира изложеното от вещото лице, че е имало и други щети по автомобила, които били установени впоследствие.

По отношение на присъдените неимуществени вреди сочи, че в тази част решението също е очевидно неправилно, доколкото по делото не е събрано нито едно доказателство, което да установява претърпените неимуществени вреди от ищцата. Декларативното посочване, че такива вреди са настъпили не може да е основание за съда да уважи иска.

Предвид всичко изложено, моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове от ЦВ. К. Н. като неоснователни и недоказани. Претендира и сторените в двете съдебни инстанции съдебно4 деловодни разноски.

Въззивникът релевира и доказателствени искания, а именно: на основание чл. 266, ал. 1 ГПК, да бъде прието като ново писмено доказателство електронно съобщение от 11.02.2021г., установяващо, че сутрешните полети от гр. София до гр. Варна са отменени поне до 07.04.2021 година. Въззивникът иска на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, поради допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, изразяващи се в даване ход на делото на 10.02.2021г., на което заседание е прието заключението по САТЕ по делото, да бъде допусната повторна съдебна автотехническа експертиза, доколкото от приетото заключение по делото пред първата инстанция възниква съмнение за неговата правилност и обоснованост. В случай че искането за назначаване на повторна САТЕ бъде отхвърлено, въззивникът моли на основание чл. 267, ал. 2 ГПК, да бъде постановено повторно изслушване на вещото лице Адриан Михайлов Велчев пред втората съдебна инстанция, доколкото давайки ход на делото на 10.02.2021г., първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, с което е нарушил правото на защита на ответника и е отнел правото му да участва в изслушването на вещото лице и да задава въпроси.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от въззиваемата, чрез процесуалният представител, в който същата счита, че жалбата е неоснователна, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено.

Намира за неоснователно твърдението на въззивника, че е бил лишен от правото да участва в последното по делото открито съдебно заседание. Счита, че процесуалният представител на ответника е имал възможност да организира пътуването си от София до Варна и по друг начин, различен от въздушния транспорт, поради което и е можел да участва в съдебното заседание. От друга страна сочи, че макар да не се е явил в съдебното заседание, адвокатът на ответника е изразил становище по същество на спора с писмена молба, депозирана по делото на 09.02.2021г., в която е изложил становището си по отношение на събраните доказателства, включително и заключението по САТЕ. Молбата е била получена от съда и докладвана в съдебно заседание, респективно взета предвид от съда при решаване на спора.

Разпечатката съдържа 33 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0950ad54-a5f4-4869-a257-3ff41b82b2f5