Определение № 92 от 01.03.2022, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 92 гр. ХАСКОВО, 01.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, V-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Частно наказателно дело № 20225600200063 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал.5 от НПК.

Образувано е по две жалби, депозирани от адв. И.Р. от АК – П., едната подадена в качеството му на пълномощник на лицето А. О. – **** гражданка, с адрес в ****, **** на „****“ *** със седалище и адрес на управление в ******* Другата подадена в качеството му на пълномощник на лицата Т. О. и Д. А., двамата също **** граждани с адреси в ***** и ***** в посоченото по-горе, търговско дружество. Втората жалба е била подадена първа по време, но образуваното по нея съдебно производство – ЧНД № 747/2021г. по описа на ОС – Хасково, е прекратено и върнато на ОП – Хасково за администриране и връчване на постановлението за прекратяване, на ощетеното юридическо лице, което е изпълнено, като от последното е постъпила първата посочена по - горе жалба и делото изпратено в съда за произнасяне, по жалбите.

С жалбите които по съдържанието си са идентични, е обжалвано Постановление на Окръжна Прокуратура Хасково от 29.11.2021г. за прекратяване на наказателното производство по сл.д. № 105/2019г. по описа на ОСлО при ОП-Хасково, с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. В жалбите се твърди, че двамата **** - Т. О. и Д. А. не дали съгласието си на третия – Т. Т., който бил и ***** на дружеството, за продажбата през 2013г. на земята на последното, която била продадена на занижена цена и при сделката използван неверен документ – протокол от общо събрание на дружеството, какъвто двамата ****** не подписвали. Възразява се също срещу обосноваността на извода в постановлението за липсата на неизгодна за дружеството сделка, направен въз основа на счетоводната експертиза която установила, че продажната цена на въпросните земи била 15 000 лв. и надхвърляла пазарната им, с 5438.56 лв. В тази насока се сочи, че сделките с недвижими имоти обикновено се изповядвали на цена около данъчната оценка, не на реалната и в случая посочената от вещото лице средната пазарна оценка, се основавала 1 единствено на подобни сделки, не и на други методи въпреки повишението на стойността на земята след 2007г. В жалбите се сочи и, че след като дружеството при покупката на имотите през 2007г. приело, че заплатената тогава за тях цена от 42000 лв. е съответната им, не могло да се твърди неизгодна сделка при покупката, а единствено при продажбата през 2013г. , която била с 27 000 лв. по – ниска от цената на придобиване. Релевират се и оплаквания, че за разпределението на отчетените от дружеството суми като печалба, които били субсидии от ДФ „Земеделие“, нямало решение на общото му събрание и те били получени единствено от ***** Т., но липсвали. Сочи се, че така и с продажбата на земята, на дружеството били причинени щети. С тези доводи се иска отмяна на постановлението и връщане делото на прокурора със задължителни указания за приложението на закона, включително привличане на обвиняемо лице и ангажиране на наказателната му отговорност.

Хасковският окръжен съд, като провери допустимоста на жалбите, правилността и обосноваността на обжалваното постановление, в пределите на чл. 243 ал.4 и ал.5 от НПК намира, че жалбите са подадени в срока по чл.243 ал.4 от НПК, но депозираната от жалбоподателя като пълномощник на ****** Т. О. и Д. А., е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разлеждане.

Допустима и подлежаща на разглеждане се явява единствено жалбата, подадена от жалбоподателя като пълномощник на лицето А.. О.., която е ***** на ощетеното юридическо лице „*****“ ***. Това е така защото от престъплението по чл.220 ал.1 от НК за което е водено досъдебното производство, може да има единствено ощетено юридическо лице, което разполага с право на жалба по смисъла на чл.243 ал.4 от НПК против постановлението за прекратяване. В случая такова се явява „*****“ *****, което се представлява от *******я си, не от съдружниците, съгласно дружественния договор и чл.141 от ТЗ.

По съществото на допустимата жалба: Досъдебното производство е образувано с постановление на ОП – Хасково от 24.09.2019г. и водено за това, че на 30.10.2013г. в гр.Хасково, длъжностно лице при „*****“ **** - *****, съзнателно сключило неизгодна сделка /договор за покупко - продажба на недвижими имоти – н.а. № 174, т.1, рег. № 6866, н.д.№ 361/2013г. по регистъра на нотариус № 079 - В. С. с район на действие РС-Хасково/ и от това произлязла значителна вреда за предприятието – „*****“ ****, което то представлява - престъпление по чл.220 ал.1 от НК. Разследването е възложено на ОСлО при ОП – Хасково. Няма привлечен обвиняем.

От събраните по досъдебното производство доказателства, е установено следното: През 2007г. св.Т. К. Т. / тогава с имената Т. К. Н. / и свидетелите Т. О. и Д. А., последните двама ***** граждани, първия притежаващ и ****** гражданство, се запознали в Р.Т. и решили да извършват съвместен бизнес в Р.Б., свързан със зедемелие и животновъдство, като кандидатстват и по европейски програми за подпомагане. По този повод на 19.01.2007г. в гр.К., тримата учредили с дружествен договор от същата дата като съдружници, юридическо лице - дружество с ограничена отговорност „*****“ **** със седалище и адрес на управление в *****, вписано с Решение от ***** г. по ф.д. № *****г. на ОС – Кърджали, 2 св.Т. бил **** и ******. Като ***** съгласно дружественния договор, той организирал и ръководел дейността на дружеството и отговарял имуществено за причинените му вреди. За сделки свързани с недвижими имоти на дружеството и вещни права върху тях, обаче се изисквало решение на общото събрание, състоящо се от тримата съдружници / л.28-33 т.1,л.19-26 т.3/. След вписването на дружеството, св.Т. като физическо лице, закупил от Община Стамболово на датите 07.02.2007г. и 09.02.2007г. за сумата от общо 13 469 лв., четири поземлени имота представляващи частна общинска собственост, с обща площ 99.579 дка. а именно : ПИ № 000052 с площ 7.252 дка., ПИ № **** с площ 7.487 дка., ПИ № *****с площ 35.290 дка. и ПИ № **** с площ 49.550 дка. Въпросните имоти представлявали пасище /мера/ били осма категория и се намирали в местностите „*****“, „*****“, „*****“ и „*****“, в землището на с.П. общ.С.. След това - на 19.02.2007г. за дейността на дружеството и със съгласието на останалите съдружници, св.Т. продал същите земеделски имоти на дружеството „******“ ****, за сумата от общо 42000 лв., като при сделката бил едновременно продавач и представляващ купувача. За сделката бил съставен нотариален акт № 63 т.1 рег.№ 878 н.д.№ 59/2007г. от В. С. – нотариус № 079 по регистъра на Нотариалната камара на Р. България, действаща в района на РС – Хасково. Според нотариалния акт, данъчната оценка на имотите била 1075.30 лв., а сумата от 42 000лв. за покупката им, заплатена на продавача /л.81-85 т.3/. За дейността на дружеството и съгласно договорката със съдружниците, на 27.02.2007г. св.Т. като *****, подал в МЗГ анкетна карта за регистрацията на дружеството като *****, в която посочил въпросните четири имота с начин на трайно ползване – ниви. На 05.02.2007г. представил и уведомление пред ТД НАП – Кърджали за наети в дружеството по трудови договори общо 10 работника / л. 81-84 т.2/. В хода на разследването според предоставената информация от НАП било установено, че от учредяването на дружеството, до септември 2010г. в същото били наети на работа по различно време общо 16 лица / л.217-236 т.7 д.п./. След учредяването на дружеството, съдружниците Д. А., Т. О., съпругите и децата им, придобили статут за пребиваване в Р.

България - първите двама на осн.чл.24 ал.1 т.2 от ЗЧРБ / поради създаването на дружеството и наети 10 лица/ до месец април 2009г., а близките им на осн. чл.24 ал.1 т.13 от ЗЧРБ, до април 2008г. /л.49 т.2/. От наетите в дружеството на работа лица, били установени и разпитани свидетелите: Р. М., Н. Б., Г. А., Ф. Е., М. М. и Д. А., като последните трима посочили, че не престирали труд за дружеството, св.А. била единствено осигурявана преди майчинство. В началото след създаването си, дружеството осъществявало стопанска дейност свързана със земеделие, която се движела основно от св.Т., включително по подаване на заявления пред ДФЗ, за подпомагане по различни схеми. Останалите двама **** – свидетелите Д. А. и Т. О., след 2008г. се намирали повечето време в Р.Т.. Според показанията им спрели да се интресуват от дейността на дружеството, понеже тогава били наели допълнително 1600 дка. в землището на с.П. за отглеждане на житни и маслодайни култури, но св.Т. им казал, че не се добила реколта, а до тогава му били дали за дружествената дейност около 250 000 евро, от които повечето на ръка и той продължавал да им иска пари. С времето контактите между съдружниците прекъснали, като двамата ***** граждани били в Р.Т.. Дейността на дружеството, която се изразявала след това основно в 3 получаване на субсидии от ДФЗ, се движела от св.Т. който през месец октомври на 2013г. решил да продаде четирите недвижими имота – земеделските земи собственост на дружеството, в землището на с.Пътниково. За целта се снабдил с необходимите за сделката документи, сред които и протокол от проведено на 11.10.2013г. общо събрание на дружеството „*******“ ***** в който било отразено, че на събранието присъствали тримата съдружници и се взело решение за продажбата на четирите земделски имота на дружеството, на св.Ф. Ф. М. тогава с предбрачна фамилия С. /сестра на съпругата му -л.8 т.1, л.44, л.50 т.1а/. Сделката била изповядана на 30.10.2013г. и за продажбата се съставил нотариален акт № 174 т.2 рег. № 6866, д.№ 361/2013г. на В. С. - нотариус № 079 по регистъра на Нотариалната камара, действаща в района на РС-Хасково. Според нотариалния акт, данъчната оценка на имотите била 1672.60 лв. и те били продадени от дружеството „******" ****, представлявано от св.Т. в качеството му на *****, на цитирана свидетелка, за сумата от 15000 лв. преведена от купувача по банковата сметка на дружеството. При изповядването на сделката, пред нотариуса се представили необходимите документи, сред които от св.Т. посочения по-горе протокол от общото събрание на дружеството / л. 55 т.3/.

През 2018г. свидетелите Т. О. и Д. А., разбрали за продажбата на земите на дружеството, за която до тогава не знаели и не били давали съгласието си. По този повод упълномощили повереник /представляващият ги жалбоподател/, който установил случилите се обстоятелства и ги уведомил. На 24.10.2018г. повереникът им провел общо събрание на дружеството, на което представлявал двамата съдружниции и св.Т. бил освободен като ***** За такъв била избрана А.. О. /съпруга на св. Т. О. и неразпитана / и взето решение за ангажиране отговорността на св.Т. като ****** по ТЗ / л.26, 34-57 т.1, л.65 -69 т.1/.

Впоследствие св.Т. предявил иск по ТЗ за прогласяване нищожността на решението на общото събрание, който бил отхвърлен с Решение № 217/30.12.2019г. по т.д.№ 35/2019г. на ОС – Кърджали, на което е отбелязано, че не е влязло в сила и е приложена жалба против същото, пред Апелативен съд П. /л.172-178 т.1/. За случилото се, през месец януари 2019г. била сезирана първоначално РП – Хасково, а след извършена предварителна проверка е образувано и досъдебното производство.В показанията си св.Т. заявил, че за закупуването от дружеството на четирите земеделски имота в землището на с.П., взел в заем от баща си /впоследствие починал/ сумата от 42 000 лв., която след сделката му върнал. Съдружниците му не се интересували от дейността на дружеството и той от името на последното, наел и обработвал земя в землището на с.С., като отглеждал тютюн и го продавал от името на дружеството за да отчита последното дейност и получава субсидии. Посочил, че разходите по дейността на дружеството заплащал със собствени средства, взел и заем от свой познат на име О. Д. от ***** в размер на 70 000 евро, за което имало издадена запис на заповед. По този повод бил проверен два пъти от НАП и му били определени задължения от 65 000 лв., като за заплащането им, съдружниците му казали да продаде земята на дружеството. В показанията си свидетеля посочил още, че за продажбата на земите на дружеството, чрез баща си който живеел в ***** дал на съдружниците си за подпис протокола от общото събрание, който му върнали подписан. Средствата от субсидиите и продажбата на земята, ползвал за погасяване на задълженията по заема, което съдружниците чрез баща му също 4 знаели, а счетоводната документация на дружеството съхранявал в дома си, който продал.

Разпечатката съдържа 14 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0950412f-4af8-4b09-b194-d79f49d1e839