Решение № 268 от 07.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Бургас, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120200541 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Ж. Д. С., ЕГН: **********, против заповед за задържане на лице рег. № УРИ 3388зз-47/02.02.2026г., издадена от М. Х. Н.- полицейски служител при 05 РУ-Бургас.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат * – БАК, който поддържа и доразвива, изложените в жалбата доводи.

Ответникът по жалбата се явява лично в първото съдебно заседание по същество по делото, като посочва, че заповедта е законосъобразна.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 02.02.2026 г. около 03.20 часа в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, жалбоподателят С. управлявал лек автомобил "Опел Астра" с рег. № *, когато бил спрян за проверка от служители на 05 РУ-Бургас, сред които бил и ответникът М. Н.. На жалбоподателя била извършена проверка за употреба на алкохол, като резултатът бил 2,52 промила. На жалбоподателя бил съставен АУАН и му бил издаден талон за изследване. С. бил задържан, като първо бил отведен до МБАЛ-Бургас за даване на кръв за химичен анализ, а впоследствие бил отведен в 05 РУ-Бургас за съставяне на документацията по задържането.

Жалбоподателят бил освободен в 13:40 часа.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява 1 законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.

Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал.

1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, дата на раждане и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта.

Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.

Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

По мнение на съда тези обстоятелства в случая са налице.

Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. От събраните по делото доказателства е видно, че полицейският орган е разполагал с данни за предполагаемо участие на жалбоподателя в конкретно престъпление – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,2 промила. Това деяние е въздигнато като престъпление 2 в чл. 343б, ал. 1 от НК. Следователно, законосъобразен и обоснован е изводът на ответника, че към момента на издаване на оспорената заповед са били налице непротиворечиви данни за извършено престъпление и за възможно участие на жалбоподателя в него. Както вече беше посочено, достатъчно е към момента на издаване на заповедта да съществуват данни за извършено от лицето престъпление, без да има категорични доказателства за това. Данни за престъпление са били налице, а именно резултата от дрегера, за което има съответен състав на престъпно деяние по НК.

Настоящият състав намира, че в случая не е налице нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Това е така, тъй като установената концентрация на алкохол в кръвта е повече от два пъти от предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 от НК и около пет повече от необходимото за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. При това положение правилно е преценено, че следва да бъде задържан, тъй като констатациите са сочели на опасност да извърши друго закононарушение. Съдът намира и че срокът от фактическото задържане до освобождаването на жалбоподателя- около десет часа, не е прекомерен и не сочи на допуснато нарушение на закона.

С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. Д. С., ЕГН: **********, против заповед за задържане на лице рег. № УРИ 3388зз-47/02.02.2026г., издадена от М. Х. Н.- полицейски служител при 05 РУ-Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3