Решение № 192 от 03.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Стара Загора, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20255500500273 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба от Община Б.Д., представлявана от кмета И.Т., чрез адв.Е. Н., против Решение № 32/20.02.2025г., постановено по гр.д. № 503/2024г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което се отхвърля предявения от Община Б.Д., представлявана от кмета И.Т. против П. Ж. Т., отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 67, ал. 1 ЗС за приемане на установено по отношение на ответницата, че правото на строеж за построяване на жилищна сграда - вила, в недвижим имот частна общинска собственост, представляващ УПИ V, кв. 64, с площ 1170 кв.м., при граници и съседи: изток - улица т. 150-167, юг - край на регулация, запад - край на регулация, север УПИ IV, по плана на с. О., общ. Б.Д., отстъпено на Р.С. Ж. с договор от 05.09.1990 г. не съществува, поради погасяването му по давност; присъдени са разноски.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материалният и процесуалният закон. Излага подробни съображения в тази насока. Счита, че съдът неправилно не кредитирал заключението на вещото лице по назначената СТЕ. Твърди, че изводите на съда били изцяло неправилни, тъй като вещото лице в съдебно заседание обосновано, пълно и всестранно разяснил обстоятелствата за построена в процесния имот сграда и защо тя не представлява жилищна сграда, а - стопанска постройка. Счита, че съдът в нарушение на процесуалният закон не ценил в съвкупност всички сърбани от 1 страните по делото писмени доказателства - документи. Видно от приложената и приета като доказателство по делото - административна преписка, същата не съдържала строителни книжа и документи за строеж на процесната постройка /издадена виза, дадена строителна линия, архитектурен проект с всички части/. Твърди, че ответната страна също не представила такива доказателства за строежа. Липсвали доказателства за одобрена проектна документация и издадено разрешение за строеж за тази сграда.

Нямало данни и твърдения за извършени каквито и да е действия за снабдяването с разрешение за строеж. Твърди, че цитираното от съда като писмено доказателство - заверено копие от протокол № 159/12.07.1991 г. за определяне на строителна линия и ниво, издадено от Община Б.Д. се отнасяло за парцел IV в кв.64 на селото, а парцелът на въззиваемата представлявал УПИ V - общ., в кв. 64. На следващо място, счита, че посочената от съда практика на ВКС, касаеща незаконни постройки, които съставляват груб строеж въз основа на отстъпено право на строеж била неотносима към настоящият случай. Намира за незаконосъобразни изводите на съда, че към момента на предявяване на исковата молба не съществувало в правният мир учредено право на строеж с обсъденият договор от 1990г, не защото било погасено като несъществуващо, а защото преминало в право на собственост сграда на етап груб строеж, поради преобразуването й като СИО и собственост на родителите на въззиваемата.

Моли съдът да уважи въззивната жалба и да отмени постановеното решение, като реши делото по същество. Претендира направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна П. Ж. Т., чрез адв. З. В. оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Твърди, че по делото било доказано със свидетелски показания и с експертиза, че в имота, където има отстъпено право на строеж е налице построена сграда с площ, която не съответства на тази, посочена от Общината в исковата й молба. Твърди, че строежът бил завършен, постройката има покрив и през годините е била в експлоатация. Счита, че това показвало недвусмислено, че правото на строеж е реализирано и следователно няма как да се направи едва сега възражение за изтекла негова погасителна давност. Поначало друга година на извършване на строежа освен 1992г. нямало доказана, а това показвало, че строежът е станал в давностния срок от 5 години. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата.

Моли съдът да потвърди обжалваното решение, като законосъобразно и правилно. Претендира направените по делото разноски пред настоящата инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 67, ал. 1 ЗС.

2

Производството е образувано по искова молба на Община Б.Д., представлявана от кмета И.Т., чрез пълномощника адв. Е. Н. срещу П. Ж. Т..

Ищецът твърди, че през 1990 г. Общински народен съвет - с. Б.Д. отстъпил на Р.С. Ж., б.ж. на гр. П. и наследодател на ответницата, право на строеж върху държавна земя за постройка на жилищна сграда - вила в урегулиран поземлен имот (УПИ) V, кв. 64, с площ 1170 кв. м., при граници и съседи: изток - улица, т. 150-167, юг - край на регулация, запад - край на регулация, север - УПИ IV, по плана на с. О., ***, съобразно одобрен план срещу заплащане на сумата от 1170 лв., платена от наследодателя. В тази връзка била издадена заповед № 243/05.09.1990 г. на председателят на ОбНС и сключен договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя на 05.09.1990 г. Съгласно т.2 от договора, строителят бил задължен да застрои отстъпеното му място по одобрен архитектурен план в петгодишен срок. Ако строителят не започнел строежа и не поискал продължаване на срока за една година, даденото му място се отнемало. В договорения срок Р.С. Ж. не представила архитектурен план за одобрение в Община Б.Д. и в имота не било извършено строителство на жилищна сграда - вила. Изградена била незаконна масивна стопанска постройка със застроена площ около 2 кв.м., която не била отразена по действащия ПУП на с. О., одобрен със заповед № 284/17.10.1990 г. Твърди се, че имотът бил отреден за „Индивидуално жилищно строителство“ и съгласно разпоредбите на ЗУТ, първостепенно значение имало изграждането на жилищна сграда - вила, съгласно сключения договор, а не други постройки.

Твърди се, че за изграждането на постройката в имота не били издадени необходимите строителни документи и имотът не бил въведен в експлоатация.

За имота бил съставен акт за частна общинска собственост № 7948/13.11.2023 г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС и заповед № 284/17.10.1990 г. за одобряване на ПУП на с. О., вписан в Агенция по вписванията с вх. рег. № 4578, т. 22, стр. 15, № дело 2871 от 15.11.2023 г., относно УПИ - V, площ 1170 кв.м., отреден за „Индивидуално жилищно строителство“, при граници и съседи: изток - улица, т. 150-167, юг - край на регулация, запад - край на регулация, север - УПИ IV, по плана на с. О., ***, в сила от 17.10.1990 г.

Поради неизпълнение предмета на договора, а именно: непострояване на жилищна сграда - вила в урегулирано място - парцел V, кв. 64, с площ 1170 кв. м. при граници и съседи: изток - улица, т. 150-167, юг - край на регулация, запад - край на регулация, север - УПИ IV, по плана на с. О., ***, правото на строеж не съществувало, поради погасяването му по давност в резултат на неупражняването му за период от повече от пет години от учредяването.

Моли съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено по предявените от Община Б.Д. против П. Ж. Т., наследник и заветник на Р.С.

Ж. обективно съединени установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.

67, ал. 1 ЗС, по отношение на ответницата, че правото на строеж за построяване на жилищна сграда - вила, в недвижим имот частна общинска собственост, представляващ УПИ V, кв. 64, с площ 1170 кв.м., при граници и съседи: изток - улица т. 150-167, юг - край на регулация, запад - край на 3 регулация, север - УПИ IV, по плана на с. О., ***, отстъпено на Р.С. Ж. с договор от 05.09.1990 г. не съществува, поради погасяването му по давност.

Претендират се разноски.

Ответницата П. Ж. Т., чрез адв. З. В. оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че е останала единствена наследница на тази постройка по силата на направено от майка й нотариално универсално завещание. До кончината на майка си, ответницата знаела за въпросната постройка, която била във владение на родителите й. Ответницата заедно със съпруга си ходели да помагат при стопанисването на имота, в който постройката била изградена. В имота имало насаждения и създадени условия за поливането им чрез сонда, като мястото било подобно на градина.

Използвали изградената сграда за отдих по време на посещенията си там.

Относно статута на постройката ответницата придобила по-пълна представа след смъртта на майка си, след като се запознала с останалите от нея в дома й документи. Тъй като сред тях нямало документ за учредено право на строеж, а в същото време намерила квитанции за платен данък и протокол за дадени строителна линия и ниво, ответницата се обърнала към общината със запитване какъв е статутът на построената от родителите й сграда.

Ответницата очаквала да получи документи за собственост - договор за учредено право на строеж, заповед на общината за отстъпено право на строеж, каквато майка й била съхранила като ксерокопие и евентуално строителни книжа, които й били издадени. Вместо това от общината предявили претенции, че е собственик на въпросната сграда. Впоследствие, устно било казано на ответницата, че има желаещи да закупят сградата от общината и за целта общината първо трябва да изгони ответницата от там. За да се опита да се снабди с констативен нотариален акт за собственост, ответницата поискала от общината да й издаде скица и заверен препис на договора за отстъпване на право на строеж, но получила отказ, който обжалвала пред Административен съд – Пловдив. Отказът бил отменен по адм. дело № 2882/2023 г. по описа на съда. Понастоящем имало висящо дело във ВАС по касационна жалба на Община Б.Д.. След решението на Административен съд - Пловдив от общината била издадена заповед за изземване, която ответницата също обжалвала и заповедта била отменена по адм. дело № 482/2024 г. по описа на съда. Понастоящем имало висящо дело във ВАС по касационна жалба на Община Б.Д.. След като общината успяла да отнеме владението на ответницата на постройката със заповедта за изземване, приведена предварително в изпълнение по Закона за общинската собственост, бил предявен настоящия иск.

Твърди, че възражение за погасяване по давност на право на строеж може да се прави само преди реализацията на същото. Направеното от общината възражение за погасено по давност право на строеж било неоснователно, тъй като в имота имало изградена постройка, станала собственост на родителите на ответницата и впоследствие нейна собственост по силата на наследственото правоприемство. В клаузите на договора, с който 4 било отстъпено право на строеж нямало индивидуализация на сградата, по повод чието изграждане той бил сключен. На следващо място твърди, че дори да е следвало да бъде построено нещо по-различно, това не означавало, че построеното при наличие на вече учредено право на строеж било станало собственост на общината по приращение. Щом суперфицията е съществувала, титулярят на това право е станал собственик на построеното, каквото и да е то. Не било от значение има ли одобрени строителни книжа за постройката, или не. Ответницата твърди, че намерила сред книжата на майка си протокол за строителна линия и ниво, но тъй като в тях бил посочен номер на съседен имот, общината не счела същия за част от издадени от нея строителни книжа в полза на приобретателя на право на строеж. В същото време стоял открит въпроса - защо общината дала на името на майка на ответницата въпросния протокол за съседен имот, щом последната не е имала каквото и да било отношение към него. Дори да не били издадени строителни книжа за построеното от майка й това не означавало, че същата не е станала негов собственик в режим на СИО, заедно с бащата на ответницата. Сградата била построена преди 2001 г. в имот, за който с договора за учредяване на право на строеж било предвидено застрояването му и поради това дори и да била строена без строителни книжа тази сграда следвало да се намира в режим на търпимост.